Отваря главното меню

Алида Вали (на италиански: Alida Valli) е италианска актриса.[7]

Алида Вали
Alida Valli
италианска актриса
Valli-American-1947.jpg
Родена
Баронеса Алида Мария Лаура Алтенбургер фон Маркенштайн-Фрауенберг
Починала
Погребана Кампо Верано

Националност Флаг на Италия Италия
Професия актриса
Актьорска кариера
Активност 1936–2002
Награди Почетна „Златен лъв“ (1997)
Семейство
Съпруг Оскар Де Мейо
(1944–1952;развод)
Деца 2

Подпис Alida Valli signature.svg
Уебсайт www.alidavalli.net
Алида Вали в Общомедия

БиографияРедактиране

На 15-годишна възраст Алида се премества в Рим, където участва в експериментален филмов център, който обучава филмови актьори и режисьори. Нейният филмов дебют се състои в Италия през 1934 г. Постигна първия си успех през 1939 г. след освобождаването на филма "Три хиляди лири на месец". След много комедийни роли, Вали успешно се проявява като драматична актриса във филма "Малкият древен свят" (1941). По време на Втората световна война Вали продължава да снима, играе главна роля във филмите "Addio Kira" (1942) и "Ние сме живи" (1942), базирани на автобиографичния роман "Ние сме живи" емигранти от СССР Алиса Розенбаум, и също "Днес нищо ново" (1942).

През 1944 г. Вали се жени за художника и композитор Оскар де Майо, от когото ражда двама сина: Карло и Лари. През 1952 г. двойката се развежда.

В края на 40-те години на миналия век, холивудският продуцент Дейвид Селзник я забелязал, решил да превърне Вали въя втората Ингрид Бергман. В Холивуд Алида Вали се появява в няколко филма на Алфред Хичкок и в „Третият човек“ (1949) на Карол Рийд.

В началото на 50-те години се завръща в Европа, където по-късно се появява в много италиански и френски филми.

На филмовия фестивал във Венеция през 1997 г. актрисата бе отличена с почетния „Златен лъв“ за дългогодишната си филмова кариера. За последен път на филмовите екрани се появява през 2002 година във филма „Великата седмица“ с Мира Сорвино в главната роля.

В Италия Вали е известен също като театрална актриса. Има роли в пиесите на "Росмерсхолм" на Хенрик Ибсен, "Хенри IV" от Луиджи Пирандело, "Епитафът на Джордж Дилън" от Джон Озбърн и "Изглед от моста" на Артър Милър.

Алида Вали почива в дома си в Рим на 84-годишна възраст. Кметът на Рим Валтер Велтрони казва след смъртта и: „Италианското кино загуби едно от най-ярките и най-изразителни лица“. Вали е погребан в римското гробище на Верано.

Избрана филмографияРедактиране

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1946 Йожени Гранде Eugenia Grandet Йожени Марио Солдати
1949 Третият човек The Third Man Ана Шмидт Карол Рийд
1953 Ние жените Siamo donne Алида Джани Франчиолини
1954 Чувство Senso Контеса Ливия Серпиери Лукино Висконти
1957 Викът Il Grido Ирма Микеланджело Антониони
1958 Перли на лунна светлина Les bijoutiers du claire de lune Флорентин Роже Вадим
1967 Едип цар Edipo re Меропе Пиер Паоло Пазолини
1970 Стратегията на паяка Strategia del ragno Драйфа Бернардо Бертолучи
1976 Двадесети век Novecento Г-жа Пиопи Бернардо Бертолучи

ИзточнициРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 26 април 2014 г..
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  3. news.bbc.co.uk.
  4. www.aveleyman.com.
  5. www.aveleyman.com.
  6. www.aveleyman.com.
  7. www.imdb.com

Външни препраткиРедактиране