Александър Фок

руски генерал

Александър Викторович Фок (на руски: Алекса́ндр Ви́кторович Фок) е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война от 1877—1878 г. Доброволец от Балканските войни в състава на Българската армия.

Александър Фок
руски генерал
Alexander Fok.jpg

Звание генерал-майор
Години на служба 1864 - 1913
Служи на Flag of Russia.svg Руска империя
Flag of Bulgaria.svg Царство България
Род войски
Военно формирование Пехота
Командвания 16-ти стрелкови полк
4-та Източносибирска стрелкова бригада
4-та Източносибирска стрелкова дивизия
Битки/войни Руско-турска война (1877-1878)
Боксерско въстание
Руско-японска война
Първа балканска война
Междусъюзническа война
Награди Свети Георги III-та и IV-та степен
Свети Владимир II-ра степен и др.

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

БиографияРедактиране

Александър Фок е роден на 25 август 1843 г. в семейството на потомствен дворянин от шведски произход. Посвещава се на военното поприще. Завършва Новгородския кадетски корпус Константиновското военно училище (1863,1864). Служи в специалния жандармерийски корпус (1871—1876).

Участва в Руско-турската война от 1877—1878 г. Командир на 2-ра рота от 53-ти Волински пехотен полк. Според спомените му, описани в „Лич­ни въспоменания на генерал Фок, един от първите участници в преминаването тогава на Дунава“ (отпечатани през 1923 г.), неговата рота е първата, която стъпва на българския бряг. За отличие в августовските боеве при Шипка е награден с орден Свети Георги IV степен и е повишен във военна звание майор.

След войната е командир на 16-ти стрелкови полк и 4-та Източносибирска стрелкова бригада. Участва в смазването на Боксерското въстание.

Участва в Руско-японската война (1904-1905). Командир на 4-та Източносибирска стрелкова дивизия, намираща се в Порт Артур. Награден е с орден Свети Георги III степен на 24 октомври 1904 г. Заменя генерал Роман Кондратенко като началник на сухопътната отбрана на крепостта през декември 1904 г.. След предаването на Порт Артур е отдаден под съд и е оправдан.

Уволнен е от военна служба през 1908 г. Взема участие в Балканските войни в състава на Българската армия .

След Октомврийска революция емигрира в България и се заселва в Свищов. Провъзгласен е за почетен гражданин на Свищов от 1921 г. Поради затрудненото му материално положение и в знак на благодарност, Свищовска община му отпуска ежемесечна помощ от 250 лева (1925).

Умира на 2 декември 1926 г. Съгласно неговото желание е погребан в братска могила близо до Свищов.

ИзточнициРедактиране