Отваря главното меню

БиографияРедактиране

 
Александър Буйнов

Александър Ненов е роден в град Шумен на 26 септември 1879 г. Той е най-възрастният син в семейството на заможен занаятчия, който изработва гайтани и сърма за украсяване на народни носии.[4] Учи в родния си град и завършва гимназия в София. През 1896 година записва право в Софийския университет, а през 1897 г. става актьор в театър „Сълза и смях“. При едно от турнетата на театъра в Солун през 1898 г. се запознава с дейци на ВМОРО и се включва в освободителното движение.[3] След това играе в театър „Роза Попова“, „Съвременен театър“, Пловдивския градски театър и Плевенския градски театър.[5] Заради буйния си характер е наричан „Буйното“ и от там приема името Буйнов.[3]

В 1903 година[3] става член на ВМОРО.[6] След Илинденско-Преображенското въстание през лятото на същата година, Буйнов напуска театъра и се отдава изцяло на революционното движение. До 1905 година е четник в Скопски революционен окръг, а след това – в Серски, където става един от приближените на Яне Сандански. Установява се в Банско, където официално се занимавас търговия с дървен материал и така обикаля градове и села и развива революционна дейност.[2][6] Делегат е на Ловчанския конгрес на Серския окръг през 1906 година. На Третия редовен конгрес на Серския революционен окръг през 1907 година е избран за член и секретар на окръжния революционен комитет. Участва в работата на Банския конгрес на левицата във ВМОРО през май 1908 година.[6]

След Младотурския преврат в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция) в Солун и е член на Централния ѝ съвет.[6] В 1908 година се жени за учителката революционерка от Банско Мария Тодева.[7] На изборите през 1912 година Буйнов е избран за депутат в османския парламент от Сяр.[8][6]

През Балканската война (1912-1913) Александър Буйнов застава начело на чета и защитава българското население в Неврокопско и Демирхисарско от изстъпленията на турците и участва в освобождението на Пиринска Македония. С него са войводите Димитър Арнаудов, Икономов, Иван Коюмджиев, Гърнев, Тухчев и Бакъров. При сражение в село Цървища в Шарлия на 22 октомври 1912 година е тежко ранен.[9]

След Първата световна война е в групата на противниците на Тодор Александров и генерал Александър Протогеров, оглавявана от Гьорче Петров. През април 1923 г. е избран за депутат в Българското народно събрание.[6]

След преврата на 9 юни се установява в град Банско и продължава да поддържа контакти с федералистите, някои от които вече открито са преминали на сръбска служба. След Септемврийското въстание в 1923 година заедно с Георги Ковачев, Георги Пенков и други участва в преговорите с ВМРО.[10]

След убийството на Тодор Александров Александър Буйнов е предаден заедно с Георги Ковачев от Йонко Вапцаров[11] и е убит по присъда на ВМРО на 27 септември 1924 година в Банско.[12][13] Погребан е в Лушин край село Добринища.[6]

Роли в театъраРедактиране

Александър Буйнов играе множество роли през годините, в които се занимава с театрална дейност, по-значимите са:

  • Роже дьо Верде – „Двете сирачета“ на Адолф д'Енери и Йожен Кормон
  • Цезар фон Шлетинг – „Студентческа фантазия“ на Карл Лауфс;
  • Офицерът – „Отечество“ на Викториан Сарду.[5]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.7
  2. а б Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 39.
  3. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 115.
  4. Макдермот, Мерсия. „За свобода и съвършенство — биография на Яне Сандански“, София, 1987, Наука и изкуство, стр. 177
  5. а б Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 53-54. (на български)
  6. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 116.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 332.
  8. Members of the Meclis-i Mebusan, 1912. // Msu.edu. Посетен на 11 януари 2013 г.
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916. Торонто, 2006. с. 117.
  10. Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 40.
  11. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.205-206.
  12. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22 – 23.