Александър Фол

български историк траколог

Александър Николов Георгиев, по-известен с псевдонима си Александър Фол, е български историк, филолог и политик от Българската комунистическа партия (БКП). Една от основните фигури в българската тракология, той е близък с Людмила Живкова, дъщерята на диктатора Тодор Живков, и през 1979 – 1986 година е министър на народната просвета.

Александър Фол
български историк траколог
Роден
Починал
1 март 2006 г. (72 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вИнститут по тракология на БАН
Софийски университет
Нов български университет
ПубликацииТракийският орфизъм (1986)
Политика
Депутат
VIII НС   
Семейство
БащаНиколай Фол
МайкаВера Бояджиева-Фол
СъпругаВалерия Фол
Александър Фол в Общомедия
Гробът на проф. Александър Фол в Централните софийски гробища.

Носител е на орден 13 века България – 1984 г., орден „Стара планина“ (2003) и на най-високото отличие на СУ – медала „Св. Кирил“ със синя лента (2000). Кавалер е на френския Орден за изкуства и науки (1998). Почетен професор на Нов български университет (2003).[1]

БиографияРедактиране

Александър Фол е роден на 3 юли 1933 година в София в семейството на писателя Николай Фол и Вера Бояджиева. Завършва „История“ и „Класическа филология“ в Софийския университет през 1957 г. Получава званията кандидат на историческите науки (днес: доктор по история) през 1966 г. и доктор на историческите науки през 1985 г. (с дисертация на тема „Тракийският орфизъм“). Специализира в Колеж дьо Франс, Париж през 1967 г. и в Германския археологически институт в Берлин.

Фол работи в областта на историята на стария свят и на Югоизточна Европа през древността, индоевропеистиката и тракологията, историята на старогръцката и тракийската култури. Основател е на Института по тракология (по-късно Институт по тракология „Проф. Александър Фол“, днес – част от Института за балканистика с Център по тракология) на Българската академия на науките. Професор е от 1975 г., вкл. по антична и българска култура в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1991) и по стара история и тракология в Нов български университет (1999).

Става доцент през 1972 г. и професор през 1975 г. Основава Института по тракология към БАН през 1972 г. и е негов директор до 1992 г., както и генерален секретар на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания. Основател е също и на Катедрата по стара история и тракология (1979) в Историческия факултет на СУ, която ръководи до 1987 г., както и на Националната гимназия за древни езици и култури в София (1977). Бил е гостуващ лектор в университети в САЩ, Германия, СССР, Великобритания и др. Организира международните конгреси по тракология от 1972 г. до смъртта си и изложбата „Тракийските съкровища“ от 1974 до 1988 г. Пише множество монографии, студии и статии на български, немски, италиански и английски езици. Сътрудничи на Първо главно управление на Държавна сигурност според изявления на Божидар Димитров, сътрудник на същото управление.[2] Принадлежността на Александър Фол към структурите на Държавна сигурност е установена и при проверки на Комисията по досиетата през 2008, 2011, 2014 и 2018 г.[3]

През 60-те години Александър Фол става част от кръга млади интелектуалци около Людмила Живкова. След нейното издигане на политически постове в началото на 70-те години той оглавява създадения за него нов Институт по тракология, а когато през 1975 година тя оглавява Комитета за изкуство и култура той става неин първи заместник. Той съдейства на пропагандните инициативи на Живкова за популяризиране на българската култура и историческо наследство в чужбина, участва активно в организацията на изложбата „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, която е представена в 25 страни по света.[4]

От 70-те години кръгът около Александър Фол лансира поредица от спорни траколожки теории, целящи да представят траките като по-древни и по-значими от приеманото в традиционната историография. Правят се опити да се отрече микенския произход на тракийските гробници и връзката им с подобни паметници в Мала Азия, като се свържат с по-ранни мегалитни паметници от Югоизточна България. Самият Фол, базирайки се на спорен списък на Диодор Сицилийски и няколко невярно датирани находки от Черно море, развива цяла теория за „тракийската таласократия“ и тракийско морско присъствие в Леванта. През 80-те години българската тракология е обхваната от нарастващо количество псевдонаучни спекулации и тенденциозни интерпретации, най-вече в областта на изследванията на тракийската религия и „духовност“.[5]

В тази област централно място има създадената от Александър Фол в началото на 80-те години теория за „тракийския орфизъм“ – устно предавана елитарна идеология, датираща от II хилядолетие пр. Хр и предшестваща известния от историческите източници древногръцки орфизъм (чието съществуване като единна система също е спорно, а много съвременни автори го смятат за конструкция, създадена през XIX век). Според Фол липсата на каквито и да е писмени източници за тракийския орфизъм е съзнателен избор на последователите му, но той все пак може да бъде изследван чрез тълкуването на мегалити и произведения на изкуството, оригинален метод, който Фол нарича interpraetatio thracica. Фол и последователите му развиват „тракийския орфизъм“ до сложна и детайлно описана система от йерогамии на архаични божества и нумерологични зависимости.[6]

През 1979 до март 1986 г. Александър Фол е министър на народната просвета на НРБ. От 1977 до 1981 г. кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. е член на ЦК на БКП[7].

Фол отново е за кратко председател (министър) на Националния съвет за културата, образованието и науката през 1989 година.

Умира през 2006 г. Погребан е в Централните софийски гробища.[8]

Членство в институцииРедактиране

ОтличияРедактиране

 
Паметна плоча, посветена на Александър Фол, пред Института по тракология

СемействоРедактиране

Бил е женен за Валерия Фол, с която имат дъщеря – Александра Фол. Има и син от предишен брак, Калоян Фол.

ПаметРедактиране

На 27 юли 2006 г. с Решение 486 на Общински съвет – Казанлък е учредена наградата „Александър Фол“ за принос в изследването на тракийската култура и нейното популяризиране.[9][10]

В Нов български университет на името на Александър Фол е кръстена аудитория.[11]

БиблиографияРедактиране

  • Епаминонд. София: Държавно военно издателство, 1967, 110 с.
  • Песента на Ситалк. Популярен очерк за историята на тракийската цивилизация през II и I хилядолетие преди новата ера. София: Народна младеж, 1968, 108 с.
  • Тракийско военно изкуство. София: Държавно военно издателство, 1969, 124 с.
  • Демографска и социална структура на древна Тракия. София: Наука и изкуство, 1970, 282 с.
  • Херосът остава в Тракия. София: Изд. на Отечествения фронт, 1970, 81 с.
  • Политическа история на траките. София: Наука и изкуство, 1972, 216 с.
  • Тракия и Балканите през ранно-елинистическата епоха. София: Наука и изкуство, 1975, 270 с.
  • Осем приказки за миналото на света. София: Народна младеж, 1976, 112 с.
  • (в съавторство с Иван Венедиков, Иван Маразов и Димитър Попов) Тракийски легенди. София: Наука и изкуство, 1981, 172 с.
  • (в съавторство с Тошо Спиридонов) Историческа география на тракийските племена. Том 1. До III век пр.н.е. и атлас. София: Изд. на БАН, 1983, 185 с.
  • Тракийският орфизъм. София: УИ Св. Климент Охридски, 1986, 243 с.
  • Тракийското съкровище от Рогозен. София: Изд. на БАН, 1988, 160 с.
  • Политика и култура на древна Тракия. София: Наука и изкуство, 1990, 272 с.
  • Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей. София: УИ Св. Климент Охридски, 1991.
  • (съавтор с колектив) Кратка енциклопедия: Тракийска древност. София: Аргес, 1993, 316 с.
  • Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. София: УИ Св. Климент Охридски, 1994.
  • Българи и евреи. Част 1 – 2. София: Тангра ТаНакРа, 2000, 586 с.
  • Тракийската култура: Казано и премълчано. София: Рива, 2001, 167 с.
  • Тракийският Дионис. Книга трета: Назоваване и Вяра. София: Нов български университет, 2002.
  • Orphica Magica. Том 1. София: УИ Св. Климент Охридски, 2004, 263 с.

БележкиРедактиране

  1. Почетни професори на Нов български университет, сайт на НБУ.
  2. Ковачев, Пенчо. Проф. Божидар Димитров: Уволниха ме от ДС заради Солженицин. // 24 часа, 2009. Посетен на 3 август 2009.
  3. Александър Николаев Фол, сайт на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, дати на проверките 12.02.2008, 16.06.2011, 10.06.2014 и 23.04.2018 г.
  4. Христов, Христо. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 502 – 503, 507.
  5. Маринов 2015, с. 106 – 109.
  6. Маринов 2015, с. 110 – 115.
  7. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 487.
  8. Парцел 1. // София помни. Посетен на 2022-09-03.
  9. Юлия Младенова, „Наградата „Александър Фол“ с нов статут“, Zakazanlak.bg, 25 юли 2016.
  10. Христо Христов, „Китов – първият носител на наградата „Проф. Александър Фол“, News.bg, 2 септември 2006 г.
  11. Аудитории на НБУ, сайт на НБУ.
Цитирани източници
  • Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6.

Външни препраткиРедактиране