Александър Найденович

Александър Иванов Найденович е един от основателите на научната фармация в България и създателите на Катедрата по фармакология и токсикология във Висшето училище в София (по-късно Софийския университет „Св. Климент Охридски“).

Александър Найденович
български фармаколог
Роден
Починал
Научна дейност
Област Фармакология
Образование Сорбона
Работил в Висше училище в София
Семейство
Баща Иван Найденович
Майка Елени Найденович
Съпруга Бояна Найденович
Деца адв. Стефан Найденович; арх. Иван Найденович, Петрана Найденович (по мъж Николова, съпруга на полк. Никола Николов), Олга Найденович (по мъж Найденова, съпруга на диригента Асен Найденов).

БиографияРедактиране

Роден е на 7 февруари 1858 г. в гр. Одрин. Син е на д-р Иван Найденович, един от първите български лекари, завършил медицина във Флоренция (Италия).[1]

Началното си образование получава в родния си град, а средно и висше – в Атина. След това специализира две години в Париж (според Галчев фармация и токсикология).[2] Според други е първият български гражданин, завършил химия в Сорбоната, Париж, през 1883 г.

След завръщането си първоначално се установява в Пловдив, тогава в Източна Румелия. На 1 май 1884 г. е назначен за помощник на д-р Шостаник, професор по фармация в Медицинското училище в Цариград. През 1885 г. е назначен за главен аптекар на българската армия. След заминаването на Алберт Тагартен за Русия той е назначен за изпълняващ длъжността, а по-късно и за началник на химическата лаборатория в София. Главен аптекар е към Дирекцията за опазване на общественото здраве до 1915 г.[2]

Преподавател по токсикология във Висшето училище. Член-основател на Българското химическо дружество.

Умира на 10 юли 1927 г. и е погребан в Софийските централни гробища. Съгласно завещанието му се създава фонд „Александър Найденович“, който подпомага развитието на Съюза на българските химици.

Сестрата на Александър Найденович Ефросина е съпруга на българския генерал Стефан Тошев.

Признание и наградиРедактиране

Носител е на множество висши правителствени награди, включително орден „За гражданска заслуга“, Ордена на Независимостта, както и други български, германски и френски отличия.

БележкиРедактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2948.
  2. а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 186 – 187.

ИзточнициРедактиране