Александър Балабанов

български литературовед и критик

Александър Михайлов Балабанов е виден български литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от Вътрешната македонска революционна организация, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи.

Александър Балабанов
български литературовед и критик
През 30-те години на XX век. Източник: ДА „Архиви“
30-те години на XX век
Роден
Александър Михайлов Балабанов
Починал
30 ноември 1955 г. (76 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЛайпцигски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийския университет
Семейство
Братя/сестриНикола Балабанов
Подпис
Александър Балабанов в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 18 януари 1879 година в град Щип, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на Михаил Георгиев Балабанян, арменец от Мала Азия и Екатерина Арсова Печеникова. Гимназиалното си образование младият Балабанов получава в София, а след това следва класическа филология в Лайпциг и Ерланген, Германия, като завършва в 1904 година.[1] С изследвания на езика и литературата е свързан и неговият професионален път. Александър Балабанов е преподавател и основател на катедрата по класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Превежда класически съчинения от старогръцки и латински, в това число и на части от „Илиада“ и „Одисея“. Той е и един от най-известните преводачи на ГьотевияФауст“, преводът му е първият в стихове в България.

 
Кръгът „Развигор“: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Димитър Б. Митов. Източник: ДА „Архиви“

Значителна част от неговата професионална дейност е посветена на списването на периодични издания. Сред тях се открояват имената на вестник „Време“ (1908) и списание „Художник“ (1905 – 1909), на които той е редактор. Основател и редактор е и на седмичника „Развигор“ (1921 – 1927), който е първият литературен вестник в България.

 
Откриването на IV Международен конгрес за византийски изследвания в Аулата на Софийския университет (9 септември 1934 година). В дъното – проф. Александър Балабанов, пред него проф. Александър Теодоров-Балан и проф. Иван Георгов, на трибуната – проф. Любен Диков, ректор на Софийския университет
 
Гробът на Балабанов на Централните софийски гробища

Сред литературните му произведения се откроява поемата „Бурени“. Голяма част от стиховете, научните изследвания и статиите на Александър Балабанов са пръснати из различни вестници и списания. Опит за събирането на част от тях прави верният му ученик проф. Тодор Боров – „Студии, статии, рецензии, спомени“ (1973). В спомените си „И аз на тоя свят...“ (1. изд. 1979, 2. изд. 1985) Балабанов разкрива широко платно на положението на българите, от двете страни на западната ни граница.

Проф. Балабанов е бил прочут меценат на младите дарования, сред които са: Д. Б. Митов, издател на вестник „Литературен глас“, Тодор Боров, най-големият български библиограф, директор и строител на сградата на Народната библиотека в София, и др. Най-впечатляващото му откритие обаче е писателката Яна Язова. Балабанов е прототип на главните герои в романите ѝ „Ана Дюлгерова“ (1936), „Капитан“ (1940) и „Соления залив“ (2003), а на него са посветени първата ѝ стихосбирка „Язове“ (1931) и романът ѝ „Александър Македонски“ (2004). Част от писмата, разменени между Балабанов и Язова, са публикувани в книгата „Мойра“ (1996) и в „Пролетта на Мо: ранните писма на Яна Язова до Александър Балабанов“ (2010)..

Професор Балабанов е и един от най-дейните радетели за запазване на правилния и чист български език и посвещава редица статии по темата, най-известната сред които е „Слепите граматици“.

Дейността на Александър Балабанов е обвързана и със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес от 1878 година.

Той често изпълнява мисии, възложени му от ВМРО, чиято цел е привличането на европейското внимание към проблемите на българите в Македония и Тракия.

След злощастния за България край на Междусъюзническата война в 1913 година Балабанов участва в опита за уния на Националния съюз като подходяща форма за съпротива срещу сърбизирането и елинизирането на българите в Македония. Оглавява специална делегация, която от името на македонските българи води преговори за уния с чуждестранни представители. На 2 август делегацията се среща с австро-унгарския пълномощен министър граф Адам Тарновски и заявява, че македонските българи, предвид тежкото си положение, са готови да преминат към католицизма, за да се запазят народностно.[2]

Същият месец Централният комитет на ВМОРО упълномощава проф. Александър Балабанов, проф. Иван Георгов и Тодор Павлов да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на автономия на Македония. Тримата посещават Санкт Петербург, Виена, Берлин и Лондон, свързват се с местни политически кръгове и посещението на делегацията е отразено в печата. Във Виена е организиран митинг на 22 август, ръководен от Леополд Мондъл, на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда. На митинга Балабанов заявява:

Няма да престанем да искаме пълна автономия за българите в Македония, в противен случай не ще има мир на Балканите.

Делегацията е приета от външния министър граф Леополд Берхтолд, който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на Букурещкия договор.[3] Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: „Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония.“[2]

Заедно с Любомир Милетич, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 г. обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.[4] Член-учредител е на Македонския научен институт.[5] За отличия и заслуги през войната е награден с народен орден „За гражданска заслуга“, V степен.[6] Близкото му приятелство с цар Борис III го улеснява в мисията му темата за българите в Македония да не бъде пренебрегвана.

Жизненият път на Александър Балабанов завършва на 30 ноември 1955 г. в София.[7][8]

На Александър Балабанов е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Външни препратки

редактиране
  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  2. а б Гоцев, Димитър. Националноосвободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 115.
  3. Гоцев, Димитър. Националноосвободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 114.
  4. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 51, 59.
  5. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  6. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 26-27
  7. Георгиев, Георги. „Македония в българския национален календар през 2009 г.“. – сп. „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2009, стр. 161 – 162.
  8. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 425.