Александър Райчев

Александър Иванов Райчев е български композитор и музикален педагог.

Александър Райчев
български композитор
Роден	11 април 1922 г. Лом, Царство България
Починал	28 октомври 2003 г. София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национална музикална академия
Награди	Димитровска награда Почетно звание „Народен“ Герой на социалистическия труд
Музикална кариера
Стил	опера
Участник в	„Българска комунистическа партия“
Народен представител в: VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС
Семейство
Братя/сестри	Ромео Райчев Виктор Райчев
Уебсайт	Страница в IMDb

Биография

Роден е на 11 април 1922 година в град Лом. Израства в бедно семейство, в което всички синове стават музиканти. Негови братя са оперния деец Ромео Райчев и диригента и композитор Виктор Райчев. През 1947 година завършва пиано и композиция при Панчо Владигеров в Държавната музикална академия. След дипломирането си, специализира композиция и дирижиране в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща, където е възпитаник на диригента Ярош Ференчик и композитора Золтан Кодай.

Негово дело е симфонична, камерна, хорова, детска, музикално-сценична и филмова музика. Творчеството му включва четири опери, шест симфонии, два балета, хорови и детски песни, увертюри, сюити и концерти за различни инструменти и музикални състави. Автор е на музиката към българските игрални филми „Наша земя“ (1952), „Години за любов“ (1957), „Капитанът“ (1963) и „Опак човек“ (1973).

Извършва също педагогическа дейност. През 1950 година започва да преподава в Държавната музикална академия. Впоследствие става професор по хармония, а по-късно по композиция. От 1972 до 1979 година е ректор на консерваторията.

Член е на различни организации, сред които са Съюз на българските композитори, Съюз на българските филмови дейци, Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (почетен член-академик) и Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (почетен член).

Паметна плоча на Александър Райчев в София

Домът на композитора на ул. „Цанко Церковски“

Удостоен е с различни награди и ордени. Той е два пъти носител на Димитровска награда. Обявен е също за народен артист и герой на социалистическия труд. Депутат в VI, VII, VIII и IX народно събрание.

Умира на 28 октомври 2003 година и е погребан в Централните софийски гробища.

Частично творчество

Опери

• „Мост“;
• „Вашето присъствие“ (радиопера);
• „Тревога“;
• „Хан Аспарух“.

Балети

• „Хайдушка песен“;
• „Изворът на белоногата“.

Симфонии

• "Симфония № 1„Той не умира“;
• Симфония № 2 „Новият Прометей“;
• "Симфония № 3 „Устреми“;
• „Симфония №4“;
• „Симфония №5“;
• „Литургична“.

Увертюри

• „Светъл ден“;
• „Сияйна зора“;
• „Академична“;
• „Фестивална“;
• „Възхвала“.