Алесандро Бентивольо
Алесандро Бентивольо (на италиански: Alessandro Bentivoglio; * 1474 в Болоня, Свещена Римска империя; † 1532 в Милано, Миланско херцогство) е италиански кондотиер, благородник от рода Бентивольо от Болоня. Изобразен е с цялото семейство Бентивольо на олтарната картина на Бентивольо (Pala Bentivoglio) от Лоренцо Коста, намираща се в семейния параклис в църквата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня.
| Алесандро Бентивольо | |
|---|---|
| италиански кондотиер и благородник | |
_-_BEIC_6331210.jpg) Алесандро Бентивольо, детайл от Pala Bentivoglio - картина на Лоренцо Коста | |
| Лични данни | |
| Роден | 1474 г.
|
| Починал | 1532 г.
|
| Погребан в | Църква „Сан Маурицио“ към Големия манастир (Милано) |
| Други титли | Вицехерцог на Миланското херцогство (1529 – 1532) |
| Религия | Католицизъм |
| Семейство | |
| Династия | Бентивольо |
| Баща | Джовани II Бентивольо |
| Майка | Джиневра Сфорца |
| Брак | Иполита Сфорца |
| Потомци | Сфорца Джовани Джиневра Алесандра Виоланта Иполита |
| Герб |  |
| Алесандро Бентивольо в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Той е син на Джовани II Бентивольо (* 12 февруари 1443 в Болоня, † 15 февруари 1508 в Милано), владетел на Болоня (1463 – 1506), и съпругата му Джиневра Сфорца (* 1440 в Анкона, † 16 май 1507 в Бусето) – извънбрачна дъщеря на Алесандро Сфорца, господар на Пезаро.[1] Баща му умира като затворник на френския крал Луи XII.
Има 15 братя и сестри, сред които:
- Франческа Бентивольо (* 18 февруари 1468 в Болоня, † 1504 пак там), от 17 февруари 1482 г. съпруга на Галеото Манфреди, господар на Фаенца, и от 2 ноември 1492 г. – на Гуидо II Торели, кондотиер
- Анибале II Бентивольо (* 1469 в Болоня, † 24 юни 1540 във Ферара), господар на Болоня (1511 – 1512), кондотиер, съпруг на Лукреция д'Есте, извънбрачна дъщеря на херцога на Ферара Ерколе I д’Есте.
- Антонгалеацо Бентивольо (* 1472 в Болоня, † 1525), прелат
- Ермес Бентивольо (* 1475 в Болоня, † 1513), кондотиер, пфалцграф (1498), от 1504 г. съпруг на Якопа Орсини, дъщеря на Джулио Орсини – кондотиер
- Камила Бентивольо (* 1480 в Болоня, † 1529), съпруга на Пиро Годзага, кондотиер, граф на Родиго (1499 – 1521), синьор на Боцоло (1527 – 1529) и Сан Мартино дал'Арджине (1527 – 1529), второроден син на Джанфранческо Гондзага.
- Изота Бентивольо, монахиня в Корпус Домини
- Елеонора Бентивольо (* 15 век, † 10 март 1540), от 1486 г. съпруга на Джиберто Пио, господар на Капри, капитан на Болоня.
- Лаура Бентивольо († 1523), от 20 юни 1491 г. съпруга на Джовани Гондзага, кондотиер, господар на Весковато,; поставя началото на клона Гондзага ди Весковато
- Виоланта Бентивольо, от 1489 г. съпруга на Пандолфо IV Малатеста, кондотиер, господар на Римини и на други градове в Романя.
- Бианка Бентивольо († 1519 в Модена), от 1479 г. съпруга на Николо Мария Рангони, кондотиер, господар на Спиламберто и Кординяно.
БиографияРедактиране
През 1483 г. Алесандро е на служба при херцога на Калабрия Алфонсо II Неаполитански/ Арагонски и е издигнат в рицар.[2]
Заедно с баща си и братята си Анибале и Ермес, също кондотиери, има представителни функции и участва в няколко военни епизода на Италианския полуостров – място на непрестанни конфликти между различните господари от онова време. Участва във Втората италианска война (1499 – 1504) (вкл. и в Обсадата на Новара на 8 - 10 април 1500 г.) и във Войната на Камбрийската лига (1508 – 1516).
През 1493 г. сватбата му с Иполита Сфорца му донася Синьория Кастеджо в Ломбардия.
През 1498 г. е обявен заедно с братята си за пфалцграф от император Максимилиан I.
Той кара да построят Дворец „Бентивольо Пеполи“ (Palazzo Bentivoglio Pepoli) в полетата на Ригоза до Дзола близо до потока Лавино. Мястото през лятото се превръща в светски и културен център.[3]
През 1506 г. е принуден да напусне Болоня по заповед на папа Юлий II. Намира убежище във Фиденца, но трябва да сменя градовете, тъй като всеки път, когато някой град му даде убежище, получава запрещение от папата. Юлий II обявява награда за залавянето му, понеже е притеснен от въоръжената реакция на братя Бентивольо. Те на няколко пъти се опитват да организират армия, за да си върнат изгубения град. През 1511 г., след различни опити и с помощта на французите, успяват в намерението си и Анибале става автономен господар на Болоня. На следващата година обаче французите се оттеглят и жителите на града се вдигат на бунт, за да прогонят отново Бентивольо. Този път Алесандро и братята му са принудени да напуснат родния си град завинаги. Те все пак успяват да си върнат имотите, разпръснати в Северна Италия. Алесандро си връща замъците в Ково и Антеняте в района на Бергамо.[2]
Алесандро преминава под закрилата на Сфорца и става херцогски съветник. През 1522 г. е Сенатор на Милано и се бие срещу Кралство Франция и Свещената Римска империя. Заема различни военни длъжности: лейтенант на Миланската армия, Комисар на Миланската армия, Генерален капитан на военните части на Сфорца. Остава в Милано, дори когато Миланското херцогство преминава под контрола на испанците през 1525 г., и е назначен за управител на града заедно с Джанфранческо Висконти. През 1529 г., когато Миланското херцогство е върнато на Франческо II Сфорца, той получава титлата „Вицехерцог“.
Умира през 1532 г.[2] на 58-годишна възраст. Погребан е в църквата „Сан Маурицио“ към Големия манастир (Monastero Maggiore) в Милано.
Брак и потомствоРедактиране
∞ юни 1492 в Милано за Иполита Сфорца (* 1481 в Милано, † 1520, пак там), дъщеря на Карло Сфорца, граф на Маджента и на Кастеджо (извънбрачен син на херцог Галеацо Мария Сфорца и нлюбовницата му Лукреция Ландриани), и съпругата му Бианка Симонета, господарка на Галиате. Имат двама сина и четири дъщери:[4]
- Сфорца Бентивольо (Sforza Bentivoglio; † 1530)
- Джовани (?) Бентивольо (Giovanni Bentivoglio; † като малък)
- Джиневра Бентивольо (Ginevra Bentivoglio; * 1503, † ок. 1541), ∞ 1524 за Джовани II дел Карето, маркграф на Финале и Нови, от когото има 4 сина и 1 дъщеря
- Алесандра Бентивольо (Alessandra Bentivoglio; * ок. 1504), игуменка на бенедиктинския манастир „Сан Маурицио“ към Монастеро Маджоре в Алесандрия (1522)
- Виоланта Бентивольо (Violante Bentivoglio; * ок. 1505, † 1550), ∞ 1520 за Джовани Паоло I Сфорца (* март 1497 в Милано; + 13 декември 1535 в Неапол) – италиански кондотиер от рода Сфорца и 1-ви маркиз на Караваджо (1532 – 1535), основател на линията на маркизите на Караваджо. Имат двама сина.
- Иполита Бентивольо (Ippolita Bentivoglio; * ок. 1518/1519), монахиня-бенедиктинка в манастир „Сан Маурицио“ към Монастеро Маджоре в Алесандрия с името Франческа.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ((it)) Alessandro Bentivoglio Архив на оригинала от 2008-10-12 в Wayback Machine., Kleio.org
- ((it)) Bentivoglio, Alessandro, in Enciclopedia online
- ((it)) Claudio Rendina, I capitani di ventura, Rome, Newton Compton, 1994
БележкиРедактиране
- ↑ Ginevra Sforza, kleio.org
- ↑ а б в Condottieri di ventura (архивиран), Посетен на 22 януари 2021.
- ↑ Palazzo Bentivoglio Pepoli (архивиран). Посетен на 22 януари 2021 г.
- ↑ Ippolita Sforza (неактивен), архивиран, посетен на 22 януари 2021 г.
Външни препраткиРедактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alessandro Bentivoglio в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |