Александър Попов (футболист)

български футболист
Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Попов.

Александър Попов (роден на 1 октомври 1920), известен с прякора си Врабчо, е български футболист, полузащитник, а след края на състезателната си кариера става треньор по футбол. Като играч носи екипите на Славия (София) и Локомотив (София).

Александър Попов
Лична информация
ПрякорВрабчо
Роден1 октомври 1920 г. (1920-октомври-01) (104 г.)
ПостПолузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1937 – 1946
1946 – 1948
1948 – 1949
България Славия
България Локомотив (Сф)
България Славия
106
16
1
(42)
(3)
(1)
Национален отбор
1946 – 1947България България3(0)
Треньор
1952
1956 – 1958
1962 – 1963
1964 – 1965
1965
1965 – 1966
1966 – 1967
1967
1968 – 1969
1978 - 1979
1980 - 1981
България Локомотив (Сф)
България Локомотив (Сф)
България Миньор (Перник)
България Дунав (Русе)
Макаби Яфа
Макаби Петах Тиква
Бейтар Беер Шева
Макаби Яфа
Бейтар Беер Шева
АСВ Китсее
АСК Манерсдорф
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Александър Попов в Общомедия

Биография

редактиране

Като футболист

редактиране

Попов е включен в представителния отбор на Славия (София) на 17-годишна възраст. Дебютира през сезон 1937/38 в Националната футболна дивизия, като изиграва 16 мача и бележи 2 гола. Общо за трите сезона, в които българския шампионат се провежда в този формат, записва 38 мача с 9 попадения. Печели титлата в дивизията със Славия през 1938/39.

Попов играе за Славия в продължение на 9 години. Между 1940 г. и 1946 г. изиграва също 68 мача и бележи 33 гола в Държавното първенство и в Елитната Софийска дивизия. Печели още две титли на България през 1941 и 1943.

През 1946 г. преминава в Локомотив (София). За два сезона изиграва 16 мача и бележи 3 гола в републиканското първенство и Елитната Софийска дивизия. Вицешампион на страната през 1947 и носител на националната купа през 1948. Има 3 мача за националния отбор.[1]

През 1948 г. се завръща за кратко в Славия. През сезон 1948/49 изиграва един мач, в който бележи гол, в новосформираната А група.

Като треньор

редактиране

Попов е архитект по образование. В началото на 1952 г. е назначен за старши треньор на Локомотив (София) и въвежда революционната игрова схема 4-2-4.[2] Още в средата на сезон 1952 обаче е сменен от ръководството на клуба. Завръща се като наставник на Локомотив през август 1956 г. и води отбора до декември 1958 г. Под негово ръководство „железничарите“ са много близо до спечелването на титлата през сезон 1957, но в крайна сметка завършват на 2-ро място и се задоволяват със сребърните медали. Бил е също треньор на Миньор (Перник), Дунав (Русе), Академик (София) и Спартак (София).

Напуска България през 1965 г. и поема израелския Макаби Яфа. Отборът е сред аутсайдерите в първенството, а преди последният мач от сезона Попов вади от тима някои от звездите. Това довежда до бунт от страна на играчите, които отказват да излязат на терена. Макаби губи с 1:5 от Апоел (Йерусалим) и треньорът е уволнен. През 1965/66 е начело на Макаби Петах Тиква, но и този престой е неуспешен – в края на сезона тимът изпада от елита.

Като футболист

редактиране
Славия (София)
Локомотив (София)

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране