Александър Микулин е руски и съветски учен, конструктор, специалист в областта на авиационните двигатели. Академик на АН на СССР, главен конструктор в Централния институт по авиационно машиностроене, Герой на социалистическия труд.

Александър Микулин
съветски учен, конструктор
Роден
Починал
13 май 1985 г. (90 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия
Националност СССР
Учил вМосковски държавен технически университет „Бауман“
Киевски политехнически институт
ПартияКПСС
Работилконструктор
НаградиОрден „Ленин“
Герой на социалистическия труд
Червено знаме на труда (СССР)
Червена звезда
Александър Микулин в Общомедия

Той създава първият съветски самолетен двигател с вътрешно горене и водно охлаждане АМ-34 и АМ-3 – турбореактивния двигател за първия съветски реактивен пътнически самолет Ту-104.

Биография редактиране

 
Двигателят АМ-34 и неговите създатели

Александър Микулин е роден на 14 февруари 1895 г. в град Владимир. Постъпва в Киевския политехнически институт през 1912 г., където слуша лекции на Николай Жуковски, който му е роднина. Поради недостиг на средства не успява да завърши и започва работа в Руско-балтийския вагонен завод в Рига, където се опитват да построят първите руски авиационни двигатели. През 1914 г. става студент в МВТУ, където завършва през 1921 г.

През 1915 г. заедно с Жуковски участва в разработката на проект за огромен танк наречен Цар-танк, а по-късно през 1918 – 1919 г. глисери и аерошейни.

През 1935 – 1955 г. преподава в МВТУ и ВВИА. В началото на 1930-те години под ръководството на Микулин е създаден първият съветски авиационен двигател с водно охлаждане М-34, на базата на който са построени редица двигатели с различна мощност и предназначение.

С двигателите от типа АМ-34 са съоръжавани самолетите АНТ-25, ТБ-3 и много други самолети. Двигателят АМ-35А е монтиран на изтребителите МиГ-1, МиГ-3, бомбардировачите ТБ-7 (Пе-8).

По време на Втората световна война по инициатива на Микулин и под негово ръководство се създават форсираните двигатели АМ-38Ф и АМ-42, използвани основно за щурмовите самолети Ил-2 и Ил-10. Ил-2 е най-масово произвежданият самолет през войната с над 36 хиляди броя.[1] Успехът му като щурмови самолет се дължи и на факта, че успешно е осигурена необходимата мощност за тежката бронирана машина с двама души екипаж и сериозно въоръжение. В 1943 – 1955 години Микулин е главен конструктор на авиомоторен завод № 300.

Под негово ръководство са създадени редица турбореактивни двигатели с различна тяга за самолетите Ту-16 и Ту-104). Участва и в създаването на турбокомпресор и първото съветско витло с променлива стъпка (наклон).

Александър Микулин умира на 13 май 1985 г. в Москва.

Отражение в литературата редактиране

Микулин (като „Алексей Бережков“) е главен герой в романа на Александър Бек Талант (Животът на Бережков), издаден през 1956 г.

Алтернативна медицина редактиране

След прекаран инфаркт Микулин разработва своя оригинална система за укрепване на организма, която успешно прилага на себе си и която описва в книгата „Активно дълголетие“. В тази система той използва виброгимнастика, самомасаж, термомасаж, йонизиране на въздуха и други. Тази система е критикувана от представителите на класическата медицина. Книгата „Активно дълголетие (Моята система за борба със старостта)“ е издадена на български през 1978 г. от издателство „Медицина и Физкултура“ София с предговор от А. Микулин.

Източници редактиране

  1. Тяжёлый штурмовик ОКБ им. Ильюшина Ил-2, описание, тактико-технические характеристики, вооружение, модификации боевого самолёта Ил-2 // Всё о военной авиации России. Архивиран от оригинала на 8 февруари 2012. Посетен на 3 декември 2007. По «тиражу» самолёт Ил-2 не имел себе равных. Заводы построили более 36 тыс. машин этого типа