Александър Триандафилидис
Александър (на гръцки: Αλέξανδρος, Александрос) е гръцки духовник, преспанско-охридски (1881 - 1892) и мелнишки митрополит (1892 - 1894) на Вселенската патриаршия.[1]
| Александър Αλέξανδρος | |
| гръцки духовник | |
| Роден |
1 февруари 1840 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография
редактиранеРоден е със светското име Триандафилидис (Τριανταφυλλίδης, Τριανταφυλίδης) в тракийското градче Силиврия на 1 февруари 1840 година. Завършва училище в родния си град, после учи в училището на Божигробския метох във Фенер, Цариград (1851 - 1854) и в богословското училище на Светия Кръст в Йерусалим (1854 - 1861). На 30 юни 1861 година е ръкоположен за дякон. Божигробският архимандрит Платон го праща в Яш (1861 - 1864). Мести се в Цариград и става директор на гръцкото училище при Божигробския метох. На 21 октомври 1873 година е ръкоположен за презвитер от митрополит Никодим Кизически. На 16 декември същата година в храма на Божигробския метох в Цариград е ръкоположен за титулярен лампсакски епископ, викарий на митрополит Никодим. Ръкополагането е извършено от митрополит Никодим в съслужение с митрополитите Григорий Търновски, Антим Маронийски, и Кирил Палмирски. На 11 април 1880 година става преспанско-охридски митрополит, като заема катедрата в Крушево до 1 ноември 1892 година,[2][3] когато е избран за мелнишки митрополит на мястото на Прокопий и заема катедрата до смъртта си на 27 април 1894 година.[4][5][1] Установяването на Александър в Мелник е съпроводено с настъпление на гъркоманите в цялата епархия. Той подлага на строго мъмрене свещениците, които служат на църковнославянски език. Предприема неуспешни опити да затвори българското училище в Баракли Джумая и да отнеме на българите църквата в Горни Порой.[6]
В църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Мелник е запазен дървен архиерейски трон с живописна украса и надпис от 1893 година. На облегалото му е изписан ликът на митрополит Александър.[7] След смъртта му в 1894 година временно екзарх в Мелник става епископ Василий Дафнуски.[8]
Според отец Ангел Столинчев, Александър Триандафилидис е погребан в северозападната част на митрополитската църква „Свети Николай“. През 1914-1915 година някой си Сугарев, разкопава гроба му и разхвърля костите му по дерето.[9]
Бележки
редактиране- ↑ а б Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Μελενίκου κυρός Αλέξανδρος. (1840-1894) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 октомври 2018.
- ↑ ΔΗΜΗΤΡΙΟΣ Ι. ΤΣΙΑΝΙΚΛΙΔΗΣ. Η ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΣ ΚΑΙ Ο ΕΛΛΗΝΙΣΜΟΣ ΣΗΛΥΒΡΙΑΣ.
- ↑ Η ΕΚΚΛΗΣΙΑ ΚΑΙ Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ (Β΄)
- ↑ www.aposerres.gr // Архивиран от оригинала на 2014-08-21. Посетен на 2011-12-28.
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 29 ноември 2014.
- ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 118-119.
- ↑ Черквата „Св. св. Петър и Павел“ в Мелник, архив на оригинала от 12 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140112165422/http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=magazine&art_id=198&rub_id=2&issue_id=35, посетен на 29 декември 2011
- ↑ ΔΙΑΤΕΛΕΣΑΝΤΕΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΑΙ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩΣ // Ιερά Μητρόπολις Παραμυθίας, Φιλιατών, Γηρομερίου και Πάργας. Архивиран от оригинала на 2013-12-02. Посетен на 15 ноември 2013 г.
- ↑ Столинчев, Ангел. Църква. Летопис на духовна околия Сандански. И на църковния разкол в отечеството летопис. Том първи, София, 2015, стр. 468.
| Амвросий | → | лампсакски епископ (16 декември 1873 – 11 април 1880) |
→ | Генадий |
| Мелетий | → | преспански и охридски митрополит (11 април 1880 – 11 януари 1892) |
→ | Антим |
| Прокопий | → | мелнишки митрополит (11 януари 1892 – 27 април 1894) |
→ | Константин |