Отваря главното меню

Александър Викторович Фок (на руски: Алекса́ндр Ви́кторович Фок, 25 август 18432 декември 1926) е руски генерал, доброволец от Балканските войни в състава на българската армия.

Александър Фок
руски генерал
Alexander Fok.jpg

Звание генерал-майор
Години на служба 1864 - 1913
Служил на Flag of Russia.svg Руска империя
Flag of Bulgaria.svg Царство България
Военно формирование Пехота
Командвания 16-ти стрелкови полк
4-та Източносибирска стрелкова бригада
4-та Източносибирска стрелкова дивизия
Битки/войни Руско-турска война (1877-1878)
Боксерско въстание
Руско-японска война
Първа балканска война
Междусъюзническа война
Награди Свети Георги III-та и IV-та степен
Свети Владимир II-ра степен и др.

Роден
Починал

БиографияРедактиране

През 1864 г. завършва Константиновското военно училище. В периода 1871—1876 г. служи в специалния жандармерийски корпус. Участник в Руско-турската война от 1877—1878 г. Според спомените му, описани в „Лич­ни въспоменания на генерал Фок, един от първите участници в преминаването тогава на Дунава“ (отпечатани през 1923 г.), неговата рота е първата, която стъпва на българския бряг.[1] През 1890-те командва 16-ти стрелкови полк. От 1900 г. командва 4-та Източносибирска стрелкова бригада, участва в смазването на Боксерското въстание.

По време на Руско-японската война е начело на 4-та Източносибирска стрелкова дивизия, намираща се в Порт Артур. На 24 октомври 1904 г. е награден с орден св. Георги III-та степен.[2] През декември 1904 г., след смъртта на генерал Роман Кондратенко, е назначен от генерал Анатолий Стесел за началник на сухопътната отбрана на крепостта. След предаването на Порт Артур е отдаден под съд, но оправдан. През 1908 г. е уволнен от служба. През 1912—1913 г. приема участие в Балканските войни в състава на българската армия.

След 1917 г. емигрира в България и се заселва в Свищов. Липсват сведения, дали генерал Александър Фок е приел българско гражданство.[1] От 1921 г. е почетен гражданин на Свищов. От 1925 г., поради затрудненото му материално положение и в знак на благодарност, общината му отпуска ежемесечна помощ от 250 лева.

Починал на 2 декември 1926 г. Съгласно неговото желание е погребан в братска могила близо до града.

СъчиненияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Павлина Владева, „Генерал-лейтенант Александър Викторович Фок и неговата втора родина България“, Бюлетин на Библиотеката на БАН, т. 46, с.12-17.
  2. Кавалеры Ордена Святого Георгия 3 класса, Георгиевская страница.

Външни препраткиРедактиране