Александер Мичерлих
Александер Харборд Мичерлих (на немски: Alexander Harbord Mitscherlich) е германски психолог.
Александер Мичерлих Alexander Harbord Mitscherlich | |
германски психолог | |
Роден |
20 септември 1908 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Франкфурт на Майн, Федерална република Германия |
Религия | атеизъм |
Националност | Германия |
Учил в | Хайделбергски университет Мюнхенски университет |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Учил при | Виктор фон Вайцзекер |
Работил в | Хайделбергски университет Институт „Зигмунд Фройд“ Гьоте университет |
Семейство | |
Съпруга | Маргарете Мичерлих (1955)[1] |
Уебсайт | |
Александер Мичерлих в Общомедия |
Биография
редактиранеПроизход и образование
редактиранеРоден е на 20 септември 1908 година в Мюнхен, Германия, в семейството на химика Харборд Мичерлих и Клара Мичерлих (по баща Хайгенмоозер), както и внук на химика Александър Мичерлих.
Мичерлих израства в богато семейство и първоначално следва история, история на изкуството и философия в Мюнхенския университет. Прекъсва следването си заради спорове по неговата дисертация, тъй като неговият научен ръководител Паул Йоахимзен, евреин по народност, умира през 1932 г. и антисемитският му последовател Карл Александер фон Мюлер се противи да признае работите, създадени при Йоахимзен. Ернст Юнгер мотивира Мичерлих да замине за Берлин, където да се присъедини към национал-революционното движение на Ернст Никиш. След това Мичерлих работи като книжар в Берлин и разпространява текстове с революционно съдържание и списанието „Въстание: списание за национал-революционна политика“. Така той попада под полезрението на SA и през 1933 г. за кратко е задържан от властите.
През 1935 г. Мичерлих емигрира в Швейцария, където започва да следва медицина. През 1937 г. е принуден да замине за Нюрнберг и е държан там в плен на Гестапо за 8 месеца. След освобождаването си той остава в Германия и продължава следването по медицина. През 1939 г. полага държавни изпити и получава научна степен от Хайделбергския университет (1941) под ръководството на Виктор фон Вайцзекер, след което работи в неговата болница като невролог.
Кариера
редактиранеОт 1947 г. е издател на списание Psyche (Психика), а през 1949 г. основава отделението по психосоматика в Хайделбергския университет. От 1960 до 1976 г. Мичерлих ръководи основания от него Институт „Зигмунд Фройд“ във Франкфурт на Майн, а от 1973 до 1976 работи като професор в Гьоте университет Франкфурт на Майн.[2]
Мичерлих е съосновател и дълго време член на създадената през 1961 г. гражданска организация Хуманистичен съюз.
Семейство
редактиранеПървия си брак той сключва с доцентката по психосоматика Мелита Мичерлих. След това се жени за Джорджия Уейдеман и накрая за Маргарете Мичерлих. Общо той има седем деца, сред които са Томас Мичерлих и Моника Зайферт.
Умира на 27 юни 1982 г. във Франкфурт на 73-годишна възраст.
Признание
редактиранеБиблиография
редактиране- zus. m. Alfred Weber, Freier Sozialismus; Lambert Schneider 1946 (Zitat: „Wir selbst sind Sozialisten, aber Sozialisten, die die Freiheit vor allem auch im Sozialismus und durch den Sozialismus wollen.“)
- zus. m. Fred Mielke, Das Diktat der Menschenverachtung. Der Nürnberger Ärzteprozeß und seine Quellen; Lambert Schneider, Heidelberg 1947
- zus. m. Fred Mielke, Wissenschaft ohne Menschlichkeit: Medizinische und Eugenische Irrwege unter Diktatur, Bürokratie und Krieg, Lambert Schneider, Heidelberg 1949.
- zus. m. Fred Mielke, Medizin ohne Menschlichkeit; Neuauflage des obigen Werkes Wissenschaft ohne Menschlichkeit als Taschenbuch, Frankfurt 1960 ISBN 3-596-22003-3 (kommentierte Dokumente des Nürnberger Ärzteprozesses)
- Auf dem Weg zur vaterlosen Gesellschaft. Ideen zur Sozialpsychologie; 1963
- Die Unwirtlichkeit unserer Städte. Thesen zur Stadt der Zukunft; 160 Seiten. 1965, 1967 – 4,A. ASIN B0000BSOGP (Kritik an der Zerstörung gewachsener Strukturen in der Stadtentwicklung der Nachkriegszeit)
- Krankheit als Konflikt; 1966 (Studien zur psychosomatischen Medizin, Edition Suhrkamp)
- zus. m. Margarete Mitscherlich, Die Unfähigkeit zu trauern. Grundlagen kollektiven Verhaltens; 1967; 2004 – 18. A. ISBN 3-492-20168-7
- zus. m. Margarete Mitscherlich, Die Idee des Friedens und die menschliche Aggressivität; 1969
- zus. m. Margarete Mitscherlich, Eine deutsche Art zu lieben; 1970
- Massenpsychologie ohne Ressentiment – Sozialpsychologische Betrachtungen; 1972
- Toleranz – Überprüfung eines Begriffs; 1974
- Der Kampf um die Erinnerung; 1975 (Auseinandersetzung mit der Psychoanalyse seit Freud)
- Das Ich und die Vielen. Parteinahme eines Psychoanalytikers; 1978
- Ein Leben für die Psychoanalyse; 1980 (Autobiografie)
- Gesammmelte Schriften 1 – 10. Suhrkamp, F/M, 1983. ISBN 3-518-57646-1
Бележки
редактиране- ↑ 118582801 // Посетен на 15 юли 2024 г.
- ↑ Uni-Frankfurt – Archive zuletzt abgerufen am 25.01.09
Външни препратки
редактиране- ((de)) DHM LeMO Biografie
- ((de)) Alexander Mitscherlich-Archiv der Universitätsbiliothek Frankfurt am Main
- ((de)) Alexander Mitscherlich: Leben und Werk
- ((de)) Alexander-Mitscherlich-Institut für Psychoanalyse und Psychotherapie Kassel e. V. Архив на оригинала от 2008-09-12 в Wayback Machine.
- ((de)) Bernd Nitzschke: Väter und Sohn. Martin Dehlis brillante Biografie in Die Zeit, 26. April 2007
- ((de)) Goddemeier, Christof: Alexander Mitscherlich: „Diese extrem naturwissenschaftliche Konzeption der Medizin ist gescheitert“. Dtsch Arztebl 2008; 105(38): A-1968