Александър Вутимски

български поет

Александър Коцев Вутов, с псевдоним Александър Вутѝмски, е български поет,[1] сред първите автори на творби с хомосексуална тематика и естетика в българската поезия.[2]

Александър Вутимски
български поет
Роден
Александър Коцев Вутов
Починал

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Литература
Псевдоним Александър Вутимски,
Ал. Вутов, Ал. Коцев,
Ал. Вълканов
Жанрове стихотворение, есе, повест

БиографияРедактиране

Вутимски е роден в Своге и до 10-годишна възраст живее в родния си град. След загубата на близките си – майка, баща, двама братя, – починали в продължение на една година от туберкулоза, се премества в София. Отначало живее при сестра си, която също умира от туберкулоза през 1937 година, а после при единствено оцелелия си брат Кирил. В 1937 година завършва Първа софийска мъжка гимназия. От 1938 година учи класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след една година прекъсва учението си. В периода 1939 – 1943 година сътрудничи на списание „Златорог“. Лекува се безрезултатно в различни санаториуми в страната, от пролетта на 1941 година – в санаториума на Сурдулица. Умира на 23 септември 1943 година.[1]

Литературната награда „Александър Вутимски“ се връчва в негова памет.

ТворчествоРедактиране

 
Паметник на А. Вутимски в Своге

Първото му отпечатано стихотворение е „Пак самичко“[3] от 1935 година, но първият му сериозен поетически дебют е стихотворението „Улицата“[4] Началните творчески изяви на Вутимски са свързани с ученически и други леви издания – „Ученически подем“, „Звън“, „Светлоструй“, „Трезва младеж“ и др. Участва заедно с Александър Геров, В. Осиковска, Л. Йорданов и Ем. Манов в издадения от тях литературен сборник „Праг“ (1938); като студент – в литературен сборник „Жажда“ (1939). Публикува и в „Млад кооператор“, „Кооперативна просвета“, „Росица“, „Вестник на жената“; подписва се Ал. Вутов, Ал. Коцев, Ал. Вълканов. От май 1939 година редовно сътрудничи в издаваното от Владимир Василев списание „Златорог“, където са публикувани най-значителните и най-зрелите стихотворения на поета, подписани с псевдонима Александър Вутимски.[1]

Вутимски е сред първите автори на творби с хомосексуална тематика и естетика в българската поезия.[2]

Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка; остава неиздадена и художествената му проза, запазена в машинописен препис – 15 кратки есета, писани през 1941 – 1943 г. – „За простотата“, „За силата“, „За парите“, „За радостта“, „За красотата“, „За равенството“, „За най-смирените“.[1]

През 2020 година излиза двуезичното издание „Синьото момче“, като стиховете в него са преведени на испански език от Марко Видал.[5][6][7]

ПаметРедактиране

През 2006 година община Своге и Съюзът на българските писатели учредяват в негова памет литературната награда „Александър Вутимски

СъчиненияРедактиране

  • Стихотворения, 1960
  • Избрани произведения, 1970
  • Избрани произведения, 1979
  • Не съм затворен кръг, 1983, изд. „Христо Г. Данов“
  • Сатурнов пръстен. Избрани стихотворения, изд. „Сребърен лъв“, 1994
  • Синьото момче разказва..., УИ „Св. Климент Охридски“, 2002
  • Скитникът и враните, изд. „Захарий Стоянов“, 2005
  • Опушена спирка, изд. „Верен“, 2008
  • El muchaco azul/Синьото момче (двуезично издание на български и испански), 2020

БиблиографияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1454.
  2. а б Галина Гончарова, Александър Вутимски и Борис Шивачев – меланхолното и сензационното в (хомо)сексуалността на градския антигерой, „Литературен вестник“, бр. 35, 1999.
  3. Вестник „Весела дружина“, №6, 15 октомври 1935.
  4. сп. „Ученически подем“, 1936 – 37, № 2
  5. EL MUCHACHO AZUL, de Aleksandar Vutimski, ya a la venta, latortugabulgara.com, 21 de julio de 2020.
  6. Серафимов, Христо. Двуезично издание с поезия на Александър Вутимски излезе от печат. // huge.bg. 19 октомври 2020.
  7. Порязова, Цвета. Марко Видал: Вутимски е човек на съвремието си. // svoge.com. 26 ноември 2020.

Външни препраткиРедактиране

Творчество и биографияРедактиране

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

СтатииРедактиране