Отваря главното меню

Александър Василев Петровски – Лилов е учен и политик от Българската комунистическа партия и по-късно от наследилата я Българска социалистическа партия[3]. През 1977 – 1983 година той е неформален първи заместник на лидера Тодор Живков и втори човек в йерархията на тоталитарния режим.

Александър Лилов
български политик
Роден
Починал
20 юли 2013 г. (79 г.)
Философия
Епоха Философия на 20 век
Школа марксизъм
Интереси философията на изкуството,
идеологическата борба
между двете световни системи,
Европа,
философско-теоретически проблеми
на ядрената война
Народен представител в:
IV НС   VI НС   VII НС   VIII НС   [1][2]
Подпис BASA-117-46-1084-74-Signature of Aleksandar Lilov (cropped).jpg
Александър Лилов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Произход и образованиеРедактиране

Роден е на 31 август 1933 г. в с. Граничак (дн. Община Белоградчик, област Видин).[4]

Завършва „Българска филология“ в Софийския университет (1962) и аспирантура за степен кандидат на науките в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС (1969). От 1975 г. е научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, защитава дисертация също и за степен доктор на науките през 1981 г.[3]

Политическа дейностРедактиране

Започва политическата си кариера в Димитровския комунистически младежки съюз във Видин. От 1963 г. е в Централния комитет на ДКМС. През 1969 г. започва да работи в централния апарат на БКП[3].

Народен представител от БКП в 4-тото, 6-тото, 7-мото, 8-мото и 9-тото народни събрания, както и в 7-ото велико народно събрание и в 36-тото, 37-мото и 38-мото народни събрания от листата на БСП. Сред членовете на Народното събрание Лилов има най-голям стаж като народен представител – от 1962 до 2001 г.[4]

Лилов е секретар на Централния комитет на БКП от 13 юли 1972 до 28 септември 1983 г., член на неговото Политбюро от 3 юли 1974 до 28 септември 1983 г., както и на Държавния съвет на НРБ от 1976 до 1983 г.[3] Близък е до Людмила Живкова[4]. След внезапното отстраняване на дотогавашния неформален втори човек в партийната йерархия Борис Велчев през 1977 година неговото място е заето от Александър Лилов.[5]

Като секретар на ЦК по идеологическите въпроси Лилов се застъпва на засилване на националистическите елементи в партийната пропаганда и разширяване на вече започналия при помаците Възродителен процес като средство за преодоляване на намаляващата популярност на тоталитарния режим в страната.[6] Същевременно през 1982 година ръководена от него комисия не препоръчва подготвяното масово преименуване на турците с оглед на вероятните отрицателни политически резултати.[7]

След смъртта на Людмила Живкова през 1981 година отношението на лидера Тодор Живков към Лилов охладнява.[5] През 1983 година той е отстранен от ръководството с остра критика на Живков заради отдалеченост от реалния живот и липсата на интерес към икономическите проблеми[3]. Назначен е за директор на Института за съвременни социални теории. [8]

На 25 май 1989 г., месеци преди събитията в ГДР и Унгария, по време на немско-български симпозиум на Черно море, Лилов заявява, че в България трябва да има „правова държава, усилване на ролята на отговорните граждани и техния контрол над държавата, разширяване на правата на човека и демократични избори“. [8]

При свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Лилов се намира във Великобритания. На 8 декември същата година е включен в новото ръководство. По негова инициатива БКП отрича „Възродителния процес“, вследствие на което е дадено право на българските мюсюлмани да си върнат имената[3]. Председател е на Висшия партиен съвет на БСП в периода 1990 – 1991 г., член е на Висшия съвет на БСП. Под негово ръководство се извършва преименуването на партията от БКП на БСП. От 1993 г. е ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП[4]. Затова започват да го наричат „Стратега“ на БСП. Той предлага курса на БКП към демократичен социализъм и влиза в идейни сблъсъци със социалдемократическото крило в партията[9].

Научна дейностРедактиране

Член-кореспондент на БАН от 1985, доктор на философските науки. Работи върху философията на изкуството, проблемите на идеологическата дейност на БКП, идеологическата борба между двете световни системи, международните отношения[4].

СмъртРедактиране

Умира от рак в София на 20 юли 2013 г.[10]

МонографииРедактиране

  • „Критика на съвременни буржоазни теории за природата на изкуството“ (1971)[4]
  • „Към природата на художественото творчество“ (1979)[4]
  • „Европа – да бъде или да не бъде“, сборник, съставител и автор (1985)[4]
  • „Въображение и творчество“ (1986)[4]
  • „Европа – диалог и сътрудничество“, сборник (1988)[4]
  • „Философско-теоретически проблеми на ядрената война“ (1989)[4]
  • „Диалогът на цивилизациите. Световният и българският преход“ (2004)[11]
  • „Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том първи: Цивилизациите“ (2006)[4]
  • „Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том втори: Световният и българският преход“ (2007)[4]
  • „Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том трети: Информационното(ите) общество(а)“ (2008)[4]

БележкиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 41
  2. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 40
  3. а б в г д е Александър Лилов. // www.archives.bg. Държавна агенция Архиви. Посетен на 30 декември 2012.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о Александър Лилов. // www.omda.bg. ОМДА. Посетен на 30 декември 2012.
  5. а б Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 120.
  6. Груев 2008, с. 85 – 86.
  7. Груев 2008, с. 136.
  8. а б Stehle, Hansjakob. Das Maß ist voll. // Die Zeit 48/1989. Die Zeit, 24 ноември 1989. Посетен на 3 септември 2013. Rechtsstaat, Aufwertung der Rolle mündiger Bürger und ihrer Kontrolle über den Staat, Ausbau der Menschenrechte und demokratische Wahlen (на немски)
  9. Ал. Лилов: Реставрацията на капитализма не може да е бъдещето. // VESTI.bg. „Нет Инфо.БГ“ ЕАД, 29 октомври 2010.
  10. Стратегът на БСП Александър Лилов умря на 79 години. // 24chasa.bg. 20 юли 2013.
  11. Борис Попиванов. Лилов и нашето постдясно бъдеще. // kultura.bg. 17 декември 2004, бр. 48.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914.

Външни препраткиРедактиране

Статии
За него