Александър Симов

Александър Симов
	Александър Симов
български офицер от генералния щаб
Роден	20 март 1879 г. Брезник, Княжество България
Починал	неизв.
Учил в	Национален военен университет; Академия на Генералния щаб
Награди	„Свети Александър“; Военен орден „За храброст“

Александър Симов Симов е български офицер, полковник от генералния щаб, командир на батарея във 2^-ри планински артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на Планинската пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография редактиране

Александър Симов е роден на 20 март 1879 г. в Брезник, Княжество България. На 1 септември 1896 г. постъпва на военна служба. През 1900 г. завършва в 21^-ви випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 2^-ри артилерийски полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин поручик, а през 1908 г. в чин капитан. През 1909 г. като капитан от 2^-ро планинско артилерийско отделение е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1912 г.^[1] През 1912 г. е на служба във 2^-ри артилерийски полк.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) капитан Симов е командир на батарея във 2^-ри планински артилерийски полк, като на 5 август 1913 г. е произведен в чин майор. След войните временно е старши адютант в 9^–а пехотна плевенска дивизия.

През Първата световна война (1915 – 1918) майор Александър Симов първоначално е старши адютант на 9^-а пехотна плевенска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас.^[2], по-късно същата година с указ № 905 по Действащата армия за същата служба е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.^[3]. По-късно е началник-щаб на Планинската пехотна дивизия с която воюва на македонския фронт между връх Висока чука и северния бряг на Дойранското езеро. На 16 март 1917 г. е произведен в чин подполковник, на 2 ноември 1919 г. в чин полковник и през 1920 г. е уволнен от служба. През 1921 г. за службата му като старши адютант съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата.^[4]