Александър Лурия

руски психолог

Александър Романович Лурия (на руски: Алекса́ндр Рома́нович Лу́рия) е руски психолог, известен със създаването на един качествено нов научен клон на психологията – невропсихология.

Александър Лурия
Алекса́ндр Рома́нович Лу́рия
руски психолог
Роден
Починал
14 август 1977 г. (75 г.)
Националност Русия
Учил вКазански държавен медицински университет
Първи московски държавен медицински университет
НаградиЛенин
Червено знаме на труда (СССР)
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вМосковски държавен университет
ПовлиянЛев Виготски
Александър Лурия в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 16 юли 1902 година в Казан, Русия. Завършва педагогика във Факултета по обществени науки на Казанския университет, а след това завършва и медицина в МГУ „Михаил Ломоносов“ в Москва. Член е на Академията на науките на СССР, член-кореспондент на Американската асоциация на психолозите, на Американската академия по педагогика.

Лурия се превръща в незаменима част от руската класическа тройка на психолозите – Лев Виготски, Алексей Леонтиев и не на последно място Лурия. Съветският психолог спомага за създаването на културно-историческата теория в психологията, чийто автор е Виготски. Интересът на Лурия към висшите психични функции е голям още на семинарните занятия по мозъчна физиология и невроанатомия по време на следването му в Медицинския факултет на МГУ. На базата на задълбочените си научни интереси и своите наблюдения, Лурия създава една нова теория за динамичната локализация на висшите психични функции. Тази теория е изключително смела, защото тя отрича съществуването на тесния локализационизъм, според който всички висши корови функции са дислоцирани само и единствено в точно определени зони на мозъчната кора. По този начин Лурия документира теорията за антилокализационизма, която разглежда мозъка като единна структура, която може да функционира в унисон с коровите анализатори, които управляват различните висши психични функции. На базата на тази своя теория, Лурия преосмисля изцяло научните тези на Пол Брока и Карл Вернике, като по този начин създава и собствена класификация на афазиите. Затова и понякога невропсихологията бива наричана афазиология. Афазиите представляват увреждания на речево-слуховия и речево-двигателния апарат, намиращи се в слепоочния дял на мозъка. Така в модерната невропсихология са познати класификациите на Лурия и на Хомская, класификация на Хед и класификация на Вернике-Литхайм.

Лурия има добра полева обсерватория от експериментални данни по време на Втората световна война, когато работи с много войници, преживели травматични разстройства, които рефлектират върху нормалните функции на езиково-говорния апарат.

През 1974 г. Университетът „Мария Склодовска-Кюри“ в Люблин му присъжда титлата doctor honoris causa[1]. Почетен доктор е още на Брюкселския свободен университет, на Лестърския университет, на Университета на Тампере.

През 1966 г. Лурия е избран за член на Американската академия на изкуствата и науките, а през 1968 г. – на Националната академия на науките на САЩ[2].

Умира на 14 август 1977 година в Москва на 75-годишна възраст.

БиблиографияРедактиране

На български език
  • Език и съзнание, Изд. Наука и изкуство, 1984
На руски език

ИзточнициРедактиране

  1. Doktorzy honoris causa UMCS. // umcs.lublin.pl. Посетен на 2022-06-12.
  2. Alexander Luria. // National Academy of Sciences. Посетен на 2022-06-12.

Външни препраткиРедактиране