Аликул Осмонов
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 08:34, 12 юни 2018 (UTC). |  |
Аликул Осмонов (на киргизки: Алыкул Осмонов) (21 март 1915 г. – 12 декември 1950 г.) е киргизки поет, драматург и преводач, един от авторите, модернизирали поезията в Киргизстан. Основните му постижения са записването на устна народна поезия, съсредоточена върху светски теми с акцент върху вътрешната емоция, ежедневието и национализма. Превежда много европейски автори на киргизки език, включително произведения на Уилям Шекспир, Шандор Петьофи и Александър Пушкин.
| Аликул Осмонов Алыкул Осмонов | |
 | |
| Роден | 21 март 1915 г. Каплал-Арик, Киргизия |
|---|---|
| Починал | 12 декември 1950 г. |
| Професия | поет, драматург, преводач |
| Националност |  Киргизстан |
| Жанр | поезия |
| Награди |  |
| Аликул Осмонов в Общомедия | |
Биография редактиране
Осмонов е роден в Каплал-Арик в област Панфилов, Киргизстан, на около 75 км западно от Бишкек. В ранна възраст остава сирак и израства в сиропиталище „Бишкек“, а след това – в сиропиталище „Токмок“. От 1929 г. Осмонов учи в педагогическото училище в Бишкек, но го напуска, поради заболяване от туберкулоза. Започва журналистическа кариера и работи в няколко китайски вестника от началото на съветската ера, включително „Шабул“ („Атака“), „Ленинчил жаш“ („Ленинската младеж“) и „Кизил Киргизстан“ („Червен Киргизстан“), който продължава да съществува и до днес под заглавие „Киргиз Туусу“). От 1939 до 1940 г. работи като главен секретар на Националния съюз на писателите в Киргизстан („Кыргызстан Улуттук Жазуукулар союзу“, който продължава да съществува и днес). Година по-рано става член на Съюза на съветските писатели.
Първото му стихотворение „Кизил жук“ е публикувано през 1930 г., а първият му сборник стихове „Песни в зората“ – през 1935 г. Написва и публикува още около 500 стихотворения, включително известната „Махабат“. Превежда „Витязът в тигрова кожа“, шекспировите „Отело“ и „Дванадесета нощ“ и „Евгений Онегин“ от Пушкин. Няколко от неговите стихотворения са вдъхновени от собствените му преживявания – първата му любов, смъртта на родителите и дъщеря му през 1943 г.
Има неуспешния му брак със Зеинеп Соорбаева (1941 – 1943). Умира от пневмония през 1950 г., на 35-годишна възраст, в Бишкек.