Отваря главното меню

Александър Вутимски

български поет

Александър Коцев Вутов, с псевдоним Александър Вутѝмски, е български поет[1], сред първите автори на творби с хомосексуална тематика и естетика в българската поезия.[2]

Александър Вутимски
български поет
Роден
Александър Коцев Вутов
Починал
Литература
Псевдоним Александър Вутимски,
Ал. Вутов, Ал. Коцев,
Ал. Вълканов
Жанрове стихотворение, есе, повест

БиографияРедактиране

Вутимски е роден в Своге и до 10-годишна възраст живее в родния си град. След загубата на близките си – майка, баща, двама братя, – починали в продължение на една година от туберкулоза, се премества в София. Отначало живее при сестра си (която също умира от туберкулоза през 1937), а после при единствено оцелелия си брат Кирил. Завършва Първа софийска мъжка гимназия (1937). От 1938 следва класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след една година прекъсва учението си. В периода 1939 – 1943 г. сътрудничи на списание „Златорог“. Лекува се безрезултатно в различни санаториуми в страната, от пролетта на 1941 г. – в санаториума на Сурдулица. Почива на 23 септември 1943 г.[1]

Литературната награда „Александър Вутимски“ се връчва в негова памет.

ТворчествоРедактиране

 
Паметник на А. Вутимски в Своге

Първото му отпечатано стихотворение е 'Пак самичко[3] през 1935 г., но първият му сериозен поетически дебют е стихотворението Улицата[4]. Началните творчески изяви на Вутимски са свързани с ученически и други леви издания – „Ученически подем“, „Звън“, „Светлоструй“, „Трезва младеж“ и др. Участва заедно с Александър Геров, В. Осиковска, Л. Йорданов и Ем. Манов в издадения от тях литературен сборник „Праг“ (1938); като студент – в литературен сборник „Жажда“ (1939). Публикува и в „Млад кооператор“, „Кооперативна просвета“, „Росица“, „Вестник на жената“; подписва се Ал. Вутов, Ал. Коцев, Ал. Вълканов. От май 1939 редовно сътрудничи в издаваното от Владимир Василев списание „Златорог“, където са публикувани най-значителните и най-зрелите стихотворения на поета, подписани с псевдонима Александър Вутимски.[1]

Вутимски е сред първите автори на творби с хомосексуална тематика и естетика в българската поезия.[5]

Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка; остава неиздадена и художествената му проза, запазена в машинописен препис – 15 кратки есета, писани през 1941 – 1943 г. – „За простотата“, „За силата“, „За парите“, „За радостта“, „За красотата“, „За равенството“, „За най-смирените“[1]

СъчиненияРедактиране

  • Стихотворения, 1960
  • Избрани произведения, 1970
  • Избрани произведения, 1979
  • Сатурнов пръстен. Избрани стихотворения, изд. „Сребърен лъв“, 1994
  • Синьото момче разказва..., УИ „Св. Климент Охридски“, 2002
  • Скитникът и враните, изд. „Захарий Стоянов“, 2005
  • Опушена спирка, изд. „Верен“, 2008

БиблиографияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1454.
  2. Александър Вутимски и Борис Шивачев – меланхолното и сензационното в (хомо)сексуалността на градския антигерой, „Литературен вестник“, бр. 35, 1999.
  3. в. „Весела дружина“, №6, 15 октомври 1935
  4. сп. „Ученически подем“, 1936–37, № 2
  5. Александър Вутимски и Борис Шивачев – меланхолното и сензационното в (хомо)сексуалността на градския антигерой, „Литературен вестник“, бр. 35, 1999.

Външни препраткиРедактиране