Ален Делон

френски актьор и режисьор

Алѐн Фабиѐн Морѝс Марсѐл Дело̀н (на френски: Alain Fabien Maurice Marcel Delon, фамилията на френски се произнася по-близко до Дьолон[2][3]) е френски и швейцарски киноактьор, певец, кинорежисьор, киносценарист и кинопродуцент. Носител на наградата „Сезар“ за най-добра мъжка роля във филма „Нашата история“ през 1985 г. Кавалер на Ордена на почетния легион през 1991 г.

Ален Делон
Alain Delon
френски актьор и режисьор
Делон през 1961 г.
Делон през 1961 г.
Роден
Ален Фабиен Морис Марсел Делон
Alain Fabien Maurice Marcel Delon
Починал
18 август 2024 г. (88 г.)
ПогребанДуши-Монкорбон, Франция
Националност Франция (от 1935 г.)
 Швейцария (от 2000 г.)
Учил вУчилище „Жанин Мануел“
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1949 – 2019
НаградиКавалер на Ордена на Почетния легионСезар
Семейство
СъпругаНатали Делон
(1964 – 1969)
Розали ван Бреемен
(1987 – 2001)[1]
ПартньорРоми Шнайдер
(1958 – 1964)
Мирей Дарк
(1968 – 1983)
ДецаКристиан Арон Булон (1962 – 2023)
Антони Делон (р. 1964)
Анушка Делон (р. 1990)
Ален-Фабиен Делон (р. 1994)
Подпис
Уебсайт
Ален Делон в Общомедия

Признат като културна и кинематографична водеща личност на XX век, Делон се очертава като един от най-изтъкнатите европейски актьори от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, като по този начин се утвърждава като международен секс символ. Неговият стил, външен вид и роли, които го превръщат в международна икона, му спечелват трайна популярност. Делон получава признание от критиците за ролите си във филми като „Жените са слаби“ (1959), „Под яркото слънце“ (1960), „Роко и неговите братя“ (1960), „Еклис“ (1962), „Леопардът“ (1963), „Самурай“ (1967), „Мотоциклетистката“ (1968), „Басейнът“ (1969), „Червеният кръг“ (1970), „Ченге“ (1972) и „Господин Клайн“ (1976). По време на кариерата си Делон работи с много режисьори, включително Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал.

Като певец Делон записва популярния дует „Paroles, paroles“ (1973) с Далида.

Кариерата му започва през 1957 г. Той е сред най-популярните актьори във френското кино, появява се във филми, които привличат общо около 135 милиона зрители, което го прави шампион в боксофиса като Луи дьо Фюнес и Жан-Пол Белмондо едновременно. След като споделя големия екран с велики актьори като Жан Габен, Симон Синьоре, Роми Шнайдер и Лино Вентура, голям брой филми, в които участва, се превръщат в кинокласика. Някои от тях са: „Под яркото слънце“, „Роко и неговите братя“, „Гепардът“, „Борсалино“ и „Шокова терапия“.

Въпреки че не успява да се утвърди в Холивуд, той има международна репутация. През 1985 г. получава наградата „Сезар“ за най-добър актьор за „Нашата история“ и „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан през 2019 г. за цялостната си кариера. В течение на дългогодишната си кариера Ален Делон работи с много известни режисьори, включително Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Жан-Пиер Мелвил, Микеланджело Антониони и Луи Мал. Придобива швейцарско гражданство през 1999 г.

Биография

редактиране

Детство и младежки години

редактиране

Ален Фабиен Морис Марсел Делон е роден на 8 ноември 1935 г. в град Со (предградие на Париж), Франция, в департамента на Сена. Син на Фабиен Делон (1904 – 1977), режисьор, корсиканец по произход, притежател на киносалон, и Едит Арнолд (1911 – 1995), по професия фармацевт, но работила в киносалона на мъжа си[4]. Генеалогията му датира от Жан Делон, роден през XV век. Прадядото на Ален Делон по бащина линия, Фабиен Делон (28 декември 1829 г. – 12 декември 1909 г.), получава Почетния легион през 1892 г., е инженер. Баба му по бащина линия Мари-Антоанета Евангелиста (родена през 1867 г.) е корсиканка. Семейната легенда говори, че семейството на Евангелиста е свързано с Бонапарт[5].

През 1939 г. Ален Делон е на четири години, когато родителите му се развеждат. След това той е предаден на приемно семейство, чийто баща е пазач на затвора във Френ, което кара някои да твърдят, че е свидетел на екзекуцията на Пиер Лавал в двора. След това е настанен в католическия пансион в Сен-Никола д'Ини (в Есон), където прекарва цялата си младост с един от най-добрите си приятели, Жерар Саломе. Той е изключен шест пъти от училищата, които посещава. Майка му, която се омъжва за притежателя на колбасарски магазин Пол Булон, му предоставя място в семейното жилище, където Ален работи при мъжа на майка си.

На 14 г. той има възможност да играе гангстер в ням късометражен филм, режисиран от бащата на един от приятелите му. На същата възраст той се опитва да избяга в Чикаго, но е арестуван в Бордо.

На 17-годишна възраст той служи в Националния флот. След престой в морския център за обучение Пон-Реан, той продължава военната си служба през 1953 г. След като е задържан за кражба на оборудване, Националният флот го оставя да избере между напускането на ВМС и удължаване[6] на срочния му договор с три до пет години. Моряк 1-ви клас, след това е назначен в компанията за защита на арсенала в Сайгон. Към края на Индокитайската война той е арестуван отново, за кражба на джип. Радиолицензът му е отнет и е изгонен от флота. Този период оставя дълбоки следи: той открива военната дисциплина, чувството за чест и знамето на Франция. Той развива страст към оръжията и е запленен от Жан Габен в „Не пипай мангизите“, филм, който гледа в индокитайската столица.[7]

През 1956 г. в Париж, където се запознава с бъдещата Далида, с която по-късно има афера, той работи в дребен бизнес, включително като сервитьор в кафене близо до Шан-з-Елизе. В Монмартър той живее в подземния свят (особено бандата на „Трите патици“) и сред жиголо, на един от които според Бернард Виолет, „хомосексуалист на име Карлос“ осигурява защита. В квартал Сен Жермен-дьо-Пре той е забелязан от Жан-Клод Бриали, който го кани на филмовия фестивал в Кан, където неговата физика и „устата на ангел“ не остават незабелязани. По този начин се доближава до света на киното, без специално обучение като актьор.

Начало на кариерата

редактиране
 
Ален Делон в „Роко и неговите братя“ (1960)

Ален започва да се снима в киното през 1957 г., като изиграва ролята на Жо във филма „Когато в това е замесена жена“ („Quand la femme s'en mêle“). Към началото на 2010 г. се е снимал общо в 88 филма и сериали, режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23.

Последни години

редактиране

На 6 май 2017 г. Ален Делон обявява, че слага край на актьорската си кариера.

На 20 май 2019 г. е удостоен с почетна „Златна палма“ за цялостна кариера, въпреки протестите на феминистки асоциации.[8]

 
Ален Делон на фестивала в Кан, 2019 г.
 
Ален Делон на снимки на филма „Каква радост е да живея“ (1961).
 
Лино Вентура, Жан Габен и Ален Делон на снимките на филма „Сицилианският клан“ през март 1969 г. в Рим.

През 2022 г. се прокрадва новината, че Ален Делон иска да сложи край на живота си чрез евтаназия. Всъщност като повечето фалшиви новини, които получават голямо внимание, и тази почива на полуистина или по-скоро на думи, извадени от контекста. Всичко започнало в средата на март с едно интервю за RTL на първородния син на Делон Антъни, взето по повод на автобиографичната му книга „Между куче и вълк“, в която той се връща към сложните отношения с родителите си и конфликтите между тях. Повечето информации за евтаназията са се базирали именно на този разговор, в който синът на Делон казва, че баща му е решил да си тръгне от живота доброволно.

Всъщност журналистът е този, който започва интервюто с думите: „Вие ни разказвате, че сте обещали да бъдете до него в последния ден, когато той реши, че повече няма да иска да живее“. Синът на Ален Делон не отговаря директно, а започва да разказва за сбогуването с майка си Натали Делон, която починала година по-рано от рак на панкреаса. „Истина е, че аз бях до майка ми, истина е, че тя реши да умре, както бе живяла – когато тя самата реши, затова избра евтаназията. За щастие, не прибегнахме до този метод. Казвам за щастие, защото всичко беше готово“, казал Антъни, обяснявайки, че накрая тя все пак си е отишла спокойна и в мир. Слухът за евтаназията на актьора толкова бързо се разпространил по целия свят, че друго от децата на Делон, малкият му син Ален-Фабиен, накрая не издържал и решил да внесе яснота. В началото на април в Инстаграм той написал: „Нямам навика да правя това, но нещата излязоха извън контрол. Вече две седмици чета в социалните мрежи и т.нар. списания, че баща ми имал намерение да сложи край на дните си с евтаназия. Това изобщо не е истина. Една фраза, извадена от контекста на една книга, е причината за тези слухове. Има голяма разлика между „синко, ако съм включен в машина и съм в кома, искам да ме изключиш“ и „той иска евтаназия и е казал сбогом на семейството си.“

На 10 и 12 септември 2022 г. актьорът декларира подкрепата си за Украйна по време на руската инвазия в страната[9] Телевизионен проект, излъчен по TV5 Monde и по каналите на Canal+ Group, показва как Ален Делон чете текстове на украинския поет Тарас Шевченко, както и стихотворението „Liberté“ на Пол Елюар Liberté[10]. Бивш актьор и комик, украинският президент Володимир Зеленски благодари на френския актьор, като заявява: „Никога не съм бил толкова велик актьор като теб [...] Обичаме те много и за мен ти си оставаш авторитет и огромен актьор.“[11].

Ален Делон умира на 88-годишна възраст, след продължително боледуване, на 18 август 2024 г. в дома си в Души-Монкорбон (Североизточна Франция, департамент Лоаре).[12][13]

Личен живот и семейство

редактиране

През 1958 г. при снимането на филма „Кристина“ Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер. От 20 март 1959 г. двамата са сгодени. По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с германската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син, Кристиан Аарон Булон. Делон не признава своето бащинство, но Нико твърди, че той е бащата. Детето отглеждат през повечето време родителите на Делон, които му дават и своята фамилия, Булон. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.

На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко – известната френска актриса и модел Натали Делон. Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.

Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк (1969 – 1980) и Ан Парийо (1980 – 1982). След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 – 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си.

Официално има 3 деца от 2 брака:

 
Делон с дъщеря си Анушка на филмовия фестивал в Кан, 2010 г.
  • Антони Делон (роден на 30.9.1964 г., киноартист) от брака му с Натали Делон;
  • Анушка Делон (родена на 25 ноември 1990 г., дебют в киното на 13-годишна възраст) и
  • Ален-Фабиен Делон (роден на 18.3.1994 г., дебютира в киното на 12-годишна възраст).

Анушка и Ален-Фабиен са от брака му с Розали ван Бреемен.

Ален има 3 внучки от сина си Антони: Лу (родена през 1996 г.), Лив (родена на 25 август 2001 г.), както и незаконната Алисън (родена през 1989 г.).

През 1985 г. Ален Делон се мести в Швейцария и се установява в предградието на Женева Шен-Бужри. На 23 септември 1999 г., 14 години след преместването му в Швейцария, общинският съвет на Шен-Бужри гласува за швейцарската натурализация на Ален Делон, както и на двете му деца, Анушка и Ален-Фабиен, които са на осем и пет години по това време. На 13 март 2000 г. той полага клетва в залата на Големия съвет на Женева и става официално гражданин на Швейцария.

Предприемачество и колекционерство

редактиране

През последните години Ален Делон е известен не само като актьор, но и като успешен бизнесмен. Под търговската марка „Alain Delon“ се продават много стоки (парфюми, ръчни часовници, цигари, облекла и др.). Той също е станал притежател на собствена авиолиния. Колекционерите на произведенията на изкуството високо оценяват колекцията на Делон. В частност, през 2007 г. актьорът продава част от своята колекция от картини за около 9 милиона евро.

Избрана филмография

редактиране
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1957 Когато в това е замесена жена Quand la femme s’en mêle Жо Ив Алегре
1958 Бъди красива и мълчи Sois belle et tais-toi Лулу Марк Алегре
1958 Кристин Christine Франц Лобение Пиер Гаспар-Юи
1959 Три наранени жени Faibles Femmes Жулиен Фенал Мишел Боарон
1959 Пътят на младостта Le Chemin des écoliers Антоан Мишу Мишел Боарон
1960 Под яркото слънце Plein Soleil Том Рипли Рене Клеман
1960 Роко и неговите братя Rocco e i suoi fratelli Роко Паронди Лукино Висконти
1961 Радостта да живееш Che gioia vivere Улис Чеконато Рене Клеман
1961 Известни любови Les Amours célèbres Принц Алберт/Херцог Алберт Мишел Боарон
1962 Затъмнението L'Eclisse Пиеро Микеланджело Антониони
1962 Дяволът и Десетте Божи заповеди Le Diable et les Dix Commandements Пиер Жулиен Дювивие
1962 Червенокосата Die Rote Пътник Хелмут Койтнер
1963 Мелодия от подземието Mélodie en sous-sol Франсис Верло Анри Верньой
1963 Гепардът Il Gattopardo Танкреди Фалконери Лукино Висконти
1964 Черното лале La tulipe noire Гийом дьо Сен-Прьо/Жюлиен дьо Сен-Прьо Кристиан-Жак
1964 Бунтовниците L’insoumis Томас Власенрут Ален Кавалие
1964 И котката е хищник Les Félins Марк Рене Клеман
1965 Жълтият Ролс-Ройс The Yellow Rolls-Royce Стефано Антъни Аскуит
1965 Убийците от Сан Франциско Les Tueurs de San Francisco Еди Педак Ралф Нелсън
1966 Гори ли Париж? Paris brûle-t-il ? Жак Шабан-Делма Рене Клеман
1966 Липсващият отряд Lost Command Историк Капитан Есклавие Марк Робсон
1966 Тексас през реката Texas Across The River Балди Майкъл Гордън
1967 Търсачи на приключения Les Aventuriers Маню Борели Робер Енрико
1967 Дяволски ваш Diaboliquement vôtre Жорж Кампо/Пиер Лагранж Жулиен Дювивие
1967 Самураят Le Samouraï Джеф Костело Жан-Пиер Мелвил
1968 Духовете на мъртвите (Уилям Уилсън) Histoires extraordinaires (William Wilson) Уилям Уилсън Луи Мал
1968 Сбогом, приятелю Adieu l'ami Дино Баран Жан Ерман
1968 Мотоциклетистката La Motocyclette Даниел Джек Кардиф
1969 Жеф Jeff Лоран Жан Ерман
1969 Сицилианският клан Le Clan des Siciliens Роже Сарте Анри Верньой
1969 Басейнът La Piscine Жан-Пол Жак Дере
1969 Мадли Madly Жулиен Дандю Роже Кахан
1970 По-леко басите Doucement les basses Симон Медиу Жак Дере
1970 Борсалино Borsalino Рок Сифреди Жак Дере
1970 Червеният кръг Le Cercle rouge Кори Жан-Пиер Мелвил
1971 Убийството на Троцки The Assassination of Trotsky Франк Джаксън Джоузеф Лоузи
1971 Фантазия с бикини Fantasia Chez Les Ploucs Главатар на гангстерите Жерар Пирес
1971 Червено слънце Soleil rouge Гош Терънс Йънг
1971 Вдовицата Кудер La Veuve Couderc Жан Лавин Пиер Грание-Дефер
1972 Ченге Un flic Едуард Колман Жан-Пиер Мелвил
1972 Първата спокойна нощ La Prima notte di quiete Даниеле Доминичи, професор Валерио Дзурлини
1973 Шокова терапия Traitement de choc Доктор Девилер Ален Жесюа
1973 Тони Арцента Tony Arzenta Тони Арцента Дучо Тесари
1973 Скорпион Scorpio Скорпион Майкъл Уинър
1973 Изгорелите хамбари Les Granges brûlées Пиер Ларшер Жан Шапо
1973 Състезанието на господарите La Race des seigneurs Жулиен Дандю Пиер Грание-Дефер
1973 Двама мъже в града Deux hommes dans la ville Жино Страблиджи Жозе Джовани
1974 Борсалино и компания Borsalino & Co. Рок Сифреди Жак Дере
1974 Ледена гръд Les seins de glace Марк Рилсън Жорж Лотнер
1975 Зоро Zorro Диего де ла Вега/Зоро Дучо Тесари
1975 Циганинът Le Gitan Уго Сенарт (Циганинът) Жозе Джовани
1975 Полицейска история Flic Story Роже Бурниш Жак Дере
1976 Като бумеранг Comme un boomerang Жак Баткин Жозе Джовани
1976 Армагедон Armaguedon Д-р Мишел Амброаз Ален Жесюа
1976 Господин Клайн Monsieur Klein Роберт Клайн Джоузеф Лоузи
1976 Бързащият човек L'Homme pressé Пиер Ниокс Едуар Молинаро
1977 Смъртта на един негодник Mort d'un pourri Ксавие (Ксав) Марешал Жорж Лотнер
1977 Бандата Le Gang Робърт (Лудият) Жак Дере
1978 Внимание, децата гледат Attention, les enfants regardent Мъжът Серж Лерой
1979 Конкорд... Летище '79 The Concorde… Airport '79 Капитан Пол Метранд Дейвид Лоуел Рич
1979 Лекарят Le Toubib Жан-Мари Деспре Пиер Грание-Дефер
1980 Трима мъже за убиване Trois hommes à abattre Мишел Жерфо Жак Дере
1981 Техеран 43 Teheran 43/Тегеран-43 Жорж Фош Александър Алов
1981 За кожата на едно ченге Pour la peau d'un flic Шукас Ален Делон
1982 Шокът Le choc Мартен Териер/Кристиан Робин Девис, Ален Делон
1983 Неукротимият Le Battant Жак Дарне Робин Девис, Ален Делон
1984 Нашата история Notre histoire Робер Авранше Бертран Блие
1984 Една любов на Суан Un amour de Swann Барон де Шарлю Фолкер Шльондорф
1985 Дума на ченге Parole de flic Даниел Прат Жозе Пинейро
1986 Преходът Le Passage Жан Рене Манзор
1988 Не будете ченге, което спи Ne réveillez pas un flic qui dort Полицейски инспектор Южѐн Грендел Жозе Пинейро
1990 Танцуващата машина Dancing Machine Ален Волф Жил Беа
1990 Нова вълна Nouvelle Vague Ричард Ленъкс/Роджър Ленъкс („Той“) Жан-Люк Годар
1992 Завръщането на Казанова Le Retour De Casanova Джакомо Казанова Едуард Ниерман
1993 Престъпление Un crime Жарл Дюран Жак Дере
1994 Плюшеното мече L'ours en peluche Жан Ривиер Жак Дере
1995 Сто и една нощи Les cent et une nuits de Simon Cinéma Себе си Анес Варда
1996 Ден и нощ Le Jour et la nuit Александър Бернар-Анри Леви
1998 Един шанс за двама Une chance sur deux Жюлиен Винял Патрис Леконт
2000 Актьорите Les Acteurs Себе си Бертран Блие
2008 Астерикс на Олимпийските игри Astérix aux Jeux Olympiques Юлий Цезар Тома Лангман
2012 Честита нова година, мами С новым годом, мамы! Себе си Антолигия


Източници

редактиране
  1. Ольга Лицкевич, Ален ДЕЛОН в интервью „КП“: „Хочу найти жену в вашей стране“ – Светская хроника и культура, kp.ua, 28 февраля 2011.
  2. Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982.
  3. Чуйте, forvo.com.
  4. Henri Rode, Le fascinant Monsieur Delon, Pac, 1974, p. 20
  5. Jean-Louis Beaucarnot, Frédéric Dumoulin, Dictionnaire étonnant des célébrités, First Éditions, 2015, p. 78.
  6. Henri Rode, Le Fascinant Monsieur Delon, Pac, 1974, p. 24.
  7. Vincent Quivy, Alain Delon. Ange et voyou, Le Seuil, 2017, p. 17.
  8. Ален Делон все пак получи почетна „Златна палма“, БНР, 20 май 2019 г.
  9. Alain Delon dialogue avec Volodymyr Zelensky et apporte son soutien au peuple ukrainien // femmeactuelle.fr, 6 septembre 2022..
  10. „Je veux me battre pour eux“: Alain Delon a enregistré une émission en soutien à l'Ukraine // tvmag.lefigaro.fr, 19 septembre 2022..
  11. Alain Delon dialogue avec Volodymyr Zelensky et apporte son soutien au peuple ukrainien // Franceinfo, 2022-09-23..
  12. Le Figaro. Alain Delon: la légende du cinéma est mort // 18 август 2024.
  13. Alain Delon est décédé à l'âge de 88 ans // 2024-08-18. Посетен на 2024-08-18. (на френски)

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за