Александру чел Бун
Александру чел Бун (Alexandru cel Bun) или Александър Добрия е молдовски воевода в периода април 1400 – януари 1432 г.[1] Той наследява Юга (1399 – 1400 г.) и е наследен от своя син Илияш (1432 – 1433 г.). Син е на Роман I. Освен Илияш, негови синове са още Стефан II, Роман II, Богдан II и Александър II.
| Александру чел Бун | |
|---|---|
| молдовски войвода | |
 |
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Религия | Православие |
| Семейство | |
| Род | Мушати |
| Александру чел Бун в Общомедия | |
Заема се с укрепването на владенията си (организация на институциите, разрастване на търговията, признаване на Молдовската митрополия от Константинополската патриаршия), а външната му политика се състои в подпомагането на борбата на Полша с Тевтонския орден. Отблъсква първото нашествие на османските турци срещу Молдова.
На 12 март 1402 г. признава върховната власт на полския крал Владислав II. Полага васална клетва в Камениц на 1 август 1404 г., която подновена на 6 октомври 1407 г. в Лвов. Основава епископия в гр. Роман на 14 септември 1408 г.
На 15 юли 1410 г., когато се състои битката при Грюнвалд между полско-литовските войски и войските на Тевтонския орден, Александър Добрия изпраща свои войски в помощ на обединените полско-литовски сили.
През 1420 е регистрирана първото турско нападение срещу Молдова, но Александър отблъсква нападението на османската флота.
След смъртта на Александър Добрия на 1 януари 1432 г. Молдова е изправена пред вътрешни междуособици, които отслабват държавата.