Отваря главното меню

Александър Иванов Райчев е български композитор и музикален педагог.

Александър Райчев
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Професии композитор, педагог
Награди Димитровска награда“ (два пъти)
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Уебсайт

БиографияРедактиране

Роден е на 11 април 1922 година в град Лом.[1] Израства в бедно семейство, в което всички синове стават музиканти. Негови братя са оперния деец Ромео Райчев и диригента и композитор Виктор Райчев.[2] През 1947 година завършва пиано и композиция при Панчо Владигеров в Държавната музикална академия. След дипломирането си, специализира композиция и дирижиране в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща, където е възпитаник на диригента Ярош Ференчик и композитора Золтан Кодай.[1]

Негово дело е симфонична, камерна, хорова, детска, музикално-сценична и филмова музика. Творчеството му включва четири опери, шест симфонии, два балета, хорови и детски песни, увертюри, сюити и концерти за различни инструменти и музикални състави. Автор е на музиката към българските игрални филми „Наша земя“ (1952), „Години за любов“ (1957), „Капитанът“ (1963) и „Опак човек“ (1973).[1]

Извършва също педагогическа дейност. През 1950 година започва да преподава в Държавната музикална академия. Впоследствие става професор по хармония, а по-късно по композиция. От 1972 до 1979 година е ректор на консерваторията.[1]

Член е на различни организации, сред които са Съюз на българските композитори, Съюз на българските филмови дейци, Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (почетен член-академик) и Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (почетен член).[1]

Удостоен е с различни награди и ордени. Той е два пъти носител на Димитровска награда. Обявен е също за народен артист и герой на социалистическия труд.[2] Депутат в 6, 7, 8 и 9 народно събрание[3].

Умира на 28 октомври 2003 година.[1]

Частично творчествоРедактиране

ОпериРедактиране

  • „Мост“;
  • „Вашето присъствие“ (радиопера);
  • „Тревога“;
  • „Хан Аспарух“.[1]

БалетиРедактиране

  • „Хайдушка песен“;
  • „Изворът на белоногата“.[1]

СимфонииРедактиране

УвертюриРедактиране

  • „Светъл ден“;
  • „Сияйна зора“;
  • „Академична“;
  • „Фестивална“;
  • „Възхвала“.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к Александър Райчев – Биография. // Съюз на българските композитори. Посетен на 14 април 2015.
  2. а б Сагаев, Любомир. Книга за операта. Издателство „Музика“, София, 1983
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 40