Александър Николов
Тази статия е за българския музикант. За боксьора вижте Александър Николов (боксьор).
Александър Георгиев Николов с прякор Сашо Сладура е български джазов музикант и художник портретист. Дисидент, убит от комунистическия режим в България.
Александър Николов | |
български музикант | |
Паметникът на Сашо Сладура в Пловдив | |
Роден |
15 септември 1917 г.
|
---|---|
Починал | 26 септември 1961 г.
|
Музикална кариера | |
Псевдоним | Сашо Сладура |
Стил | джаз |
Инструменти | цигулка |
Активност | от 1954 г. |
Биография
редактиранеТой е роден на 15 септември 1917 година в Плевен. Неговият баща, инж. Георги Николов, завършил в Прага, е един от създателите на Борисовата градина в София, Кайлъка в Плевен и Цар-Симеоновата градина в Пловдив. Майка му Екатерина Ендерс е чехкиня, дядо му е швед, управител на голям чешки замък. Александър учи в италианското училище и във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив, след това следва в консерваторията в Прага.[1][2][3][4]
След като се завръща в България известно време свири в Царския симфоничен оркестър, който след Деветосептемврийския преврат е разформирован в този си вид. Започва да свири в салонни оркестри. Част е от прочутите навремето състави „Джаз Овчаров“ на Асен Овчаров, Джаза на оптимистите, оркестрите на Димитър Ганев и Емил Георгиев. Когато бившият Царски симфоничен оркестър е реорганизиран в Държавен симфоничен оркестър постъпва отново в него, но напуска, защото не иска да бъде ограничаван.[2][3]
В началото на 50-те години е концертмайстор в първия български голям естрадно-джазово-симфоничен оркестър с диригент Руслан Райчев.[2][3]
След това е солист цигулар в оркестъра на ресторант „България“, където става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора Сашо Сладура. Изпълненията му на френски шансони и танга стават легендарни. Между изпълненията разказва вицове, като не щади никого.[2][3]
Освен музикант, Сашо Сладура е добър художник портретист, пише и стихове.[2][3]
След 1956 г., когато Тодор Живков идва на власт, се предприемат мерки против него. Държавна сигурност го следи, агенти го подслушват и докладват. На 25 декември 1959 г. е осъден на една година затвор за уронване престижа на народната власт и на българо-съветските отношения. Излежава 7 месеца затвор.[2][3]
Освободен е за кратко, но още на 19 август 1960 г. по заповед на МВР е изселен в разградското село Ушинци и работи в местното ТКЗС. Междувременно още в края на 1959 г. Мирчо Спасов започва да съставя списък за ликвидиране на „упадъчни елементи“ и Сашо Сладура е на челно място.[2][3]
На 15 септември 1961 г. със заповед № 234 на Мирчо Спасов е изпратен в трудовия концентрационен лагер край Ловеч.[5] Според някои сведения музикантът е убит още в деня на пристигането си. Според други успява да преживее само 11 дни и след побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит на 44 години.[2][3] В смъртния му акт вписват датата 26 септември 1961 г., а като причина за смъртта – ангина.[1]
Липсват голям брой данни за живота му поради унищожаване на информацията за него от комунистическия режим в България.
За него Николай Корабов казва: „За мен Сашо Сладура олицетворява реализацията на свободния дух в едно несвободно, тоталитарно време“.[6]
Памет
редактиранеВ Пловдив има паметник на Александър Николов – Сладура.[6][7][8] Открит е през 2002 г., намира се между Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и Античния театър.[2]
В софийския квартал „Кръстова вада“ улица е кръстена на него.(Карта)
За Сашо Сладура в създаден филмът „Мелодия за чук и цигулка“ (1991, реж. Огнян Логофетов).[9]
За него е написан романът на Димитър Коруджиев „Преди да се умре: Фантазия за Сашо Сладура“ (1995).[10]
Източници
редактиране- ↑ а б Музикално наследство: Александър Николов - Сашо Сладура // musicautor.org. 19 януари 2024. Посетен на 1 февруари 2025.
- ↑ а б в г д е ж з и Кой е Сашо Сладура и защо му е издигнат паметник? // lostinplovdiv.com. Посетен на 1 февруари 2025.
- ↑ а б в г д е ж з Сладура, който бе убит, защото им се смееше // ploshtadslaveikov.com. 28 януари 2025. Посетен на 1 февруари 2025.
- ↑ Биография
- ↑ Христов, Христо. Секретното дело за лагерите. Иван Вазов, Сиела, 1999 г. 2012 г.
- ↑ а б Владимиров, Иво. Сашо Сладура - дисидентът с цигулката // bulgarianhistory.org. Посетен на 1 февруари 2025.
- ↑ Паметник на Сашо Сладура
- ↑ Паметниците на града[неработеща препратка]
- ↑ Мелодия за чук и цигулка. Историята на Сашо Сладура. Истината още се търси... // bnt.bg. Посетен на 1 февруари 2025.
- ↑ Преди да се умре. Фантазия за Сашо Сладура. Роман // unicat.nalis.bg.