Александър Лилов

български политик

Александър Василев Петровски – Лилов е учен и политик от Българската комунистическа партия и по-късно от наследилата я Българска социалистическа партия[3]. През 1977 – 1983 година той е неформален първи заместник на лидера Тодор Живков и втори човек в йерархията на тоталитарния режим.

Александър Лилов
български политик

Роден
Починал
20 юли 2013 г. (79 г.)

Учил в Софийски университет
Философия
Епоха Философия на 20 век
Школа марксизъм
Интереси философия на изкуството, философски проблеми на ядрената война, идеологическа борба между световните системи, Европа
Народен представител в:
IV НС   VI НС   VII НС   VIII НС   [1][2]
Александър Лилов в Общомедия

БиографияРедактиране

Произход и образованиеРедактиране

Роден е на 31 август 1933 г. в с. Граничак (дн. Община Белоградчик, област Видин).[4]

Завършва „Българска филология“ в Софийския университет (1962) и аспирантура за степен кандидат на науките в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС (1969) в Москва. Научен сътрудник е в Института по изкуствознание на БАН от 1975 г. защитава дисертация за степен доктор на науките през 1981 г.[3]

Политическа дейностРедактиране

Започва политическата си кариера в Димитровския комунистически младежки съюз във Видин. От 1963 г. е в Централния комитет на ДКМС. Започва да работи в централния апарат на БКП през 1969 г.[3].

Народен представител от БКП в 4-тото, 6-ото, 7-ото, 8-ото и 9-ото народни събрания, както и в 7-ото велико народно събрание и в 36-ото, 37-ото и 38-ото народни събрания от листата на БСП. Сред членовете на Народното събрание Лилов има най-голям стаж като народен представител – от 1962 до 2001 г.[4]

Лилов е секретар на Централния комитет на БКП от 13 юли 1972 до 28 септември 1983 г., член на неговото Политбюро от 3 юли 1974 до 28 септември 1983 г., както и на Държавния съвет на НРБ от 1976 до 1983 г.[3] Близък е до Людмила Живкова[4]. След внезапното отстраняване на дотогавашния неформален втори човек в партийната йерархия Борис Велчев през 1977 година неговото място е заето от Александър Лилов.[5]

Като секретар на ЦК по идеологическите въпроси Лилов се застъпва на засилване на националистическите елементи в партийната пропаганда и разширяване на вече започналия при помаците Възродителен процес като средство за преодоляване на намаляващата популярност на тоталитарния режим в страната.[6] Същевременно през 1982 година ръководена от него комисия не препоръчва подготвяното масово преименуване на турците с оглед на вероятните отрицателни политически резултати.[7]

След смъртта на Людмила Живкова през 1981 година отношението на лидера Тодор Живков към Лилов охладнява.[5] През 1983 година той е отстранен от ръководството с остра критика на Живков заради отдалеченост от реалния живот и липсата на интерес към икономическите проблеми[3]. Назначен е за директор на Института за съвременни социални теории. [8]

На 25 май 1989 г., месеци преди събитията в ГДР и Унгария, по време на немско-български симпозиум на Черно море, Лилов заявява, че в България трябва да има „правова държава, усилване на ролята на отговорните граждани и техния контрол над държавата, разширяване на правата на човека и демократични избори“. [8]

При свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Лилов се намира във Великобритания. На 8 декември същата година е включен в новото ръководство. По негова инициатива БКП отрича „Възродителния процес“, вследствие на което е дадено право на българските мюсюлмани да си върнат имената[3]. Председател е на Висшия партиен съвет на БСП в периода 1990 – 1991 г., член е на Висшия съвет на БСП. Под негово ръководство се извършва преименуването на партията от БКП на БСП. От 1993 г. е ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП[4]. Затова започват да го наричат „Стратега“ на БСП. Той предлага курса на БКП към демократичен социализъм и влиза в идейни сблъсъци със социалдемократическото крило в партията[9].

Научна дейностРедактиране

Член-кореспондент на БАН от 1985, доктор на философските науки. Работи върху философията на изкуството, проблемите на идеологическата дейност на БКП, идеологическата борба между двете световни системи, международните отношения[4].

СмъртРедактиране

Умира от рак в София на 20 юли 2013 г.[10]

МонографииРедактиране

  • „Критика на съвременните буржоазно-естетически концепции за природата на изкуството“. София: Наука и изкуство, 1971[4]
  • „Към природата на художественото творчество“. София: Наука и изкуство, 1979[4]
  • „Европа – да бъде или да не бъде“, сборник, съставител и автор (1985)[4]
  • „Въображение и творчество“. София: Наука и изкуство, 1986[4]
  • „Европа – диалог и сътрудничество“, сборник (1988)[4]
  • „Философско-теоретически проблеми на ядрената война“ (1989)[4]
  • „Диалогът на цивилизациите. Световният и българският преход“. София: Захарий Стоянов и УИ „Св. Климент Охридски“, 2004[11]
  • „Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том първи: Цивилизациите“. София: Захарий Стоянов, 2006[4]
  • „Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том втори: Световният и българският преход“. София: Захарий Стоянов, 2007[4]
  • „Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том трети: Информационното(ите) общество(а)“. София: Захарий Стоянов, 2008[4]

БележкиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 41
  2. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 40
  3. а б в г д е Александър Лилов. // www.archives.bg. Държавна агенция Архиви. Посетен на 30 декември 2012.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о Александър Лилов. // www.omda.bg. ОМДА. Посетен на 30 декември 2012.
  5. а б Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 120.
  6. Груев 2008, с. 85 – 86.
  7. Груев 2008, с. 136.
  8. а б Stehle, Hansjakob. Das Maß ist voll. // Die Zeit 48/1989. Die Zeit, 24 ноември 1989. Посетен на 3 септември 2013. Rechtsstaat, Aufwertung der Rolle mündiger Bürger und ihrer Kontrolle über den Staat, Ausbau der Menschenrechte und demokratische Wahlen (на немски)
  9. Ал. Лилов: Реставрацията на капитализма не може да е бъдещето. // VESTI.bg. „Нет Инфо.БГ“ ЕАД, 29 октомври 2010.
  10. Стратегът на БСП Александър Лилов умря на 79 години. // 24chasa.bg. 20 юли 2013.
  11. Борис Попиванов. Лилов и нашето постдясно бъдеще. // kultura.bg. 17 декември 2004, бр. 48.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914.

Външни препраткиРедактиране

Статии
За него