Александър Николов

български музикант
Тази статия е за българския музикант. За боксьора вижте Александър Николов (боксьор).

Александър Георгиев Николов с прякор Сашо Сладура е български джазов музикант и художник портретист. Дисидент, убит от комунистическия режим в България.

Александър Николов
български музикант
Паметникът на Сашо Сладура в Пловдив
Роден
Починал
Музикална кариера
ПсевдонимСашо Сладура
Стилджаз
Инструментицигулка
Активностот 1954 г.

Биография

редактиране

Той е роден на 15 септември 1917 година в Плевен. Неговият баща, инж. Георги Николов, завършил в Прага, е един от създателите на Борисовата градина в София, Кайлъка в Плевен и Цар-Симеоновата градина в Пловдив. Майка му Екатерина Ендерс е чехкиня, дядо му е швед, управител на голям чешки замък. Александър учи в италианското училище и във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив, след това следва в консерваторията в Прага.[1][2][3][4]

След като се завръща в България известно време свири в Царския симфоничен оркестър, който след Деветосептемврийския преврат е разформирован в този си вид. Започва да свири в салонни оркестри. Част е от прочутите навремето състави „Джаз Овчаров“ на Асен Овчаров, Джаза на оптимистите, оркестрите на Димитър Ганев и Емил Георгиев. Когато бившият Царски симфоничен оркестър е реорганизиран в Държавен симфоничен оркестър постъпва отново в него, но напуска, защото не иска да бъде ограничаван.[2][3]

В началото на 50-те години е концертмайстор в първия български голям естрадно-джазово-симфоничен оркестър с диригент Руслан Райчев.[2][3]

След това е солист цигулар в оркестъра на ресторант „България“, където става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора Сашо Сладура. Изпълненията му на френски шансони и танга стават легендарни. Между изпълненията разказва вицове, като не щади никого.[2][3]

Освен музикант, Сашо Сладура е добър художник портретист, пише и стихове.[2][3]

След 1956 г., когато Тодор Живков идва на власт, се предприемат мерки против него. Държавна сигурност го следи, агенти го подслушват и докладват. На 25 декември 1959 г. е осъден на една година затвор за уронване престижа на народната власт и на българо-съветските отношения. Излежава 7 месеца затвор.[2][3]

Освободен е за кратко, но още на 19 август 1960 г. по заповед на МВР е изселен в разградското село Ушинци и работи в местното ТКЗС. Междувременно още в края на 1959 г. Мирчо Спасов започва да съставя списък за ликвидиране на „упадъчни елементи“ и Сашо Сладура е на челно място.[2][3]

На 15 септември 1961 г. със заповед № 234 на Мирчо Спасов е изпратен в трудовия концентрационен лагер край Ловеч.[5] Според някои сведения музикантът е убит още в деня на пристигането си. Според други успява да преживее само 11 дни и след побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит на 44 години.[2][3] В смъртния му акт вписват датата 26 септември 1961 г., а като причина за смъртта – ангина.[1]

Липсват голям брой данни за живота му поради унищожаване на информацията за него от комунистическия режим в България.

За него Николай Корабов казва: „За мен Сашо Сладура олицетворява реализацията на свободния дух в едно несвободно, тоталитарно време“.[6]

В Пловдив има паметник на Александър Николов – Сладура.[6][7][8] Открит е през 2002 г., намира се между Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и Античния театър.[2]

В софийския квартал „Кръстова вада“ улица е кръстена на него.(Карта)

За Сашо Сладура в създаден филмът „Мелодия за чук и цигулка“ (1991, реж. Огнян Логофетов).[9]

За него е написан романът на Димитър Коруджиев „Преди да се умре: Фантазия за Сашо Сладура“ (1995).[10]

Източници

редактиране
  1. а б Музикално наследство: Александър Николов - Сашо Сладура // musicautor.org. 19 януари 2024. Посетен на 1 февруари 2025.
  2. а б в г д е ж з и Кой е Сашо Сладура и защо му е издигнат паметник? // lostinplovdiv.com. Посетен на 1 февруари 2025.
  3. а б в г д е ж з Сладура, който бе убит, защото им се смееше // ploshtadslaveikov.com. 28 януари 2025. Посетен на 1 февруари 2025.
  4. Биография
  5. Христов, Христо. Секретното дело за лагерите. Иван Вазов, Сиела, 1999 г. 2012 г.
  6. а б Владимиров, Иво. Сашо Сладура - дисидентът с цигулката // bulgarianhistory.org. Посетен на 1 февруари 2025.
  7. Паметник на Сашо Сладура
  8. Паметниците на града[неработеща препратка]
  9. Мелодия за чук и цигулка. Историята на Сашо Сладура. Истината още се търси... // bnt.bg. Посетен на 1 февруари 2025.
  10. Преди да се умре. Фантазия за Сашо Сладура. Роман // unicat.nalis.bg.