Александър Хайтов

български скулптор

Александър Николаев Хайтов е български скулптор.

Александър Хайтов
български скулптор
Роден
Александър Николов Хайтов
4 юли 1954 г. (70 г.)
Националност България
Учил вНационална художествена академия
Работилскулптор
Кариера в изкуството
АкадемияНационална художествена академия
Учителипроф. Димитър Даскалов
Направлениескулптура
Известни творбипаметник на Николай Хайтов в Смолян,
паметник на Добри Войников в Шумен,
паметник на Вили Казасян в Банско,
мемориал на жертвите от атентата на гара Буново,
паметник на цар Самуил в София,
паметник на цар Иван Срацимир във Видин
Семейство
БащаНиколай Хайтов

Биография

редактиране

Роден е на 4 юли 1954 г. в София, син е на писателя Николай Хайтов. Преводачката Жени Божилова му е мащеха. Завършва Художествената гимназия в София, след което следва в Националната художествена академия, специалност скулптура в класа на проф. Димитър Даскалов. Ученик е на проф. Величко Минеков и проф. Секул Крумов. Завършва през 1981 година.[1]

Работи в жанровете рисунка, портрет, малка пластика и релеф.[1]

Започва работа като учител в Художествената гимназия в Смолян. Взема участие във всички общи художествени изложби от 1982 до 1989 г. За период от 9 години е директор на „Пластика СБХ“ в София.[2] Според Бяла книга НА СБХ, с протокол № 47 от 19 ноември 2004 г., УС на СБХ освобождава Ал. Хайтов като управител на „Пластика СБХ“ и възлага на ТФ да определи комисия за приемане на документацията на фирмата. На заседание на УС от 22 декември 2004 г., с протокол № 50, въз основа на констатациите от КК, се взима решение за изключването на Ал. Хайтов от членство в СБХ и завеждане на иск срещу него за търсене на имуществена отговорност според НК.

Александър Хайтов е автор на скулптурни композиции и пластики. По-известни сред тях са паметникът на Николай Хайтов в Смолян[3], паметникът на Добри Войников в Шумен[4], паметникът на Вили Казасян в Банско[5], мемориалът на жертвите от атентата на гара Буново[6], паметникът на цар Самуил[7] в София[8], паметникът на цар Иван Срацимир във Видин[9], паметникът на ген. Иван Колев в Добрич[10].

Творби на Хайтов има в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Смолян, Стара Загора, Шумен, както и частни сбирки в България и чужбина.

Член е на Националния политически съвет на ПП „Национален фронт за спасение на България“.[11]

През 2013 г. съди писателя Петър Величков за това, че е обвинил баща му в кражбата на ръкописи от дома на покойната Яна Язова и в опит да си присвои авторството на нейния роман „Левски“. Гражданско дело №11652/2013 г. е прекратено в полза на ответника Петър Величков.[12]

За творчеството си Хайтов е носител на различни награди, сред които:

  • 1982 – Втора награда на Петата национална изложба на художниците-учители,
  • 1983 – Награда за скулптура на Националната младежка изложба,
  • 1983 – Награда на Смолян за изобразително изкуство.[1]

Източници

редактиране
  1. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 3. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2006. ISBN 954-322-102-2. с. 114.
  2. Бяла книга на СБХ, Хронология на административно-управленските решения свързани със стопанската дейност на СБХ за периода от приемането на Търговския закон през 1991 г. до 2013 г., стр. 21.
  3. „Синовете на Хайтов вдигнаха паметник на баща си в Смолян“, в-к „Сега“, 18 септември 2007.
  4. „Войников се завърна“ Архив на оригинала от 2014-01-08 в Wayback Machine., в-к „Шуменски показател“, бр. 80, 10 май 2008. (мъртъв линк)
  5. „Бюст на Вили Казасян в джаз алеята в Банско“, в-к „Сега“, 8 юли 2008.
  6. „АТАКА отбеляза 23 години от атентата в Буново“ Архив на оригинала от 2014-01-08 в Wayback Machine., в-к „Атака“, 10 март 2008.
  7. Иван Петрински, „Oчна“ истерия“, webcafe.bg, 11 юни 2015 г.
  8. Ева Лъчезарова, „Откриха паметника на цар Самуил“, dama.bg, 8 юни 2015 г.
  9. Цвета Иванова, „Изправиха паметника на Иван Срацимир във Видин“ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., kmeta.bg, 6 февруари 2016 г.
  10. Иван Стамболов, „Паметници светят, пеят и миришат“ Архив на оригинала от 2016-10-11 в Wayback Machine., 10 септември 2016 г.
  11. Органи на ПП НФСБ, архив на оригинала от 8 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140108164119/http://www.nfsb.bg/organi.php, посетен на 8 януари 2014 
  12. „Синовете на Хайтов загубиха делото срещу изследователя на Яна Язова“, news.bg, 2 март 2016 г.