Александър Хелиос
Александър Хелиос (на немски: Alexander Helios, на гръцки: Αλέξανδρος Ήλιος; * 25 декември 40 пр.н.е., Александрия; † 29/25 пр.н.е.) е принц от династията на Птолемеите.
Александър Хелиос | |
цар на Армения, Софена и Комагена | |
Роден |
25 декември 40 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | неизв.
|
Семейство | |
Род | Птолемеи |
Баща | Марк Антоний |
Майка | Клеопатра VII |
Братя/сестри | Птолемей Филаделф Цезарион Юл Антоний Марк Антоний Антил Антония Млада Антония Старша Клеопатра Селена Антония |
Александър Хелиос в Общомедия |
Живот
редактиранеАлександър Хелиос е син на римския триумвир Марк Антоний и на египетската царица Клеопатра VII. Той има сестра близначка Клеопатра Селена и по-малък брат Птолемей Филаделф. Той е също половин брат на Птолемей Цезар (Цезарион), единственият останал жив роден син на Юлий Цезар.
Към края на 37 пр.н.е. Марк Антоний се среща с Клеопатра в Антиохия и признава близнаците за свои деца. Тогава Александър получава допълнителното име „Слънце“ (Helios), а сестра му „Луна“.
През 34 пр.н.е. Антоний иска да сгоди шестгодишния си син Александър Хелиос за дъщерята на Артавазд II (Artavasdes II.), царят на Армения, но царят не се съгласява и Антоний го напада и побеждава. След това Антоний го сгодява за Iotape, дъщеря на Артавазд I, цар на Мидия Атропатена (Artavasdes I of Media Atropatene).[1]
След самоубийството на майка му и баща му през 30 пр.н.е. Хелиос, сестра му и брат му Птолемей Филаделф са закарани в Рим и водени в Триумфалното шествие на Октавиан през август 29 пр.н.е. Трите деца са отгледани след това от Октавия Младша, по-голямата сестра на Октавиан и бивша съпруга на Марк Антоний.[2] След това няма сведения за него. Вероятно през 20 пр.н.е. двамата братя са отишли със сестра си и Юба II, царят на Нумидия в Мавритания. След 29 пр.н.е. Дион Касий и Плутарх не го споменават повече.
Литература
редактиране- Werner Huß, Ägypten in hellenistischer Zeit. München 2001, S. 733; 739f.; 749.
- Günther Hölbl, Geschichte des Ptolemäerreichs. Darmstadt 1994, S. 216f.; 219f.; 226.
Източници
редактиране- ↑ Плутарх, Antonius 53, 12; Дион Касий, 49, 40, 2; 49, 44, 2.
- ↑ Плутарх, Antonius 87, 1f.; Дион Касий, 51, 15, 6; 51, 21, 8; Светоний, Augustus 17, 5; Евсевий Кесарийски, Chronik, S. 163 (ed. Helm).