Александър Лурия
Александър Романович Лурия (на руски: Алекса́ндр Рома́нович Лу́рия) е руски психолог, известен със създаването на един качествено нов научен клон на психологията – невропсихология.
| Александър Лурия Алекса́ндр Рома́нович Лу́рия | |
| руски психолог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Казански държавен медицински университет Първи московски държавен медицински университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Московски държавен университет |
| Повлиян | Лев Виготски |
| Александър Лурия в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 16 юли 1902 година в Казан, Русия. Завършва педагогика във Факултета по обществени науки на Казанския университет, а след това завършва и медицина в МГУ „Михаил Ломоносов“ в Москва. Член е на Академията на науките на СССР, член-кореспондент на Американската асоциация на психолозите, на Американската академия по педагогика.
Лурия се превръща в незаменима част от руската класическа тройка на психолозите – Лев Виготски, Алексей Леонтиев и не на последно място Лурия. Съветският психолог спомага за създаването на културно-историческата теория в психологията, чийто автор е Виготски. Интересът на Лурия към висшите психични функции е голям още на семинарните занятия по мозъчна физиология и невроанатомия по време на следването му в Медицинския факултет на МГУ. На базата на задълбочените си научни интереси и своите наблюдения, Лурия създава една нова теория за динамичната локализация на висшите психични функции. Тази теория е изключително смела, защото тя отрича съществуването на тесния локализационизъм, според който всички висши корови функции са дислоцирани само и единствено в точно определени зони на мозъчната кора. По този начин Лурия документира теорията за антилокализационизма, която разглежда мозъка като единна структура, която може да функционира в унисон с коровите анализатори, които управляват различните висши психични функции. На базата на тази своя теория, Лурия преосмисля изцяло научните тези на Пол Брока и Карл Вернике, като по този начин създава и собствена класификация на афазиите. Затова и понякога невропсихологията бива наричана афазиология. Афазиите представляват увреждания на речево-слуховия и речево-двигателния апарат, намиращи се в слепоочния дял на мозъка. Така в модерната невропсихология са познати класификациите на Лурия и на Хомская, класификация на Хед и класификация на Вернике-Литхайм.
Лурия има добра полева обсерватория от експериментални данни по време на Втората световна война, когато работи с много войници, преживели травматични разстройства, които рефлектират върху нормалните функции на езиково-говорния апарат.
През 1974 г. Университетът „Мария Склодовска-Кюри“ в Люблин му присъжда титлата doctor honoris causa[1]. Почетен доктор е още на Брюкселския свободен университет, на Лестърския университет, на Университета на Тампере.
През 1966 г. Лурия е избран за член на Американската академия на изкуствата и науките, а през 1968 г. – на Националната академия на науките на САЩ[2].
Умира на 14 август 1977 година в Москва на 75-годишна възраст.
Библиография
редактиране- На български език
- Език и съзнание, Изд. Наука и изкуство, 1984
- На руски език
- Лурия А. Р. Речь и интеллект в развитии ребенка. – М., 1927.
- Лурия А. Р. Этюды по истории поведения: Обезьяна. Примитив. Ребенок. – М., 1930 (в соавт. с Л. С. Выготским).
- Лурия А. Р. Учение об афазии в свете мозговой патологии. – М., 1940.
- Лурия А. Р. Травматическая афазия. – М., 1947.
- Лурия А. Р. Восстановление функции после военной травмы. – М., 1948.
- Лурия А. Р. Умственно отсталый ребенок. – М., 1960.
- Лурия А. Р. Лобные доли и регуляция психических процессов. – М., 1966.
- Лурия А. Р. Мозг и психические процессы. – М., 1963, Т.1; М., 1970. Т.2.
- Лурия А. Р. Высшие корковые функции и их нарушение при локальных поражениях мозга Архив на оригинала от 2009-02-04 в Wayback Machine.. – М., 1962, 2-е изд. 1969.
- Лурия А. Р. Психология как историческая наука. – 1971.
- Лурия А. Р. Основы нейропсихологии. – М., 1973.
- Лурия А. Р. Об историческом развитии познавательных процессов. – М., 1974.
- Лурия А. Р. Нейропсихология памяти. – М., 1974. Т.1; М., 1976. Т.2.
- Лурия А. Р. Основные проблемы нейролингвистики. – М., 1976.
- Лурия А. Р. Язык и сознание (idem Архив на оригинала от 2009-04-08 в Wayback Machine.). – М., 1979.
- Лурия А. Р. Маленькая книжка о большой памяти.
- Лурия А. Р. Культурные различия и интеллектуальная деятельность Архив на оригинала от 2009-03-21 в Wayback Machine..
- Лурия Р. А.-„Език и съзнание“
- Лурия Р. А.-„Основи на навропсихологията“
Източници
редактиране- ↑ Doktorzy honoris causa UMCS // umcs.lublin.pl. Посетен на 2022-06-12.
- ↑ Alexander Luria // National Academy of Sciences. Посетен на 2022-06-12.
Външни препратки
редактиране- A.R Luria Archive at marxists.org
- A.R. Luria Archive @ Laboratory of Comparative Human Cognition at lchc.ucsd.edu