Алесандро Манцони

Алесандро Франческо Томазо Манцони (на италиански: Alessandro Francesco Tommaso Manzoni) е класик на италианската литература, известен с основополагащи за съвременната италианска книжовност творби като историческия роман „Годениците“, есето „История на позорния стълб“ и други. В България е издаден като Алесандро Мандзони.

Алесандро Манцони
Alessandro Manzoni
италиански писател
Francesco Hayez - Ritratto di Alessandro Manzoni.jpg
Роден
Алесандро Франческо Томазо Манцони
Починал
22 май 1873 г. (88 г.)
Милано, Италия
ПогребанМилано, Италия
Религиякатолицизъм[1]
НационалностFlag of Italy.svg Италия
Работил вписател
НаградиPour le Mérite
Литература
Период1801 – 1873
Жанровеисторически роман, трагедия, поезия
НаправлениеПросвещение, Романтизъм
Известни творби„Годениците“ (1822)
ПовлиянУго Фосколо, Волтер, Уолтър Скот, Корнелий Янсен, Виторио Алфиери, Огюстен Тиери, Клод Фориел
Семейство
СъпругаЕнрикета Блондел
Тереза Бори
ПодписAlessandro Manzoni - Firma.svg
Уебсайт
Алесандро Манцони в Общомедия

ПроизведенияРедактиране

  • 1801 – Del Trionfo della Libertà
  • 1801 – Autoritratto
  • 1802 – I sermoni
  • 1802 – Ode amorosa
  • 1803 – Adda
  • 1806 – In morte di Carlo Imbonati
  • 1809 – Urania
  • 1810 – A Parteneide
  • 1812 – L'innesto del Vaiolo
  • 1814 – Aprile
  • 1814 1815 – Il proclama di Rimini
  • 1819 – Osservazioni sulla morale cattolica
  • 1819 – Il conte di Carmagnola
  • 1820 – Lettre à Monsieur Chauvet
  • 1821 – Marzo de 1821
  • 1821 – Il cinque maggio
  • 1822 – „Аделки“ (Adelchi)
  • 1823 – Fermo e Lucia
  • 1842 – I promessi sposi
    Годениците: Миланска хроника от XVII столетие, изд.: „Народна култура“, София (1957, 1977), прев. Петър Драгоев, Михаил Мишев
  • 1842 – Storia della colonna infame
  • 1845 – Del romanzo storico
  • 1850 – Dell'invenzione
  • 1867 – Testamento
  • 1868 – Dell'unità della lingua

ИзточнициРедактиране

  1. а б www.treccani.it, Посетен на 14 май 2016 г..

Външни препраткиРедактиране