Александър Буйнов
Александър Иванов Ненов, наречен Буйнов,[1] е български актьор, революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.[2][3]
| Александър Буйнов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
26 септември 1879 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 септември 1924 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Депутат в Османския парламент: (1912) Народен представител в: XX ОНС | |
| Александър Буйнов в Общомедия | |
Биография редактиране
Александър Ненов е роден в град Шумен на 26 септември 1879 г. Той е най-възрастният син в семейството на заможен занаятчия, който изработва гайтани и сърма за украсяване на народни носии.[4] Учи в родния си град и завършва гимназия в София. През 1896 година записва право в Софийския университет, а през 1897 г. става актьор в театър „Сълза и смях“. При едно от турнетата на театъра в Солун през 1898 г. се запознава с дейци на ВМОРО и се включва в освободителното движение.[3] След това играе в театър „Роза Попова“, „Съвременен театър“, Пловдивския градски театър и Плевенския градски театър.[5] Заради буйния си характер е наричан „Буйното“ и от там приема името Буйнов.[3]
В 1903 година[3] става член на ВМОРО.[6] След Илинденско-Преображенското въстание през лятото на същата година, Буйнов напуска театъра и се отдава изцяло на революционното движение. До 1905 година е четник в Скопски революционен окръг, а след това – в Серски, където става един от приближените на Яне Сандански. Установява се в Банско, където официално се занимавас търговия с дървен материал и така обикаля градове и села и развива революционна дейност.[2][6] Делегат е на Ловчанския конгрес на Серския окръг през 1906 година. На Третия редовен конгрес на Серския революционен окръг през 1907 година е избран за член и секретар на окръжния революционен комитет. Участва в работата на Банския конгрес на левицата във ВМОРО през май 1908 година.[6]
След Младотурския преврат в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция) в Солун и е член на Централния ѝ съвет.[6] В 1908 година се жени за учителката революционерка от Банско Мария Тодева.[7] На изборите през 1912 година Буйнов е избран за депутат в османския парламент от Сяр.[8][6]
През Балканската война (1912-1913) Александър Буйнов застава начело на чета и защитава българското население в Неврокопско и Демирхисарско от изстъпленията на турците и участва в освобождението на Пиринска Македония. С него са войводите Димитър Арнаудов, Икономов, Иван Коюмджиев, Гърнев, Тухчев и Бакъров. При сражение в село Цървища в Шарлия на 22 октомври 1912 година е тежко ранен.[9]
След Първата световна война е в групата на противниците на Тодор Александров и генерал Александър Протогеров, оглавявана от Гьорче Петров. През април 1923 г. е избран за депутат в Българското народно събрание.[6][10]
След преврата на 9 юни се установява в град Банско и продължава да поддържа контакти с федералистите, някои от които вече открито са преминали на сръбска служба. След Септемврийското въстание в 1923 година заедно с Георги Ковачев, Георги Пенков и други участва в преговорите с ВМРО.[11]
След убийството на Тодор Александров Александър Буйнов е предаден заедно с Георги Ковачев от Йонко Вапцаров[12] и е убит по присъда на ВМРО на 27 септември 1924 година в Банско.[13][14] Погребан е в Лушин край село Добринища.[6]
Роли в театъра редактиране
Александър Буйнов играе множество роли през годините, в които се занимава с театрална дейност, по-значимите са:
- Роже дьо Верде – „Двете сирачета“ на Адолф д'Енери и Йожен Кормон
- Цезар фон Шлетинг – „Студентческа фантазия“ на Карл Лауфс;
- Офицерът – „Отечество“ на Викториан Сарду.[5]
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 7.
- ↑ а б Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 39.
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 115.
- ↑ Макдермот, Мерсия. „За свобода и съвършенство — биография на Яне Сандански“, София, 1987, Наука и изкуство, стр. 177
- ↑ а б Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 53-54. (на български)
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 116.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 332.
- ↑ Members of the Meclis-i Mebusan, 1912 // Msu.edu. Архивиран от оригинала на 2013-07-23. Посетен на 11 януари 2013 г.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 117.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 62-63.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 40.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 205 - 206.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 270 – 271.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22 – 23.