Александър Шишман
Александър Шишман или след като приема исляма Искендер бей (осм. тур.: اسكندر بك) е първородният син на цар Иван Шишман. Пленен при падането на Търновското царство, той приема исляма и е наречен Искендер. Вероятно благодарение на влиянието на деспина Оливера върху Баязид Александър Шишман е бил назначен за управител на Самсун, център на някогашния емират Кастамону на племето Цани (Джаник). Но за да запази живота си Александър е трябвало да приеме исляма.
| Александър Шишман | |
| българо-османски военачалник | |
| Роден |
Най-вероятно в Търново, Българско царство |
|---|---|
| Починал | 1418 г.
Южно от Измир, Османска империя |
| Религия | ислям |
| Семейство | |
| Баща | Иван Шишман |
| Братя/сестри | Фружин |
След като през лятото на 1398 г. султан Баязид I завзема турския бейлик Самсун в средата на южния бряг на Черно море, Искендер бей е назначен за негов управител.[1] Той отказва висок команден пост в турската войска през 1402 г. по време на войната срещу Тимур, в която османците са разгромени и бейликът на Александър е завладян, а за негов бей Тимур назначава селджукския принц Исфендияр, а потурченият български принц вероятно се прибира в двора на бъдещия султан Мехмед I.
След края на междуособните войни на османските престолонаследници Искендер бей е на служба при султан Мехмед I. През втората половина на 1415 г. султанът предприема поход в западните части на Мала Азия срещу емира на Айдън Джунейд, който по това време се опитва да възстанови разрушените от Тимур укрепления на Измир. След десетдневна обсада Мехмед превзема Измир и отнема владенията на Джунейд – Айдън и Сарухан, за управител на които е назначен Искендер бей. В същото време самият Джунейд е пощаден и е назначен за управител на Никопол, където някога е бил пленен Александър Шишман.[2]
Братът на Александър, бъдещият константинополски патриарх Йосиф II, по това време (1393 – 1416) е митрополит на Ефес, недалеч от неговия санджак.
През 1416 – 1417 г. в Измир избухва въстание, водено от дервиша Бьорклюдже Мустафа и свързано със започналия по същото време поход срещу султана на шейх Бедреддин Симави. Искендер бей, макар да не разполага с голяма войска, през 1418 напада метежниците. Военният ръководител на бунта Бьорклюдже Мустафа обгражда отряда му в една теснина на планината Стиларион, южно от Измир, и го разгромява. Александър загива в битката.
Брак редактиране
Предполага се, че около 1386 г. Александър Шишман е бил оженен за Драгана Лазаревич, дъщеря на сръбския княз Лазар Хребелянович. Не е известно дали е имал потомци.
Бележки и източници редактиране
- ↑ Имбър 2000, с. 65.
- ↑ Имбър 2000, с. 116 – 118.
- Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 65.