Отваря главното меню
Александър Струков
руски офицер
Александър Струков 
Роден: 18 юли 1840 г. (стар стил)
Починал: 14 октомври 1911 г. (стар стил) (71 г.)

Александър Петрович Струков (на руски: Александр Петрович Струков) е руски офицер, генерал от кавалерията, участник в Руско-турската война (1877-1878).

БиографияРедактиране

Роден е на 18 юли 1840 г. в Петерхоф, Русия в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното дело. Завършва Пажеския военен корпус (1858). Службата започва като корнет в Лейбгвардейския конен полк. Адютант на главнокомандващия Гвардейските войски в Санкт-петербугския военен окръг. Военно звание полковник от 1870 г.

Руско-турска война (1877-1878)Редактиране

В началото на войната е офицер от свитата на император Александър II. Назначен е за адютант на главнокомандващия Дунавската руска армия княз Николай Николаевич. За преминаването на р. Дунав е награден с Орден "Свети Георги" IV ст. и повишен във военно звание генерал-майор. Участва в боевете за Плевен.

По време на зимното преминаване на Стара планина издръжливия, подвижен и владеещ себе си генерал-майор Струков е назначен на командната длъжност командир на Лейбгвардейския улански полк, който е включен в състава на Средната колона на Южния отряд при заключителния етап на войната. Началник е на Предния отряд (3 конни полка) от авангарда на колоната (с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев). Отрядът преминава като мълния през Тракия по време на зимното прочистване от остатъците на Османската армия. Излиза от Казанлък на 1/13 януари 1877 г. Същия ден освобождава Стара Загора и на 3/15 януари достига Чирпан. Прекъсва железопътната линия за Пловдив при гара Търново Сеймен (дн. гр. Симеоновград). На 7/19 януари влиза в Харманли, продължава настъплението, като освобождава гр. Мустафа паша (дн. гр. Свиленград). Разгромява османските сили на шосето Мустафа паша - Одрин и на 8/20 януари влиза в опразнения от противника гр. Одрин. По молба на местните жители се справя с върлуващите мародерски банди. След настъпление по линията гр. Кърклисе (дн. Лозенград) - гр. Люле Бургас влиза в гр. Чорлу.

След войнатаРедактиране

Служи последователно като командир на III-та кавалерийска бригада от II-ра гвардейска кавалерийска дивизия (1881), IV-та кавалерийска дивизия (1883), I-ва гвардейска кавалерийска дивизия (1892). Инспектор на кавалерията от запаса (1893). Повишен е в по-горно военно звание генерал-лейтенант (1886), генерал от кавалерията (1898) и генерал-адютант (1903). Награден е с най-висшия руски военен Орден "Свети Александър Невски".

ПаметРедактиране

Днес улица в Свиленград е наименувана "Генерал Струков".

ИзточнициРедактиране

  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 31-35, 108, 134, 166