Ален Делон
Алѐн Фабиа̀н Морѝс Марсѐл Дело̀н (на френски: Alain Fabien Maurice Marcel Delon, фамилията на френски се произнася по-близко до Дьолон[2][3]) е френски киноактьор, певец, кинорежисьор, киносценарист и кинопродуцент. Носител на наградата „Сезар“ за най-добра мъжка роля във филма „Нашата история“ през 1985 г. Кавалер на Ордена на почетния легион през 1991 г.
Ален Делон Alain Delon | |
---|---|
френски актьор | |
![]() Ален Делон в Рим, 1959 г. | |
Роден | Алѐн Фабиа̀н Морѝс Марсѐл Дело̀н
Alain Fabien Maurice Marcel Delon |
Националност | ![]() |
Работил | актьор |
Актьорска кариера | |
Активност | 1957 – 2017 |
Награди | ![]() |
Семейство | |
Съпруга | Натали Делон (1964 – 1968) Розали ван Бреемен (1987 – 2002) [1] |
Партньор | Роми Шнайдер (1958 – 1963) Мирей Дарк (1968 – 1982) |
Деца | 4 |
Подпис | ![]() |
Уебсайт | |
Ален Делон в Общомедия |
Кариерата му започва през 1957 г. Той е сред най-популярните актьори във френското кино, появява се във филми, които привличат общо около 135 милиона зрители, което го прави шампион в боксофиса като Луи дьо Фюнес и Жан-Пол Белмондо едновременно. След като споделя големия екран с велики актьори като Жан Габен, Симон Синьоре, Роми Шнайдер и Лино Вентура, голям брой филми, в които участва, се превръщат в кинокласика. Някои от тях са: „Под яркото слънце“, „Роко и неговите братя“, „Гепардът“, „Борсалино“ и „Шокова терапия“.
Въпреки че не успява да се утвърди в Холивуд, той има международна репутация. През 1985 г. печели „Сезар“ за най-добър актьор за „Нашата история“ и „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан през 2019 г. за цялостната си кариера. В течение на дългогодишната си кариера Ален Делон работи с много известни режисьори, включително Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал. Придобива швейцарско гражданство през 1999 г.
Биография редактиране
Детство редактиране
Ален Фабиен Морис Марсел Делон е роден на 8 ноември 1935 г. в град Со (предградие на Париж), Франция, в департамента на Сена. Син на Фабиен Делон (1904 – 1977), режисьор, корсиканец по произход, притежател на киносалон, и Едит Арнолд (1911 – 1995), по професия фармацевт, но работила в киносалона на мъжа си[4]. Генеалогията му датира от Жан Делон, роден през 15 век. Прадядото на Ален Делон по бащина линия, Фабиен Делон (28 декември 1829 г. – 12 декември 1909 г.), получава Почетния легион през 1892 г., е инженер. Баба му по бащина линия Мари-Антоанета Евангелиста (родена през 1867 г.) е корсиканка. Семейната легенда говори, че семейството на Евангелиста е свързано с Бонапарт[5].
През 1939 г. Ален Делон е на четири години, когато родителите му се развеждат. След това той е предаден на приемно семейство, чийто баща е пазач на затвора във Френ, което кара някои да твърдят, че е свидетел на екзекуцията на Пиер Лавал в двора. След това е настанен в католическия пансион в Сен-Никола д'Ини (в Есон), където прекарва цялата си младост с един от най-добрите си приятели, Жерар Саломе. Той е изключен шест пъти от училищата, които посещава. Майка му, която се омъжва за притежателя на колбасарски магазин Пол Булон, му предоставя място в семейното жилище, където Ален работи при мъжа на майка си.
На 14 г. той има възможност да играе гангстер в ням късометражен филм, режисиран от бащата на един от приятелите му. На същата възраст той се опитва да избяга в Чикаго, но е арестуван в Бордо.
На 17-годишна възраст той служи в Националния флот. След престой в морския център за обучение Пон-Реан, той продължава военната си служба през 1953 г. След като е задържан за кражба на оборудване, Националният флот го оставя да избере между напускането на ВМС и удължаване[6] на срочния му договор с три до пет години. Моряк 1-ви клас, след това е назначен в компанията за защита на арсенала в Сайгон. Към края на Индокитайската война той е арестуван отново, за кражба на джип. Радиолицензът му е отнет и е изгонен от флота. Този период оставя дълбоки следи: той открива военната дисциплина, чувството за чест и знамето на Франция. Той развива страст към оръжията и е запленен от Жан Габен в „Не докосвай добива“, филм, който вижда в индокитайската столица[7].
През 1956 г. в Париж, където се запознава с бъдещата Далида, с която по-късно има афера, той работи в дребен бизнес, включително като сервитьор в кафене близо до Шан-з-Елизе. В Монмартър той живее в подземния свят (особено бандата на „Трите патици“) и сред жиголо, на един от които според Бернард Виолет, „хомосексуалист на име Карлос“ осигурява защита. В квартал Сен Жермен-дьо-Пре той е забелязан от Жан-Клод Бриали, който го кани на филмовия фестивал в Кан, където неговата физика и „устата на ангел“ не остават незабелязани. По този начин се доближава до света на киното, без специално обучение като актьор.
Начало на кариерата редактиране
Ален започва да се снима в киното през 1957 г., като изиграва ролята на Жо във филма „Когато в това е замесена жена“ („Quand la femme s'en mêle“). Към началото на 2010 г. се е снимал общо в 88 филма и сериали, режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23.
Личен живот и семейство редактиране
През 1958 г. при снимането на филма „Кристина“ Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер. От 20 март 1959 г. двамата са сгодени. По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с немската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син, Кристиан Аарон Булон. Делон не признава своето бащинство, но Нико твърди, че той е бащата. Детето отглеждат през повечето време родителите на Делон, които му дават и своята фамилия, Булон. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.
На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко – известната френска актриса и модел Натали Делон. Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.
Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк (1969 – 1980) и Ан Парийо (1980 – 1982). След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 – 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си.
Официално има 3 деца от 2 брака:
- Антони Делон (роден на 30.9.1964 г., киноартист) от брака му с Натали Делон;
- Анушка Делон (родена на 25 ноември 1990 г., дебют в киното на 13-годишна възраст) и
- Ален-Фабиан Делон (роден на 18.3.1994 г., дебютира в киното на 12-годишна възраст).
Анушка и Ален-Фабиан са от брака му с Розали ван Бреемен.
Ален има 3 внучки от сина си Антони: Лу (родена през 1996 г.), Лив (родена на 25 август 2001 г.), както и незаконната Алисън (родена през 1989 г.).
От 23 септември 1999 г. Ален Делон е с двойно гражданство – става гражданин на Швейцария и живее с двете си малки деца в Шен-Бужри, кантон Женева.
Предприемачество и колекционерство редактиране
През последните години Ален Делон е известен не само като актьор, но и като успешен бизнесмен. Под търговската марка „Alain Delon“ се продават много стоки (парфюми, ръчни часовници, цигари, облекла и др.). Той също е станал притежател на собствена авиолиния. Колекционерите на произведенията на изкуството високо оценяват колекцията на Делон. В частност, през 2007 г. актьорът е продал част от своята колекция от картини за около 9 милиона евро.
Последни години редактиране
На 6 май 2017 г. Ален Делон обявява, че завършва актьорската си кариера.
На 20 май 2019 г. е удостоен с почетна „Златна палма“ за цялостна кариера, въпреки протестите на феминистки асоциации.[8]
През 2022 г. се прокрадва новината, че Ален Делон иска да сложи край на живота си чрез евтаназия. Всъщност като повечето фалшиви новини, които получават голямо внимание, и тази почиваше на полуистина или по-скоро на думи, извадени от контекста. Всичко започнало в средата на март с едно интервю за RTL на първородния син на Делон Антъни, взето по повод на автобиографичната му книга „Между куче и вълк“, в която той се връща към сложните отношения с родителите си и конфликтите между тях. Повечето информации за евтаназията са се базирали именно на този разговор, в който синът на Делон казал, че баща му е решил да си тръгне от живота доброволно.
Всъщност журналистът е този, който започва интервюто с думите: „Вие ни разказвате, че сте обещали да бъдете до него в последния ден, когато той реши, че повече няма да иска да живее“. Синът на Ален Делон не отговаря директно, а започва да разказва за сбогуването с майка си Натали Делон, която починала година по-рано от рак на панкреаса. „Истина е, че аз бях до майка ми, истина е, че тя реши да умре, както бе живяла – когато тя самата реши, затова избра евтаназията. За щастие, не прибегнахме до този метод. Казвам за щастие, защото всичко беше готово“, казал Антъни, обяснявайки, че накрая тя все пак си е отишла спокойна и в мир. Слухът за евтаназията на актьора толкова бързо се разпространил по целия свят, че друго от децата на Делон, малкият му син Ален-Фабиен, накрая не издържал и решил да внесе яснота. В началото на април в Инстаграм той написал: „Нямам навика да правя това, но нещата излязоха извън контрол. Вече две седмици чета в социалните мрежи и т.нар. списания, че баща ми имал намерение да сложи край на дните си с евтаназия. Това изобщо не е истина. Една фраза, извадена от контекста на една книга, е причината за тези слухове. Има голяма разлика между „синко, ако съм включен в машина и съм в кома, искам да ме изключиш“ и „той иска евтаназия и е казал сбогом на семейството си.“
Избрана филмография редактиране
година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1957 | Когато в това е замесена жена | Quand la femme s’en mêle | Жо | Ив Алегре |
1958 | Бъди красива и мълчи | Sois belle et tais-toi | Лулу | Марк Алегре |
1958 | Кристин | Christine | Франц Лобение | Пиер Гаспар-Осми |
1959 | Три наранени жени | Faibles Femmes | Жулиен Фенал | Мишел Боарон |
1959 | Пътят на младостта | Le Chemin des écoliers | Антоан Мишу | Мишел Боарон |
1960 | Под яркото слънце | Plein Soleil | Том Рипли | Рене Клеман |
1960 | Роко и неговите братя | Rocco e i suoi fratelli | Роко Паронди | Лукино Висконти |
1961 | Каква радост е да живея | Che gioia vivere | Улис Чеконато | Рене Клеман |
1961 | Известни любови | Les Amours célèbres | Принц Алберт/Херцог Алберт | Мишел Боарон |
1962 | Затъмнението | L'Eclisse | Пиеро | Микеланджело Антониони |
1962 | Дяволът и Десетте Божи заповеди | Le Diable et les Dix Commandements | Пиер | Жулиен Дювивие |
1962 | Червенокосата | Die Rote | Пътник | Хелмут Койтнер |
1963 | Мелодия от подземието | Mélodie en sous-sol | Франсис Верло | Анри Верней |
1963 | Гепардът | Il Gattopardo | Танкреди Фалконери | Лукино Висконти |
1964 | Черното лале | La tulipe noire | Гийом де Сен-Пре/Жюлиен де Сен-Пре | Кристиан-Жак |
1964 | Бунтовниците | L’insoumis | Томас Власенрут | Ален Кавалие |
1964 | И котката е хищник | Les Félins | Марк | Рене Клеман |
1965 | Жълтият Ролс-Ройс | The Yellow Rolls-Royce | Стефано | Антъни Аскуит |
1965 | Убийците от Сан Франциско | Les Tueurs de San Francisco | Еди Педак | Ралф Нелсън |
1966 | Гори ли Париж? | Paris brûle-t-il ? | Жак Шабан-Делма | Рене Клеман |
1966 | Липсващият отряд | Lost Command | Историк Капитан Есклавие | Марк Робсон |
1966 | Тексас през реката | Texas Across The River | Балди | Майкъл Гордън |
1967 | Търсачи на приключения | Les Aventuriers | Маню Борели | Робер Енрико |
1967 | Дяволски ваш | Diaboliquement vôtre | Жорж Кампо/Пиер Лагранж | Жулиен Дювивие |
1967 | Самураят | Le Samouraï | Джеф Костело | Жан-Пиер Мелвил |
1968 | Духовете на мъртвите (Уилям Уилсън) | Histoires extraordinaires (William Wilson) | Уилям Уилсън | Луи Мал |
1968 | Сбогом, приятелю | Adieu l'ami | Дино Баран | Жан Ерман |
1968 | Мотоциклетистката | La Motocyclette | Даниел | Джек Кардиф |
1969 | Джеф | Jeff | Лоран | Жан Ерман |
1969 | Сицилианският клан | Le Clan des Siciliens | Роже Сарте | Анри Верней |
1969 | Басейнът | La Piscine | Жан-Пол | Жак Дере |
1969 | Мадли | Madly | Жулиен Дандю | Роже Кахан |
1970 | Лесно, надолу! | Doucement les basses | Симон Медиу | Жак Дере |
1970 | Борсалино | Borsalino | Рок Сифреди | Жак Дере |
1970 | Червеният кръг | Le Cercle rouge | Кори | Жан-Пиер Мелвил |
1971 | Убийството на Троцки | The Assassination of Trotsky | Франк Джаксън | Джоузеф Лоузи |
1971 | Фантазия с бикини | Fantasia Chez Les Ploucs | Главатар на гангстерите | Жерар Пирес |
1971 | Червено слънце | Soleil rouge | Гош | Терънс Йънг |
1971 | Вдовицата Кудерк | La Veuve Couderc | Жан Лавин | Пиер Грание-Дефер |
1972 | Ченге | Un flic | Едуард Колман | Жан-Пиер Мелвил |
1972 | Първата спокойна нощ | La Prima notte di quiete | Даниеле Доминичи, професор | Валерио Дзурлини |
1973 | Шокова терапия | Traitement de choc | Доктор Девилер | Ален Жесюа |
1973 | Тони Арцента | Tony Arzenta | Тони Арцента | Дучо Тесари |
1973 | Скорпион | Scorpio | Скорпион | Майкъл Уинър |
1973 | Изгорелите хамбари | Les Granges brûlées | Пиер Ларшер | Жан Шапо |
1973 | Състезанието на лордовете | La Race des seigneurs | Жулиен Дандю | Пиер Грание-Дефер |
1973 | Двама мъже в града | Deux hommes dans la ville | Жино Страблиджи | Жозе Джовани |
1974 | Борсалино и компания | Borsalino & Co. | Рок Сифреди | Жак Дере |
1974 | Ледена гръд | Les seins de glace | Марк Рилсън | Жорж Лотнер |
1975 | Зоро | Zorro | Диего де ла Вега/Зоро | Дучо Тесари |
1975 | Циганинът | Le Gitan | Уго Сенарт (Циганинът) | Жозе Джовани |
1975 | Полицейска история | Flic Story | Роже Бурниш | Жак Дере |
1976 | Като бумеранг | Comme un boomerang | Жак Баткин | Жозе Джовани |
1976 | Последен шанс | Armaguedon | Д-р Мишел Амброаз | Ален Жесюа |
1976 | Господин Клайн | Monsieur Klein | Роберт Клайн | Джоузеф Лоузи |
1976 | Бързащият човек | L'Homme pressé | Пиер Ниокс | Едуар Молинаро |
1977 | Смъртта на един негодник | Mort d'un pourri | Ксавие (Ксав) Марешал | Жорж Лотнер |
1977 | Бандата | Le Gang | Робърт (Лудият) | Жак Дере |
1978 | Внимание, децата гледат | Attention, les enfants regardent | Мъжът | Серж Лерой |
1979 | Конкорд... Летище '79 | The Concorde… Airport '79 | Капитан Пол Метранд | Дейвид Лоуел Рич |
1979 | Лекарят | Le Toubib | Жан-Мари Деспре | Пиер Грание-Дефер |
1980 | Трима мъже за убиване | Trois hommes à abattre | Мишел Жерфо | Жак Дере |
1981 | Техеран 43 | Teheran 43/Тегеран-43 | Жорж Фош | Александър Алов |
1981 | За кожата на едно ченге | Pour la peau d'un flic | Шукас | Ален Делон |
1982 | Шокът | Le choc | Мартен Териер/Кристиан | Робин Девис,Ален Делон |
1983 | Неукротимият | Le Battant | Жак Дарне | Робин Девис,Ален Делон |
1984 | Нашата история | Notre histoire | Робер Авранше | Бертран Блие |
1984 | Една любов на Суан | Un amour de Swann | Барон де Шарлю | Фолкер Шльондорф |
1985 | Дума на ченге | Parole de flic | Даниел Прат | Жозе Пинейро |
1986 | Преход | Le Passage | Жан | Рене Манзор |
1988 | Не будете ченге, което спи | Ne réveillez pas un flic qui dort | Полицейски инспектор Южѐн Гриндел | Жозе Пинейро |
1990 | Танцуващата машина | Dancing Machine | Ален Волф | Жил Беа |
1990 | Нова вълна | Nouvelle Vague | Ричард Ленъкс/Роджър Ленъкс („Той“) | Жан-Люк Годар |
1992 | Завръщането на Казанова | Le Retour De Casanova | Джакомо Казанова | Едуард Ниерман |
1993 | Престъпление | Un crime | Жарл Дюран | Жак Дере |
1994 | Плюшеното мече | L'ours en peluche | Жан Ривиер | Жак Дере |
1995 | Сто и една нощи | Les cent et une nuits de Simon Cinéma | Себе си | Анес Варда |
1996 | Ден и нощ | Le Jour et la nuit | Александър | Бернар-Анри Леви |
1998 | Един шанс за двама | Une chance sur deux | Жюлиен Винял | Патрис Леконт |
2000 | Актьорите | Les Acteurs | Себе си | Бертран Блие |
2008 | Астерикс на Олимпийските игри | Astérix aux Jeux Olympiques | Юлий Цезар | Тома Лангман |
2012 | Честита нова година, мами | С новым годом, мамы! | Себе си | Антолигия |
- „Франк Рива“, тв сериал (2003 – 2004)
- „Лъвът“ (2003)
- „Фабио Монтале“, трисериен тв филм (2002)
- „Бащи трепачи“ (1997)
- „Победителят“, също и като „Ледът“ (1983)
Източници редактиране
- ↑ Ален ДЕЛОН в интервью „КП“: „Хочу найти жену в вашей стране“ – Светская хроника и культура
- ↑ Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982 г.
- ↑ Чуйте
- ↑ Henri Rode, Le fascinant Monsieur Delon, Pac, 1974, p. 20
- ↑ Jean-Louis Beaucarnot, Frédéric Dumoulin, Dictionnaire étonnant des célébrités, First Éditions, 2015, p. 78
- ↑ Henri Rode, Le Fascinant Monsieur Delon, Pac, 1974, p. 24.
- ↑ Vincent Quivy, Alain Delon. Ange et voyou, Le Seuil, 2017, p. 17.
- ↑ Ален Делон все пак получи почетна „Златна палма“, БНР, 20 май 2019 г.
Външни препратки редактиране
- Официален уебсайт Архив на оригинала от 2011-04-29 в Wayback Machine.
- Ален Делон в Internet Movie Database
- Ален Делон в
- Ален Делон в allpersons
- Ален Делон Биография (1935-)
- Ален Делон Във филма – Day and Night – אלן דלון