Ален Делон

Алѐн Фабиѐн Морѝс Марсѐл Дело̀н (на френски: Alain Fabien Maurice Marcel Delon, фамилията на френски се произнася по-близко до Дьолон) е френски и швейцарски киноактьор, певец, кинорежисьор, киносценарист и кинопродуцент. Носител на наградата „Сезар“ за най-добра мъжка роля във филма „Нашата история“ през 1985 г. Кавалер на Ордена на почетния легион през 1991 г.

Ален Делон Alain Delon
френски актьор и режисьор
Делон през 1961 г.
Роден	Ален Фабиен Морис Марсел Делон Alain Fabien Maurice Marcel Delon 8 ноември 1935 г. Со, Франция
Починал	18 август 2024 г. Души-Монкорбон, Франция
Погребан	Души-Монкорбон, Франция
Националност	Франция (от 1935 г.) Швейцария (от 2000 г.)
Учил в	Училище „Жанин Мануел“
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	1949 – 2019
Награди	„Сезар“
Семейство
Съпруга	Натали Делон (1964 – 1969) Розали ван Бреемен (1987 – 2001)
Партньор	Роми Шнайдер (1958 – 1964) Мирей Дарк (1968 – 1983)
Деца	Кристиан Арон Булон (1962 – 2023) Антони Делон (р. 1964) Анушка Делон (р. 1990) Ален-Фабиен Делон (р. 1994)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Ален Делон в Общомедия

Признат като културна и кинематографична водеща личност на XX век, Делон се очертава като един от най-изтъкнатите европейски актьори от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, като по този начин се утвърждава като международен секс символ. Неговият стил, външен вид и роли, които го превръщат в международна икона, му спечелват трайна популярност. Делон получава признание от критиците за ролите си във филми като „Жените са слаби“ (1959), „Жарко слънце“ (1960), „Роко и неговите братя“ (1960), „Еклис“ (1962), „Гепардът“ (1963), „Самурай“ (1967), „Мотоциклетистката“ (1968), „Басейнът“ (1969), „Червеният кръг“ (1970), „Полицай“ (1972) и „Господин Клайн“ (1976). По време на кариерата си Делон работи с много режисьори, включително Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал.

Като певец Делон записва популярния дует „Paroles, paroles“ (1973) с Далида.

Кариерата му започва през 1957 г. Той е сред най-популярните актьори във френското кино, появява се във филми, които привличат общо около 135 милиона зрители, което го прави шампион в боксофиса като Луи дьо Фюнес и Жан-Пол Белмондо едновременно. След като споделя големия екран с велики актьори като Жан Габен, Симон Синьоре, Роми Шнайдер и Лино Вентура, голям брой филми, в които участва, се превръщат в кинокласика. Някои от тях са: „Жарко слънце“, „Роко и неговите братя“, „Гепардът“, „Борсалино“ и „Шокова терапия“.

Въпреки че не успява да се утвърди в Холивуд, той има международна репутация. През 1985 г. получава наградата „Сезар“ за най-добър актьор за „Нашата история“ и „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан през 2019 г. за цялостната си кариера. В течение на дългогодишната си кариера Ален Делон работи с много известни режисьори, включително Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал. Придобива швейцарско гражданство през 1999 г.

Биография

Детство и младежки години

Ален Фабиен Морис Марсел Делон е роден на 8 ноември 1935 г. в град Со (предградие на Париж), Франция, в департамента на Сена. Син на Фабиен Делон (1904 – 1977), режисьор, корсиканец по произход, притежател на киносалон, и Едит Арнолд (1911 – 1995), по професия фармацевт, но работила в киносалона на мъжа си. Генеалогията му датира от Жан Делон, роден през XV век. Прадядото на Ален Делон по бащина линия, Фабиен Делон (28 декември 1829 г. – 12 декември 1909 г.), получава Почетния легион през 1892 г., е инженер. Баба му по бащина линия Мари-Антоанета Евангелиста (родена през 1867 г.) е корсиканка. Семейната легенда говори, че семейството на Евангелиста е свързано с Бонапарт.

През 1939 г. Ален Делон е на четири години, когато родителите му се развеждат. След това той е предаден на приемно семейство, чийто баща е пазач на затвора във Френ, което кара някои да твърдят, че е свидетел на екзекуцията на Пиер Лавал в двора. След това е настанен в католическия пансион в Сен-Никола д'Ини (в Есон), където прекарва цялата си младост с един от най-добрите си приятели, Жерар Саломе. Той е изключен шест пъти от училищата, които посещава. Майка му, която се омъжва за притежателя на колбасарски магазин Пол Булон, му предоставя място в семейното жилище, където Ален работи при мъжа на майка си.

На 14 г. той има възможност да играе гангстер в ням късометражен филм, режисиран от бащата на един от приятелите му. На същата възраст той се опитва да избяга в Чикаго, но е арестуван в Бордо.

На 17-годишна възраст служи в Националния флот. След престой в морския център за обучение Пон-Реан, продължава военната си служба през 1953 г. След като е задържан за кражба на оборудване, Националният флот го оставя да избере между напускането на ВМС и удължаване на срочния му договор с три до пет години. Моряк 1-ви клас, след това е назначен в компанията за защита на арсенала в Сайгон. Към края на Индокитайската война той е арестуван отново, за кражба на джип. Радиолицензът му е отнет и е изгонен от флота. Този период оставя дълбоки следи: той открива военната дисциплина, чувството за чест и знамето на Франция. Той развива страст към оръжията и е запленен от Жан Габен в „Не пипай мангизите“, филм, който гледа в индокитайската столица.

През 1956 г. в Париж, където се запознава с бъдещата Далида, с която по-късно има афера, той работи в дребен бизнес, включително като сервитьор в кафене близо до Шан-з-Елизе. В Монмартър живее в подземния свят (особено бандата на „Трите патици“) и сред жиголо, на един от които според Бернард Виолет, „хомосексуалист на име Карлос“ осигурява защита. В квартал Сен Жермен-дьо-Пре той е забелязан от Жан-Клод Бриали, който го кани на филмовия фестивал в Кан, където неговата физика и „устата на ангел“ не остават незабелязани. По този начин се доближава до света на киното, без специално обучение като актьор.

Начало на кариерата

Ален Делон в „Роко и неговите братя“ (1960)

Ален започва да се снима в киното през 1957 г., като изиграва ролята на Жо във филма „Когато е замесена жена“ („Quand la femme s'en mêle“). Към началото на 2010 г. се е снимал общо в 88 филма и сериали, режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23.

Последни години

На 6 май 2017 г. Ален Делон обявява, че слага край на актьорската си кариера.

На 20 май 2019 г. е удостоен с почетна „Златна палма“ за цялостна кариера, въпреки протестите на феминистки асоциации.

Ален Делон на фестивала в Кан, 2019 г.

Ален Делон на снимки на филма „Каква радост е да живея“ (1961).

Лино Вентура, Жан Габен и Ален Делон на снимките на филма „Сицилианският клан“ през март 1969 г. в Рим.

През 2022 г. се прокрадва новината, че Ален Делон иска да сложи край на живота си чрез евтаназия. Всъщност като повечето фалшиви новини, които получават голямо внимание, и тази почива на полуистина или по-скоро на думи, извадени от контекста. Всичко започнало в средата на март с едно интервю за RTL на първородния син на Делон Антъни, взето по повод на автобиографичната му книга „Между куче и вълк“, в която той се връща към сложните отношения с родителите си и конфликтите между тях. Повечето информации за евтаназията са се базирали именно на този разговор, в който синът на Делон казва, че баща му е решил да си тръгне от живота доброволно.

Всъщност журналистът е този, който започва интервюто с думите: „Вие ни разказвате, че сте обещали да бъдете до него в последния ден, когато той реши, че повече няма да иска да живее“. Синът на Ален Делон не отговаря директно, а започва да разказва за сбогуването с майка си Натали Делон, която починала година по-рано от рак на панкреаса. „Истина е, че аз бях до майка ми, истина е, че тя реши да умре, както бе живяла – когато тя самата реши, затова избра евтаназията. За щастие, не прибегнахме до този метод. Казвам за щастие, защото всичко беше готово“, казал Антъни, обяснявайки, че накрая тя все пак си е отишла спокойна и в мир. Слухът за евтаназията на актьора толкова бързо се разпространил по целия свят, че друго от децата на Делон, малкият му син Ален-Фабиен, накрая не издържал и решил да внесе яснота. В началото на април в Инстаграм той написал: „Нямам навика да правя това, но нещата излязоха извън контрол. Вече две седмици чета в социалните мрежи и т.нар. списания, че баща ми имал намерение да сложи край на дните си с евтаназия. Това изобщо не е истина. Една фраза, извадена от контекста на една книга, е причината за тези слухове. Има голяма разлика между „синко, ако съм включен в машина и съм в кома, искам да ме изключиш“ и „той иска евтаназия и е казал сбогом на семейството си.“

На 10 и 12 септември 2022 г. актьорът декларира подкрепата си за Украйна по време на руската инвазия в страната Телевизионен проект, излъчен по TV5 Monde и по каналите на Canal+ Group, показва как Ален Делон чете текстове на украинския поет Тарас Шевченко, както и стихотворението „Liberté“ на Пол Елюар Liberté. Бивш актьор и комик, украинският президент Володимир Зеленски благодари на френския актьор, като заявява: „Никога не съм бил толкова велик актьор като теб [...] Обичаме те много и за мен ти си оставаш авторитет и огромен актьор.“.

Смърт

Ален Делон умира на 88-годишна възраст, след продължително боледуване, на 18 август 2024 г. в дома си в Души-Монкорбон (Североизточна Франция, департамент Лоаре).

Личен живот и семейство

През 1958 г. при снимането на филма „Кристина“ Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер. От 20 март 1959 г. двамата са сгодени. По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с германската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син, Кристиан Аарон Булон. Делон не признава своето бащинство, но Нико твърди, че той е бащата. Детето отглеждат през повечето време родителите на Делон, които му дават и своята фамилия, Булон. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.

На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко – известната френска актриса и модел Натали Делон. Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.

Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк (1969 – 1980) и Ан Парийо (1980 – 1982). След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 – 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си.

Официално има 3 деца от 2 брака:

Делон с дъщеря си Анушка на филмовия фестивал в Кан, 2010 г.

• Антони Делон (роден на 30.9.1964 г., киноартист) от брака му с Натали Делон;
• Анушка Делон (родена на 25 ноември 1990 г., дебют в киното на 13-годишна възраст) и
• Ален-Фабиен Делон (роден на 18.3.1994 г., дебютира в киното на 12-годишна възраст).

Анушка и Ален-Фабиен са от брака му с Розали ван Бреемен.

Ален има 3 внучки от сина си Антони: Лу (родена през 1996 г.), Лив (родена на 25 август 2001 г.), както и незаконната Алисън (родена през 1989 г.).

През 1985 г. Ален Делон се мести в Швейцария и се установява в предградието на Женева Шен-Бужри. На 23 септември 1999 г., 14 години след преместването му в Швейцария, общинският съвет на Шен-Бужри гласува за швейцарската натурализация на Ален Делон, както и на двете му деца, Анушка и Ален-Фабиен, които са на осем и пет години по това време. На 13 март 2000 г. той полага клетва в залата на Големия съвет на Женева и става официално гражданин на Швейцария.

Предприемачество и колекционерство

През последните години Ален Делон е известен не само като актьор, но и като успешен бизнесмен. Под търговската марка „Alain Delon“ се продават много стоки (парфюми, ръчни часовници, цигари, облекла и др.). Той също е станал притежател на собствена авиолиния. Колекционерите на произведенията на изкуството високо оценяват колекцията на Делон. В частност, през 2007 г. актьорът продава част от своята колекция от картини за около 9 милиона евро.

Избрана филмография

Година	Филм	Оригинално заглавие	Роля	Режисьор
1957	Когато е замесена жена	Quand la femme s’en mêle	Жо	Ив Алегре
1958	Бъди красива и мълчи	Sois belle et tais-toi	Лулу	Марк Алегре
1958	Кристин	Christine	Франц Лобение	Пиер Гаспар-Юи
1959	Три наранени жени	Faibles Femmes	Жулиен Фенал	Мишел Боарон
1959	Пътят на младостта	Le Chemin des écoliers	Антоан Мишу	Мишел Боарон
1960	Жарко слънце	Plein Soleil	Том Рипли	Рене Клеман
1960	Роко и неговите братя	Rocco e i suoi fratelli	Роко Паронди	Лукино Висконти
1961	Радостта да живееш	Che gioia vivere	Улис Чеконато	Рене Клеман
1961	Известни любови	Les Amours célèbres	Принц Алберт/Херцог Алберт	Мишел Боарон
1962	Затъмнението	L'Eclisse	Пиеро	Микеланджело Антониони
1962	Дяволът и Десетте Божи заповеди	Le Diable et les Dix Commandements	Пиер	Жулиен Дювивие
1962	Червенокосата	Die Rote	Пътник	Хелмут Койтнер
1963	Мелодия от подземието	Mélodie en sous-sol	Франсис Верло	Анри Верньой
1963	Гепардът	Il Gattopardo	Танкреди Фалконери	Лукино Висконти
1964	Черното лале	La tulipe noire	Гийом дьо Сен-Прьо/Жюлиен дьо Сен-Прьо	Кристиан-Жак
1964	Бунтовниците	L’insoumis	Томас Власенрут	Ален Кавалие
1964	И котката е хищник	Les Félins	Марк	Рене Клеман
1965	Жълтият Ролс-Ройс	The Yellow Rolls-Royce	Стефано	Антъни Аскуит
1965	Убийците от Сан Франциско	Les Tueurs de San Francisco	Еди Педак	Ралф Нелсън
1966	Гори ли Париж?	Paris brûle-t-il ?	Жак Шабан-Делма	Рене Клеман
1966	Липсващият отряд	Lost Command	Историк Капитан Есклавие	Марк Робсон
1966	Тексас през реката	Texas Across The River	Балди	Майкъл Гордън
1967	Търсачи на приключения	Les Aventuriers	Маню Борели	Робер Енрико
1967	Дяволски ваш	Diaboliquement vôtre	Жорж Кампо/Пиер Лагранж	Жулиен Дювивие
1967	Самураят	Le Samouraï	Джеф Костело	Жан-Пиер Мелвил
1968	Духовете на мъртвите (Уилям Уилсън)	Histoires extraordinaires (William Wilson)	Уилям Уилсън	Луи Мал
1968	Сбогом, приятелю	Adieu l'ami	Дино Баран	Жан Ерман
1968	Мотоциклетистката	La Motocyclette	Даниел	Джек Кардиф
1969	Жеф	Jeff	Лоран	Жан Ерман
1969	Сицилианският клан	Le Clan des Siciliens	Роже Сарте	Анри Верньой
1969	Басейнът	La Piscine	Жан-Пол	Жак Дере
1969	Мадли	Madly	Жулиен Дандю	Роже Кахан
1970	По-леко басите	Doucement les basses	Симон Медиу	Жак Дере
1970	Борсалино	Borsalino	Рок Сифреди	Жак Дере
1970	Червеният кръг	Le Cercle rouge	Кори	Жан-Пиер Мелвил
1971	Убийството на Троцки	The Assassination of Trotsky	Франк Джаксън	Джоузеф Лоузи
1971	Фантазия с бикини	Fantasia Chez Les Ploucs	Главатар на гангстерите	Жерар Пирес
1971	Червено слънце	Soleil rouge	Гош	Терънс Йънг
1971	Вдовицата Кудер	La Veuve Couderc	Жан Лавин	Пиер Грание-Дефер
1972	Ченге	Un flic	Едуард Колман	Жан-Пиер Мелвил
1972	Първата спокойна нощ	La Prima notte di quiete	Даниеле Доминичи, професор	Валерио Дзурлини
1973	Шокова терапия	Traitement de choc	Доктор Девилер	Ален Жесюа
1973	Тони Арцента	Tony Arzenta	Тони Арцента	Дучо Тесари
1973	Скорпион	Scorpio	Скорпион	Майкъл Уинър
1973	Изгорелите хамбари	Les Granges brûlées	Пиер Ларшер	Жан Шапо
1973	Расата на господарите	La Race des seigneurs	Жулиен Дандю	Пиер Грание-Дефер
1973	Двама мъже в града	Deux hommes dans la ville	Жино Страблиджи	Жозе Джовани
1974	Борсалино и компания	Borsalino & Co.	Рок Сифреди	Жак Дере
1974	Ледена гръд	Les seins de glace	Марк Рилсън	Жорж Лотнер
1975	Зоро	Zorro	Диего де ла Вега/Зоро	Дучо Тесари
1975	Циганинът	Le Gitan	Уго Сенарт (Циганинът)	Жозе Джовани
1975	Полицейска история	Flic Story	Роже Бурниш	Жак Дере
1976	Като бумеранг	Comme un boomerang	Жак Баткин	Жозе Джовани
1976	Армагедон	Armaguedon	Д-р Мишел Амброаз	Ален Жесюа
1976	Господин Клайн	Monsieur Klein	Роберт Клайн	Джоузеф Лоузи
1976	Бързащият човек	L'Homme pressé	Пиер Ниокс	Едуар Молинаро
1977	Смъртта на един негодник	Mort d'un pourri	Ксавие (Ксав) Марешал	Жорж Лотнер
1977	Бандата	Le Gang	Робърт (Лудият)	Жак Дере
1978	Внимание, децата гледат	Attention, les enfants regardent	Мъжът	Серж Лерой
1979	Конкорд... Летище '79	The Concorde… Airport '79	Капитан Пол Метранд	Дейвид Лоуел Рич
1979	Лекарят	Le Toubib	Жан-Мари Деспре	Пиер Грание-Дефер
1980	Трима мъже за убиване	Trois hommes à abattre	Мишел Жерфо	Жак Дере
1981	Техеран 43	Teheran 43/Тегеран-43	Жорж Фош	Александър Алов
1981	За кожата на едно ченге	Pour la peau d'un flic	Шукас	Ален Делон
1982	Шокът	Le choc	Мартен Териер/Кристиан	Робин Девис, Ален Делон
1983	Неукротимият	Le Battant	Жак Дарне	Робин Девис, Ален Делон
1984	Нашата история	Notre histoire	Робер Авранше	Бертран Блие
1984	Една любов на Суан	Un amour de Swann	Барон де Шарлю	Фолкер Шльондорф
1985	Дума на ченге	Parole de flic	Даниел Прат	Жозе Пинейро
1986	Преходът	Le Passage	Жан	Рене Манзор
1988	Не будете ченге, което спи	Ne réveillez pas un flic qui dort	Полицейски инспектор Южѐн Грендел	Жозе Пинейро
1990	Танцуващата машина	Dancing Machine	Ален Волф	Жил Беа
1990	Нова вълна	Nouvelle Vague	Ричард Ленъкс/Роджър Ленъкс („Той“)	Жан-Люк Годар
1992	Завръщането на Казанова	Le Retour De Casanova	Джакомо Казанова	Едуард Ниерман
1993	Престъпление	Un crime	Жарл Дюран	Жак Дере
1994	Плюшеното мече	L'ours en peluche	Жан Ривиер	Жак Дере
1995	Сто и една нощи	Les cent et une nuits de Simon Cinéma	Себе си	Анес Варда
1996	Ден и нощ	Le Jour et la nuit	Александър	Бернар-Анри Леви
1998	Един шанс за двама	Une chance sur deux	Жюлиен Винял	Патрис Леконт
2000	Актьорите	Les Acteurs	Себе си	Бертран Блие
2008	Астерикс на Олимпийските игри	Astérix aux Jeux Olympiques	Юлий Цезар	Тома Лангман
2012	Честита нова година, мами	С новым годом, мамы!	Себе си	Антолигия

• „Франк Рива“, тв сериал (2003 – 2004)
• „Лъвът“ (2003)
• „Фабио Монтале“, трисериен тв филм (2002)
• „Бащи трепачи“ (1997)
• „Победителят“, също и като „Ледът“ (1983)

Външни препратки

• Официален уебсайт Архив на оригинала от 2011-04-29 в Wayback Machine.
• Ален Делон в Internet Movie Database
• Ален Делон в
• Ален Делон в allpersons
• Ален Делон Биография (1935 –)
• Ален Делон Във филма – Day and Night – אלן דלון