Отваря главното меню

Александър Стамболийски (село)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Стамболийски.

Алекса̀ндър Стамболѝйски е село в Североизточна България, община Генерал-Тошево, област Добрич.

Александър Стамболийски
България
43.6833° с. ш. 28.35° и. д.
Александър Стамболийски
Област Добрич
43.6833° с. ш. 28.35° и. д.
Александър Стамболийски
Общи данни
Население 30 (ГРАО, 2015-03-15)*
Надм. височина 84 m
Пощ. код 9565
Тел. код 05738
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 360
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП)
Кметство
   - кмет
Име Фамилия

ГеографияРедактиране

Село Александър Стамболийски се намира в Южна Добруджа, разположено на територия с равнинен релеф. На около 6 км на север от него отстои границата с Румъния, а на около 16 км на изток – брегът на Черно море при село Дуранкулак.

Население по години
1946 г. 578 души
1956 г. 520 души
1975 г. 240 души
1985 г. 147 души
1994 г. 123 души
2003 г. 58 души
2014 г. 26 души
2018 г. 24 души

На север пътна отсечка от около 2 км свързва селото с път, който на изток води през селата Бежаново, Захари Стояново и Стаевци към село Дуранкулак, а на запад – през селата Спасово, Рогозина, Чернооково и Кардам – към общинския център Генерал Тошево.

Климатът е умерено континентален.

Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството.

Характерно за земеделските поземлени имоти – освен значителните им размери и правилната форма, е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 м до около 30 м по границите на повечето от тях или по границите на групи имоти.

Надморската височина в центъра на селото е около 84 м.

Населението на селото – според данните в Националния регистър на населените места, е показано в таблицата „Население по години“. [1]

ИсторияРедактиране

Най-ранни сведения за селото се откриват в турския данъчен регистър на овцевъдите от 1573 г. В него е отбелязано, че в селото – тогава записано Сахтиянлу, има 8 овчари, които дължат 295 овце като данък на държавата. В данъчен регистър от 1676 г. селото е записано Сахтианлък [2], с което име е записано и през 1873 г. и което име се запазва до 1906 г., когато с указ № 462 от 21 декември 1906 г. селото е преименувано на Симеоново в памет на Цар Симеон I Велики. С министерска заповед № 5530, обнародвана на 17 септември 1947 г., село Симеоново е преименувано на Александър Стамболийски. [3] [4]

През периода от 1913 г. [5] до 1940 г. [6] село Александър Стамболийски е в Кралство Румъния. [4]

ПоминъкРедактиране

Основен поминък за малкото хора, останали в селото към края на второто десетилетие на 21 век, е земеделието и животновъдството. Селото има голяма мера (пасище), което позволява отглеждане както на едър рогат добитък, така и на овце и кози. Обработваемата му земя надхвърля 10000 дка, като се обработва от крупни земеделски стопани от спасовския край. [3]

Редовни събитияРедактиране

Съборът на селото се провежда всяка година на 14 юни. [3]

ИзточнициРедактиране

  1. По справки в Националния регистър на населените места
  2. От сахтиан – дума от турско-персийски произход, означаваща тънка и фино обработена козя кожа, служеща за подвързия.
  3. а б в Община Генерал Тошево – „с. Вичево, Александър Стамболийски и Бежаново“
  4. а б Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 24.
  5. Съгласно Букурещкия договор.
  6. Съгласно Крайовската спогодба територията на Южна Добруджа е върната на Царство България.

Външни препраткиРедактиране