Александрос Схинас (на гръцки: Αλέξανδρος Σχινάς) е гръцки анархист, убил гръцкия крал Георгиос I в 1913 година.

Александрос Схинас
Αλέξανδρος Σχινάς
гръцки анархист
Роден
1870 г.
Починал
6 май 1913 г. (43 г.)
Александрос Схинас в Общомедия

Биография редактиране

Схинас е роден в 1870 година в македонския град Сяр, който тогава е в Османската империя. Емигрира в САЩ и работи в кухнята в Пето Авеню Хотел, където един келнер си спомня, че редовно четял социалистическа литература и „се сприятелявал с радикални и ярки мислители.[1] Схинас се обявява против правителствата и особено против аристокрацията и монархията.

Схинас отваря анархистко училище в Сяр, но гръцките власти го затварят за разпространение на антиправителствени идеи. Двама от сподвижниците му са осъдени, но Схинас успява да избегне затвора. Властите конфискуват анархистки книги и памфлети, насочени срещу краля.[2]

На 18 март 1913 година, около 5 и 15 следобед,[3] Схинас застрелва в гръб крал Георгиос I от две крачки, докато кралят се разхожда в Солун край Бялата кула. Куршумът пронизва сърцето и дробовете на краля и излиза през стомаха и при пристигането в болницата кралят вече е мъртъв.[4]

 
Убийството на крал Георгиос на литография от 1913 г.

Схинас е задържан, като първоначално отказва да даде обяснение на престъплението си. Когато офицер го пита не му ли е било жал за страната му, той отговаря, че е против правителствата.[4] Макар Схинас през цялото време да запазва самообладание, има предположения, че той „не е отговорен за постъпките си“.[4] По-късно Схинас обявява, че е убил краля, защото отказал да му даде пари.[5] Правителството пуска съобщение, в което обявява Схинас за скитник пияница.[6]

Схинас е измъчван в полицията, но отказва да съобщи имената на съучастници.[7] На 6 май е обявено, че е извършил самоубийство, скачайки от прозореца на жандармерийския участък в Солун.[8]

По-късно се появяват различни теории за мотивите на Схинас, включително че действията му са били дирижирани от България, като отмъщение за загубените територии, Австро-Унгария по политически причини или Германия по династически, но за никоя от тях няма доказателства.[9]

Бележки редактиране

  1. The Assassin Lived Here. Special to The New York Times. New York Times; 20 март 1913; pg. 3
  2. King's Murderer Is Educated Anarchist, by Marconi Transatlantic Wireless Telegraph; New York Times; 20 март 1913; pg. 3
  3. King of Greece Murdered at Salonika; Slayer Mad; Political Results Feared By Marconi Transatlantic Wireless Telegraph New York Times 19 март 1913; pg. 1
  4. а б в Died Before Reaching Hospital. New York Times; 19 март 1913; pg. 1
  5. Sorrow Throughout Greece, by Marconi Transatlantic Wireless Telegraph; New York Times; 19 март 1913; pg. 2
  6. The Times (London); 20 март 1913; pg. 6
  7. New York Times; 20 март 1913; pg. 3
  8. King's Slayer A Suicide. New York Times; 7 май 1913; pg. 3
  9. Why Powers Forced Kings on Greece, by Walter Littlefield. New York Times, 16 март 1924; pg. E7