Александър Атанасов
български генерал
Александър Николов Атанасов е български офицер, генерал-майор от инженерните войски.
| Александър Атанасов | |
| български генерал | |
| Звание | |
|---|---|
| Години на служба | от 1884 г. |
| Род войски | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 8 септември 1862 г.
|
| Дата и място на смърт | 28 октомври 1924 г.
|
Биография редактиране
Александър Атанасов е роден на 8 септември 1862 г. в Ловеч. На 20 ноември 1884 г. постъпва на във Военно на Негово Княжеско Височество училище и завършва през 1887 г. с 9-и випуск. От 1900 г. е офицер за особени поръчки при Военното министерство. През 1909 г. служи като началник на строителнотехническото отделение при Инженерната инспекция. От 1911 г. е командир на 2-ра пионерна дружина. По време на Балканските войни е началник на инженерните войски на 2-ра армия. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на инженерните войски на 3-та армия.[1] Умира на 28 октомври 1924 г. в София.[2]
Военни звания редактиране
- Подпоручик (военен инженер) (7 август 1887)
- Поручик (?)
- Капитан (30 ноември 1891)
- Майор (1898)
- Подполковник (1904)
- Полковник (1909)
- Генерал-майор (27 февруари 1918)
Награди редактиране
- орден „За храброст“ IV ст. 2 кл.;
- орден „Св. Александър“ III ст. с мечове по средата;
- народен орден „За военна заслуга“ III ст. с военни отличия, IV ст. на обикновена лента и V кл. на обикновена лента;
- орден „За заслуга“ на обикновена лента.
Бележки редактиране
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ София помни, парцел 27
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 42.
