Александър (Алексо) Кръстев Гиновски е български зограф и резбар, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Алексо Гиновски
български зограф
Роден
1851 г.
Починал
1894 г. (43 г.)

Биография

редактиране

Алексо Гиновски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Най-малкият син е на Кръсте Петров Гиновски.[1] Заедно с братята си Васил и Теофил се установява в Нови пазар.[1] Отваря фотографско ателие и става първият професионален фотограф в региона.[1][2]

 
Икоонстасът в „Свети Никола“ в Нови пазар (1876)
 
Ктиторският надпис от Будисавския манастир, дело на Васил и Александър Гиновски (1874)

В 1876 година Васил, Теофил, Алексо[3] и Панайот Гиновски[4] правят иконостаса на църквата „Свети Никола“ в Нови пазар (1871). Колективното авторство е потвърдено от надпис на иконата на Иисус Христос на владишкия трон, който казва, че в 1876 година при Мелетий архиепископ Печки и митрополит Рашко-Призренски и Скендерийски е изписан иконостасът и архиерейският престол от „Браћа Кр. Даскаловићи Ђиноски од с. Галичника Нахје Дибарске“. Братя Гиновски изрисуват обширна програма от икони. Иконостасът е замислен като висока триредова олтарна преграда с монументални размери. Това е и най-обемното и най-комплексно художествено дело на Братя Гиновски и е една от най-сложните олтарни предгради в сръбските църкви от XIX век.[3] Състои се от 107 икони с неравностойно качество, като най-успешните произведения са тронните икони и няколко старозаветни сцени върху парапетни плочи.[5]

След това Теофил, Алексо и Васил и синът му Миливой заминават за Черна гора, като тайфата се води от Васил. Гиновски са най-важните и най-доминантните иконописци на новата сакрална живопис на Черна гора. Изписват общо повече от 90 иконостаса, като същевременно показват високо художествено и иконографско качество.[3]

Алексо Гиновски умира в 1894 година.[6]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гино
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Гинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Петров
 
Михаил Петров
 
Нестор Петров
 
Кръсте Петров
(? — 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тръпко Иванов
(1849 — ?)
 
Караджа Иванов
 
Иван Иванов
 
Алексо Кръстев
(1851 — 1894)
 
Васил Кръстев
(1848 — 1924)
 
Теофил Кръстев
(1846 — 1894)
 
Панайот Кръстев
(1842 — 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Тръпков
(1878 — 1908)
 
Велимир Караджов
(1912 — ?)
 
Тома Иванов
 
Коста Иванов
 
Миливой Василев
(1882 — 1921)
 
 
 
Велимир Панайотов
 
Любомир Панайотов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Костов
(1927 — 2014)
 
 
 
 
 
 
  1. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 358. (на македонска литературна норма)
  3. а б в Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 20. (на сръбски)
  4. Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 23. (на сръбски)
  5. Црква Св. Николе // Информациони систем непокретних културних добара. Посетен на 14 ноември 2021 г. (на сръбски)
  6. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 358. (на македонска литературна норма)