Александър Димитров (историк)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Димитров.

Александър Димитров е български политик, историк и автор на исторически справочници.

Александър Димитров
български политик

Роден

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Александър Димитров в Общомедия

БиографияРедактиране

Александър Димитров Димитров е роден на 17 ноември 1947 г. в София.

 
Снимка на Александър Димитров от досието му в ДС, правена по време на разпит през 1968 г.

През 1968 заедно с Едуард Генов и Валентин Радев организира протеста на студентите от Софийския държавен университет срещу съветската инвазия в Чехословакия – единствената масова изява против тази неправда в България. [1] Тримата са изключени от Университета, съдени и хвърлени в затвора. [2] След излежаване на присъдата му Димитров е изселен в свищовското село Овча могила. През 1974 г. се връща в София, където е поставен под наблюдение от Държавна сигурност.

От 1989 г. се включва активно в процесите на демократизация на страната. Завършва и „Международни отношения“ в Софийския университет. През периода 1991 – 1995 г. е избран за съветник в Столичната община и е председател на столичната Комисия за култура. Участва дейно в изличаването на комунистическата идеология от топонимията на града – много от софийските улици днес носят предложените от него имена. [3] През 2003 се кандидатира в местните избори за кмет на София.

През 70-те години започва работа по своята поредица 'История на 50 века', който излиза в 3 тома през 2004 – 2007 г. В него Димитров разработва историята на днес съществуващите народи, които имат или са имали своя държава, създавайки рационална познавателна схема.[4] Стандартизира историческата омонимия в българския език.[4] Прилагайки еднакъв принцип при проследяване на процесите в етнически истории, открива неизвестни факти.[4] През 2016 г. режисьорката Ана Петкова създава пълнометражния филм 'Агресията' за Димитров и неговите другари.

НаградиРедактиране

 
Награждаването на Димитров от чешкия премиер Тополанек.
Прага 2008 г.

Награден e от чешкото правителство с ордена Крамарж. [5]

Награден е от Столична община с Почетен знак на София (1996)).

Награден e от словашкия президент А. Киска с ордена Бял двоен кръст (2018)

Удостоен от чешкия Институт за изучаване на тоталитаризма с Награда за последователна защита на принципите на демокрацията, свободата и човешките права (2018).

ПроизведенияРедактиране

ДокументалистикаРедактиране

Самостоятелни книгиРедактиране

  • Народите в света (2009) – изд. „DTM PRODUCT“

Серия „История на 50 века: Въпроси на етническата история, хронологията и историческа ономастика“Редактиране

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София
  1. Справочник: Т. 1, Европа (2004)
  2. Справочник: Т. 2, Азия (2005)
  3. Справочник: Т. 3, Африка, Америка, Океания (2007)

С Ангел Николов

Историческата истина за България, 2017, изд. „Анали“, София

ИзточнициРедактиране

  1. Бистра Николова, „Арестуваха Еди, Александър Димитров и Валентин. И се започна...“, в 1968bg.com.
  2. „Трима студенти измиха през 1968 срама на българите“, Виолета Радева, „Демокрация“, 1993.
  3. „А. Димитров: Обществото трябва само да поправи грешките си“, разговор на Мина Узаничева, 6 май 2012 г.
  4. а б в Проф. Георги Бакалов. История на 50 века. Въпроси на етническата история, хронологията и историческата ономастика. Сп. Анали, бр.1/ 2005 г.
  5. Светломира Димитрова, „Историкът, който участва в историята“, dnevnik.bg, 4 септември 2008 г.

Външни препраткиРедактиране