Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Роден е на 9 август 1951 г. в София. Учи в американски колеж в Багдад, а през 1974 г. завършва машинно инженерство в Висшия машинно-електротехнически институт „Владимир Ленин“ в София. След това работи в „Софпроект“ и „Техноекспортстрой“, като прекарва известно време в Либия, през 1987 г. става научен сътрудник в Института по строителни материали.[1]

През 1991 г. Божков оглавява новосъздадената Агенция за приватизация, но след падането на кабинета на Филип Димитров през следващата година се оттегля от този пост. През 1992-1993 г. ръководи сектор „Строителна индустрия“ в Министерството на териториалното развитие и строителството. През 1994 г. става заместник-председател на Обединения християндемократически център, една от организациите в състава на СДС, и е избран за народен представител.[1]

Александър Божков е вицепремиер и министър на промишлеността в служебния кабинет на Стефан Софиянски, остава на този пост и в правителството на Иван Костов.[1] През декември 1999 година е освободен от правителството и става главен преговарящ за присъединяването на България към Европейския съюз, но подава оставка от този пост на 9 юни 2000 г. Едно от лицата на икономическата политика на кабинета на Костов, довела до приватизацията на над 40% от държавните предприятия, Божков става обект на остри критики от страна на опозицията и получава прякора „Мистър 10%“, заради обвинения за взимани комисиони при приватизационните сделки в които участва като министър на промишлеността.[2]

След 2000 г. Александър Божков се оттегля от политическия живот. През следващите години е съпредседател на неправителствената организация Център за икономическо развитие, колумнист във вестник „Дневник“, водещ на музикалното предаване „Музика за душата“ по Дарик радио. Член е на настоятелството на Нов български университет, където води курс по „Изкуство на преговорите“.

През 2004 г. е осъден на две години условно с тригодишен изпитателен срок за безстопанственост на цех в село Цалапица през 1998 г.[3] Присъдата е отменена от Върховния касационен съд, а впоследствие, през 2007 г. е окончателно оправдан по това дело, както и по делата за „Дамяница“, „Издателски комплекс Цанко Церковски“ и „Напредък ООД“. През юли 2008 г. е оправдан и по последното дело срещу него — това за компенсаторните записи на Енгибарова-Шмид. Самият Божков твърди, че всички тези дела са образувани от главния прокурор Никола Филчев по политическа поръчка.

Божков е далечен роднина на Соня Бакиш, съпруга на Станко Тодоров.[4] Има една дъщеря.

Александър Божков умира на 23 август 2009 г. в София.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 60-61.
  2. „2001 – Минус една година за приватизацията“, segabg.com, 3 януари 2002 г.: „мнозина наричат [А. Божков] Мистър 10% заради подозрения, че е взимал комисиони за приватизационни сделки
  3. Александър Божков получи условна присъда за цеха в Цалапица. // Dnevnik.bg. 11 май 2007. Посетен на 7 декември 2007.
  4. Данева, Неда. Соня Бакиш въртяла милиардите на Коминтерна?. // Блиц, 2010. Посетен на 17 септември 2010.

Външни препраткиРедактиране