Алексо Гиновски
Александър (Алексо) Кръстев Гиновски е български зограф и резбар, представител на Дебърската художествена школа.[1]
| Алексо Гиновски | |
| български зограф | |
| Роден |
1851 г.
|
|---|---|
| Починал | 1894 г.
|
Биография редактиране
Алексо Гиновски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Най-малкият син е на Кръсте Петров Гиновски.[1] Заедно с братята си Васил и Теофил се установява в Нови пазар.[1] Отваря фотографско ателие и става първият професионален фотограф в региона.[1][2]
_007.jpg)
В 1876 година Васил, Теофил, Алексо[3] и Панайот Гиновски[4] правят иконостаса на църквата „Свети Никола“ в Нови пазар (1871). Колективното авторство е потвърдено от надпис на иконата на Иисус Христос на владишкия трон, който казва, че в 1876 година при Мелетий архиепископ Печки и митрополит Рашко-Призренски и Скендерийски е изписан иконостасът и архиерейският престол от „Браћа Кр. Даскаловићи Ђиноски од с. Галичника Нахје Дибарске“. Братя Гиновски изрисуват обширна програма от икони. Иконостасът е замислен като висока триредова олтарна преграда с монументални размери. Това е и най-обемното и най-комплексно художествено дело на Братя Гиновски и е една от най-сложните олтарни предгради в сръбските църкви от XIX век.[3] Състои се от 107 икони с неравностойно качество, като най-успешните произведения са тронните икони и няколко старозаветни сцени върху парапетни плочи.[5]
След това Теофил, Алексо и Васил и синът му Миливой заминават за Черна гора, като тайфата се води от Васил. Гиновски са най-важните и най-доминантните иконописци на новата сакрална живопис на Черна гора. Изписват общо повече от 90 иконостаса, като същевременно показват високо художествено и иконографско качество.[3]
Алексо Гиновски умира в 1894 година.[6]
Родословие редактиране
| Гино | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Гинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Петров | Михаил Петров | Нестор Петров | Кръсте Петров (? — 1886) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тръпко Иванов (1849 — ?) | Караджа Иванов | Иван Иванов | Алексо Кръстев (1851 — 1894) | Васил Кръстев (? — 1924) | Теофил Кръстев (? — 1894) | Панайот Кръстев (1842 — 1886) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Тръпков (1878 — 1908) | Велимир Караджов (1912 — ?) | Тома Иванов | Коста Иванов | Миливой Василев | Велимир Панайотов | Любомир Панайотов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Костов (1927 — 2014) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 358. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Црква Св. Николе // Информациони систем непокретних културних добара. Посетен на 14 ноември 2021 г. (на сръбски)
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 358. (на македонска литературна норма)