Отваря главното меню

Александър Гичев Джорлев известен като Алекси, Леко Банички и Алексо Жарле (Дзоле),[1] е български революционер, лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Алексо Джорлев
български революционер
Алексо Джорлев и Кочо Цонката. Фото С. М. Попов
Алексо Джорлев и Кочо Цонката. Фото С. М. Попов

Роден
Починал
1914 г. (36 г.)
Алексо Джорлев в Общомедия

БиографияРедактиране

Алексо Джорлев е роден в леринското село Баница, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО през 1902 година и е охрана на Смилевския конгрес. Бързо става местен войвода. Преди 1903 година убива Кирякос Кочев, баща на Пандил и Костадин, които по-късно убиват като отмъщение баща му Гиче и бягат в Канада[2].

През Илинденско-Преображенското въстание Алексо Джорлев ръководи Леринския революционен район, заедно с Лечо Настев и Тане Дзолев.[3] В отряда на Алексо Джорлев влизат 250 души с ловджийски пушки, пушки „Гра“, брадви и коси. Те са от Пополжани с войвода Никола Ангелов и от селата Върбени, Неокази с Кръсте Льондев, Крушоради, Хасаново с Цвятко (Цветан) Шалапанов, Секулево с Ило Марчев, Горно и Долно Каленик с Ристо Шината, Сович, Сетина, Попадия и други. Още с него са Ило Гъсков от Баница,

В първата нощ от въстанието прекъсват телеграфните жици между Лерин и Битоля, запалват турските кули в селата Върбени, Каленик и други. Заедно с Лечо Настев преминават в Мариово за месец, където действат с Никола Русински[4].

Въстанието в района започва на 7 август (нов стил) край Горничево като четниците изтласкват 800 турски войници и убиват 50 от тях. След сражения при Неокази, Сетина, Секулево въстаниците овладяват цяла Нидже планина. На 28 август (стар стил) четниците дават сражение при Душегубец и се оттеглят.[5] Оттогава е и народната песен:

На киндия помощ стигна,

от Барбешка планина.
Вика Леко Джорлев:
- Не се бойте, наши братя,
яз сом тука на помощ.

Бой се почна, бой ужасен
мегю турци и комити.
Пушки пукат, бомби гърмат,
турци викат: „Аллах, Аллах“!
„Ура“ – викат комити[6].

След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията в Леринско.[7] През 1904 година Алексо Джорлев е заловен и затворен в Солунския централен затвор с други дейци на ВМОРО.[8] По-късно е изпратен на вечно заточение във Фезан в Африка. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран.[9]

По време на Балканската война е войвода на партизанска чета №9 от Македоно-одринското опълчение[10], съставена от 15 души от Леринско, Преспанско и Солунско[11]. Влиза в отряда на Васил Чекаларов, действащ в тила на турската армия в Македония[12] и участва в сраженията при Копаница. Обединените чети на Павел Христов, Марко Иванов, Христо Цветков, Алексо Джорлев и други, подпомагани от въоръжената милиция, след упорити сражения с турските войски освобождават през октомври 1912 година Вощарани, Забърдени, Секулево, Върбени и град Лерин.[13][14]

Алексо Джорлев умира в 1914 година.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

Открийте още информация за Алексо Джорлев в нашите сродни проекти:

  1. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.
  2. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166-167. (на гръцки)
  3. Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, стр.309
  4. Спомени на Георги Попхристов [1]
  5. Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, стр.395
  6. Петров – Македонски, Благой, „Наранена земя“, Бургас, 1995 г., стр.58
  7. Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том II, стр.15
  8. Павел Шатев, „Солунският атентат и заточениците в Фезан (спомени)“ стр.60
  9. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 208, 892.
  11. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.107
  12. Христо Силянов, „От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.“, стр.362
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 46.
  14. Проф. дин Димитър Гоцев, „Четите на ВМОРО в Балканската война“, от сайта на МНИ
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 37.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 354.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 520. Вероятно идентичен с Дельо Колев.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 417.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 164.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 113.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 586-587.