Александър Пеев (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Пеев.
Александър Костакиев Пеев е български офицер, юрист и общественик – депутат в XVIII ОНС, от квотата на БРСДП (т.с.). През Втората световна война участва в Партизанското движение в България.
Александър Костакиев Пеев | |
български офицер и общественик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 22 ноември 1943 г.
|
Учил в | Национален военен университет |
Политика | |
Депутат | |
XVIII ОНС | |
Военна служба | |
Прякор | Боевой |
Служил на | ![]() ![]() |
Род войски | Партизанско движение в България |
Войни | Втора световна война |
Отличия | ![]() ![]() ![]() |
Семейство | |
Деца | Димитър Пеев |
Биография
редактиранеАлександър Пеев е роден на 4 май 1886 г. в гр. Пловдив. Учи в мъжката гимназия в Пловдив (заедно с Богдан Филов), след което във Военното на Негово Величество училище в София (1904 – 1909), като завършва с 29-и випуск, на 22 септември 1909 е произведен в чин подпоручик и изпратен на служба в Пловдив. Член на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (1910). Завършва право с докторат в Брюксел през 1915 г. Участва като офицер във войните за национално обединение (1912 – 1918).
На 7 юли 1919 г. в Пловдив се ражда синът му Димитър Пеев.
От 1915 до 1921 г. с прекъсване през Първата световна война, е секретар на градския и околийския комитет на БРСДП (т.с.) и БКП в Карлово. Народен представител в XVIII ОНС (1919 – 1920). За периода 1922 – 1925 г. издава в-к „Правда“.
През 1941 – 1943 г. като ръководител на нелегална разузнавателна група изпълнява поръчения на Съветското главно командване. Известен е с руския разузнавателен псевдоним „Боевой“.
През април 1943 г. е разкрит и арестуван от полицията. Осъден е на смърт и на 22 ноември 1943 г. е разстрелян в гарнизонното стрелбище, заедно със своите сътрудници Емил Попов и Иван Владков.[1]
Памет
редактиранеПрез 1966 г. Александър Пеев е награден посмъртно с най-високите държавни отличия на Народна република България и на СССР – орден „Георги Димитров“ (НРБ) и орден „Ленин“ (СССР).
През 1979 г. в Народна република България по сценарий на Павел Вежинов е заснет телевизионен сериал, посветен на разузнавателната дейност на Александър Пеев и неговите сътрудници – „Сами сред вълци“. Личността на Пеев е пресъздадена от Борис Луканов.
Награди
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 32.
Литература
редактиране- Невидимите барикади (Александър Пеев, Владимир Заимов, Гино Георгиев, Цвятко Радойнов, Никифор Никифоров), очерци за българи съветски разузнавачи, С., 1968.
- Недю Недев. Тайната война или летопис за д-р Александър Пеев и генерал Никифор Никифоров. С., 1984.
- Сами сред вълци, 5-сериен филм на режисьора Зако Хеския по сценарий на Павел Вежинов, 1979 г.