Александър Попов (футболист)

български футболист
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Попов.

Александър Попов (роден на 1 октомври 1920), известен с прякора си Врабчо, е български футболист, полузащитник, а след края на състезателната си кариера става треньор по футбол. Като играч носи екипите на Славия (София) и Локомотив (София).

Александър Попов
Лична информация
Прякор Врабчо
Роден 1 октомври 1920 г. (1920-октомври-01) (100 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1937 – 1946
1946 – 1948
1948 – 1949
България Славия
България Локомотив (Сф)
България Славия
106
16
1
(42)
(3)
(1)
Национален отбор
1946 – 1947България България3(0)
Треньор
1952
1956 – 1958
1962 – 1963
1964 – 1965
България Локомотив (Сф)
България Локомотив (Сф)
България Миньор (Перник)
България Дунав (Русе)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

БиографияРедактиране

Като футболистРедактиране

Попов е включен в представителния отбор на Славия (София) на 17-годишна възраст. Дебютира през сезон 1937/38 в Националната футболна дивизия, като изиграва 16 мача и бележи 2 гола. Общо за трите сезона, в които българския шампионат се провежда в този формат, записва 38 мача с 9 попадения. Печели титлата в дивизията със Славия през 1938/39.

Попов играе за Славия в продължение на 9 години. Между 1940 г. и 1946 г. изиграва също 68 мача и бележи 33 гола в Държавното първенство и в Елитната Софийска дивизия. Печели още две титли на България през 1941 и 1943.

През 1946 г. преминава в Локомотив (София). За два сезона изиграва 16 мача и бележи 3 гола в републиканското първенство и Елитната Софийска дивизия. Вицешампион на страната през 1947 и носител на националната купа през 1948. Има 3 мача за националния отбор.[1]

През 1948 г. се завръща за кратко в Славия. През сезон 1948/49 изиграва един мач, в който бележи гол, в новосформираната „А“ група.

Като треньорРедактиране

Попов е архитект по образование. В началото на 1952 г. е назначен за старши треньор на Локомотив (София) и въвежда революционната игрова схема 4-2-4.[2] Още в средата на сезон 1952 обаче е сменен от ръководството на клуба. Завръща се като наставник на Локомотив през август 1956 г. и води отбора до декември 1958 г. Под негово ръководство „железничарите“ са много близо до спечелването на титлата през сезон 1957, но в крайна сметка завършват на 2-ро място и се задоволяват със сребърните медали.

Бил е също треньор на Миньор (Перник), Дунав (Русе), Академик (София) и Спартак (София).

УспехиРедактиране

Като футболистРедактиране

Славия (София)
Локомотив (София)

ИзточнициРедактиране