Александър Найденович
Александър Иванов Найденович е един от основателите на научната фармация в България и създателите на Катедрата по фармакология и токсикология във Висшето училище в София (по-късно Софийския университет „Св. Климент Охридски“).
| Александър Найденович | |
|---|---|
| български фармаколог | |
| Роден |
7 февруари 1858 г.
|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Фармакология |
| Работил в | Висше училище в София |
| Семейство | |
| Баща | Иван Найденович |
| Майка | Елени Найденович |
| Съпруга | Бояна Найденович |
| Деца | адв. Стефан Найденович; арх. Иван Найденович, Петрана Найденович (по мъж Николова, съпруга на полк. Никола Николов), Олга Найденович (по мъж Найденова, съпруга на диригента Асен Найденов). |
БиографияРедактиране
Роден е на 7 февруари 1858 г. в гр. Одрин. Син е на д-р Иван Найденович, един от първите български лекари, завършил медицина във Флоренция (Италия).[1]
Началното си образование получава в родния си град, а средно и висше – в Атина. След това специализира две години в Париж (според Галчев фармация и токсикология).[2] Той е първият гражданин на новосъздаденото Княжество България, специализирал фармация и токсикология в Сорбоната, Париж (1881-1883 г.)
След завръщането си първоначално се установява в Пловдив, тогава в Източна Румелия. На 1 май 1884 г. е назначен за помощник на д-р Шостаник, професор по фармация в Медицинското училище в Цариград. През 1885 г. е назначен за главен аптекар на българската армия. След заминаването на Алберт Тагартен за Русия той е назначен за изпълняващ длъжността, а по-късно и за началник на химическата лаборатория в София. Главен аптекар е към Дирекцията за опазване на общественото здраве до 1915 г.[2]
Преподавател по токсикология във Висшето училище. Член-основател на Българското химическо дружество. През 1918 г., след излизането на Царство България от Първата Световна Война в София пристига френския генерал Луи Франше д'Еспере, ръководител на мисията на Антантата в Царството, и отсяда в къщата на Александър Найденович, непосредствено срещу сегашния хотел Хаят в София.
Умира на 10 юли 1927 г. и е погребан в Софийските централни гробища. Съгласно завещанието му се създава фонд „Александър Найденович“, който подпомага развитието на Съюза на българските химици.
Сестрата на Александър Найденович Ефросина е съпруга на българския генерал Стефан Тошев.
Признание и наградиРедактиране
Носител е на множество висши правителствени награди, включително орден „За гражданска заслуга“, Ордена на Независимостта, както и други български, германски и френски отличия.
БележкиРедактиране
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2948.
- ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 186 – 187.
ИзточнициРедактиране
- „Александър Найденович основава Катедрата по фармакология към СУ“, teenproblem.net, 7 февруари 2012
- 07.02. – Събития и факти, bolgari.net
- Копривщица, svetimesta.com
- Найденович, Ст. Фигури на някои копривщенски емигранти в Одрин. В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 1926, с. 431 – 435
- Н. Хр. Найденов, „Из историята на Съюза на химиците в България (1901 – 1949)“
- „Александър Найденович (1858 – 1927)“, sofiapomni.com