Алекс Алексиев
Александър (Алекс) Райков Алексиев е български политолог, политически анализатор, дисидент.
| Алекс Алексиев | |
| български политолог | |
| Роден | Александър Райков Алексиев
20 ноември 1941 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Баща | Райко Алексиев |
Биография редактиране
Ранни години редактиране
Роден е в София на 20 ноември 1941 г.[1][2] Трети син в семейството на Райко Алексиев и Весела Грънчарова.
Завършва английска филология в Софийския университет.[3]
В емиграция редактиране
През 1965 г. емигрира в САЩ. Завършва магистратура по политология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.[4] По-късно се утвърждава като водещ анализатор по въпроси, свързани със страните от комунистическия лагер. Бил е политически анализатор за изследователски център към RAND Corporation (анализи в сферата на международната сигурност).[5] В САЩ Алексиев е известен като един от най-добрите познавачи на съветологията и радикалния ислям.
В края на Студената война Алексиев е изпълнителен директор на европейската секция на Радио „Свободна Европа“ в Мюнхен.
Специален пратеник на американското правителство в Прибалтийските държави, изпълняващ мисия там преди падането на Берлинската стена.[6]
Късни години редактиране
За пръв път се завръща в България след промените от 10 ноември 1989 г.[7] Бил е съветник по външната политика на Филип Димитров през 1991 г.[8]
През 1992 г. отново е в САЩ и работни известно време в Института „Хувър“.[9] Консултира някои американски неправителствени институции. Военни и дипломатически среди в САЩ ползват анализите му по националната сигурност.
Бил е научен сътрудник в института „Хъдсън“. Известен е и като експерт по радикален ислям.[10]
През 2014 г. се кандидатира като независим кандидат на евроизборите, но регистрацията му е обявена за недействителна.[11]
Умира на 28 юли 2019 г.[8] Погребан е в семейния си гроб в парцел 34 на Централните софийски гробища.
Библиография редактиране
- Party-military relations in Romania, Rand Corp, 1977, 42 pp.
- (в съавторство с A. Ross Johnson и Robert W. Dean) East European Military Establishments: The Warsaw Pact Northern Tier, Crane Russak, 1982, 182 pp.
- Soviet Nationalities in German Wartime Strategy, 1941 – 1945, Rand Corp, 1982, 40 pp.
- The Kremlin and the Pope, Rand Corp, 1983, 18 pp.
- (в съавторство с S. Enders Wimbush) Ethnic Factor in the Soviet Armed Forces: Historical Experience, Current Practices and Implications for the Future: An Executive Summary, Rand Corp, 1983, 50 pp.
- Dissent and Nationalism in the Soviet Baltic, Rand Corp, 1983, 48 pp.
- The War in Afghanistan: Soviet Strategy and the State of the Resistance, Rand Corp, 1984, 8 pp.
- East European military reliability: An emigre-based assessment, Rand Corp, 1986, 102 pp.
- Inside the Soviet Army in Afghanistan, Rand Corp, 1988, 68 pp.
- Marxism and Resistance in the Third World: Cause and Effect, Rand Corp, 1989, 54 pp.
- The Soviet Military Under Gorbachev: Report on a Rand Workshop, Rand Corp, 1990, 66 pp.
Източници редактиране
- ↑ Ивайло Николов, Политологът Алекс Алексиев си отиде от този свят, БГ он ер, 28 юли 2019.
- ↑ Епицентър. Европа си затваря очите за ислямизма // epicenter.bg. Посетен на 2021-11-17. (на български)
- ↑ Магдалена Гигова, Жената на Райко Алексиев го спасява от ДС, за да умре свободен, Epicenter.bg, 18 юни 2014.
- ↑ ((en)) Профил на Алекс Алексиев в сайта на Италианския институт за стратегически проучвания „Николо Макиавели“.
- ↑ Отиде си Алекс Алексиев – един от последните представители на българската докомунистическа интелигенция, 24chasa.bg, 2 август 2019.
- ↑ Издъхна големият родолюбец и патриот Алекс Алексиев, faktor.bg, 28 юли 2019.
- ↑ Кой беше Алекс Алексиев, 168chasa.bg, 28 юли 2019
- ↑ а б Почина политологът Алекс Алексиев, бивш директор на българската редакция на Радио Свободна Европа, „Свободна Европа“, 28 юли 2019.
- ↑ Alex Alexiev | Machiavelli's Institute // www.strategicstudies.it. Посетен на 5 април 2021.
- ↑ За Алекс Алексиев в OMDA, Wonderland Bulgaria
- ↑ Решение № 231-ЕП на ЦИК от 23 април 2014.