Отваря главното меню

Сеид Али Хосейни Хаменеи (на персийски: سید علی حسینی خامنه ای‎‎ Сайѐд Алѝ Хосейнѝ Хаменеѝ) е ирански духовник и настоящ върховен водач на Иран[2][3].

Али Хаменеи
Ali Khamenei reading book 01.jpg
2-ри върховен водач на Иран
Мандат от 4 юни 1989 г.
Предшественик Рухолах Хомейни
3-ти президент на Иран
Мандат 13 октомври 1981 г. – 3 август 1989 г.
Предшественик Мохамед Али Раджай
Наследник Али Акбар Хашеми Рафсанджани
член на съвета на експертите
Мандат 15 август 1983 г. – 21 февруари 1991 г.
Лични данни
Роден
17 юли 1939 г. (80 г.)
Националност Флаг на Иран Иран
Религия Шиитски ислям
Родства Хади Хаменеи (брат)
Деца 6
Полит. партия Ислямска републиканска партия[1] (1979 – 1987)
Подпис Khamenei signature.png
Уебсайт Официален сайт
Военна служба
Години 1979 – 1980
Род войски Ислямска революционна гвардия
Военно звание Ръководител на революционна гвардия
Али Хаменеи в Общомедия

Али Хаменеи наследява Рухолах Хомейни, лидер на иранската революция. След смъртта му, е избран за новия върховен водач от Съвета на експертите на 4 юни 1989 г., когато Хаменеи е 49-годишна възраст. Преди това Хаменеи е президент на Иран от 1981 г. до 1989 г. През 2012 г., 2013 г. и 2014 г. „Forbes“ го класира на 21-во, 23-то и 19-то място съответно, в списъка на най-влиятелните хора в света.[4]

Хаменеи е вторият най-дълго управлявал в Близкия изток (след Султан Кабус от Оман), както и втори най-дълго управлявал ирански лидер след Шах Мохамед Реза Пахлави.[5][6] Хаменеи е държавен глава, а също и главнокомандващ на въоръжените сили, и се счита за най-влиятелен политик в Иран.[7] Издава укази и взима окончателните решения за икономиката, околната среда, външната политика и всичко останало в Иран.[8][9][10][11] През август 2016 г. директно предупреждава сегашния президент Хасан Рухани, че не трябва да има отклонения от икономическата политика на Хаменеи.[12] Контролира организацията „Setad“, която е на стойност най-малко $ 95 милиарда през 2015 г. „Setad“ дава на Хаменеи финансова независимост от парламента и от националния бюджет.[13]

Али Хаменеи има контрол върху изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и върху армията и медиите.[14] С течение на годините, за да затвърди властта си, поддържа близки отношения с военните и охранителните сили. Всички кандидати за Съвета на експертите, за президент и Меджлиса (парламент), са проверени от Съвета на настойниците, чиито членове се избират пряко или косвено от върховния лидер на Иран.[15] Хаменеи също така уволнява и назначава членове в кабинета на президента..[16][17] През 2016 г., Хаменеи нарежда на Махмуд Ахмадинеджад, бившият му съюзник, с когото отношенията му са обтегнати след като Ахмадинеджад обвинява сина на Хаменеи – Моджтаба Хаменеи в присвояване от държавната хазна, да не се кандидатира за президент отново.[18][19][20][21][22][23]

През годините има няколко големи протести по време на управлението на Хаменеи, включително студентски протести през юли 1999 г., 2009 г. за президентските избори, когато протестиращите скандират „Смърт на диктатора“[24] [25], както и иранските протести от 2011 г.

Али Хаменеи става жертва на опит за убийство през юни 1981 г., който парализира дясната му ръка.[26] Според официалния си сайт, Хаменеи е арестуван шест пъти, преди да бъде изпратен в изгнание в продължение на три години, по време на царуването на Мохамед Реза Пахлави.[27]

Съдържание

Ранен животРедактиране

 
Али Хаменеи като дете.

Хаменеи твърди, че притежава титлата на Сеид, което означава, според него, пряк произход от Мохамед. Някои от неговите предци са от Тафреш и се местят близо до Табриз.[28][29] Хаменеи е вторият от осем деца, като двама от братята му също са духовници. По-малкият му брат Хади Хаменеи, е известен редактор на вестник и духовник.[30] Хаменеи е етнически ирански азер.[31][32][33][34]

Хаменеи е завършил мюсулманско училище.[35] След това отива в Наджаф през 1957 г.[36] След кратък престой, напуска и се мести в Машхад, и през 1958 г. се установява в Ком. Хаменеи присъства на лекциите на аятолах Рухолах Хомейни. По-късно участва в ислямските дейности през 1963 г., които водят до ареста му в Южен Хорасан. Малко след това е освободен и се отново преподава в религиозни училища и джамии.

Според официалната му биография, Хаменеи прекарва „таен живот“ в Техеран (1966 – 1967), след което е арестуван от полицията и хвърлен в затвора. Жени се за Коджасте Багерзаде през 1964 г.[37] Заедно те имат четирима сина и две дъщери.

Хаменеи владее арабски език, в допълнение към родните си персийски и азербайджански.[38] Превежда няколко книги на персийски от арабски, включително произведения на известния египетски теоретик Саид Кутб. Говори азербайджански език, родният език на баща си.[39]

Подобно на много други политически активни духовници по времето, Хаменеи е далеч по-ангажирани с политиката, отколкото с религиозна дейност.

КариераРедактиране

ПрезидентРедактиране

 
Хаменеи на протест по време на иранската революция в Машхад.

Али Хаменеи е ключова фигура в иранската революция и близък довереник на Рухолах Хомейни.

Хомейни назначава Хаменеи за имам на петъчните молитви в Техеран през 1979 г., след като принуждава Хосейн Али Монтазери да подаде оставка. Служи за кратко като заместник-министър на отбраната и като ръководител на Ислямската революционна гвардия. През юни 1981 г. оцелява при опит за убийство от страна на муджахедините-е Халк, когато бомба, скрита в магнетофон по време на пресконференция избухва до него. Това обаче, парализира дясната му ръка завинаги.[40]

През 1981 г., след убийството на Мохамед Али Раджай, Хаменеи е избран за президент на Иран с 97% на президентските избори от октомври 1981 г., в които само четирима кандидати са одобрени от Съвета на настойниците. Хаменеи става първият духовник на поста. Рухолах Хомейни първоначално иска да държи настрана духовниците от президентството, но по-късно променя мнението си. Хаменеи е преизбран на президентските избори от 1985 г., където само трима кандидати са одобрени от Съвета, получавайки 87% от гласовете. Единствените ирански президентски избори, които са с по-малко кандидати, са проведени през 1989 г., когато само двама участват, и Рафсанджани лесно печели 96% от гласовете.

 
Али Хаменеи се ръкува с лявата си ръка, след опита за убийство.

В президентското си встъпително слово Хаменеи заявява, че ще премахне „отклонението, либерализма, и американско-повлияните левичари“.[41] На енергичната опозиция на правителството, включително и ненасилствени и насилствени протести, убийства, партизанска дейност и въстания, е отговорено с държавна репресия и терор в началото на 1980 г., както преди, така и по време на председателството на Хаменеи. Хиляди членове на бунтовнически групи са убити, често от революционни съдилища.[42]

Хаменеи помага в ръководенето на страната по време на войната между Иран и Ирак през 1980 г., и развива тесни връзки с Революционната гвардия. Като президент има репутацията на дълбоко интересуващ се от армията, бюджета и административните подробности. След като иракската армия е изгонена от Иран през 1982 г., Хаменеи се превръща в един от основните противници на решението на Хомейни да контраатакува Ирак. Становището си Хаменеи споделя с премиера Мир Хосеин Мусави.[43]

На 10 април 1997 г., във връзка с убийството на Миконос в ресторант, германският съд издава международна заповед за арест на иранския министър на разузнаването Ходжат ал Ислам Али Фалахиян,[44] след като заявява, че убийството е било наредено от него със знанието на Хаменеи и Рафсанджани.[45] Иранските официални лица, обаче категорично отричат участието си. Тогава говорителят на иранския парламент Али Акбар Натех-Нури отхвърля решението като политическо невярно и необосновано. Решението води до дипломатическа криза между правителствата на Иран и няколко европейски страни, което продължава до ноември 1997 г.[46] Дараби и Раел са освободени от затвора на 10 декември 2007 г. и депортирани обратно в родните си страни.[47][48]

Върховен водачРедактиране

 
Хаменеи с президента на Иран Хасан Рухани и италианският министър-председател Матео Ренци, 12 април 2016 г.

Али Хаменеи наследява Рухолах Хомейни, лидер на иранската революция. След смъртта му, е избран за новия върховен водач от Съвета на експертите на 4 юни 1989 г., когато Хаменеи е 49-годишна възраст. Първоначално съвет от трима членове Али Мешкини, Мусави Ардебили и Хаменеи са предложени за лидерство. Али Хаменеи е избран за лидер от 60 членове от присъстващите 74 членове.[49][50][51] Тъй Хаменеи не е „Маря“ по времето, което е необходимо по иранската конституция, той е обявен за временен върховен водач. По-късно конституцията е изменена и Събранието на експертите се събира отново на 6 август 1989 г., за да препотвърди Хаменеи с 60 гласа от 64.[52]

Концепцията, че владетеля на земята трябва да бъде ислямски юрист служещ като „пазител“, е разработена от аятолах Рухолах Хомейни. В този вид теократично „настойничестко“ лидерство, не е политическо законосъобразно решение, докато не е одобрено.

Политическа философияРедактиране

Ерата на Хаменеи като лидер е различна от тази на предшественика му Хомейни. Той продължава политиката на Хомейни на „балансиране на една група срещу друга, като се уверява, че нито една няма твърде много власт“. Според Вали Наср, той е донася много от правомощията на президентството с него в кабинета, превръщайки го във „всемогъщ надзирател на политическата сцена на Иран“. Длъжностни лица под управлението на Хаменеи влияят различно, а понякога и с противоречия; институции в страната, в това число „парламента, президентството, съдебната система, гвардейците на ислямската революция, военните, разузнавателните служби, полицейските управления, духовният елит, молитвени лидери в петък и голяма част от медиите“, както и различни „неправителствени фондации, организации, съвети, семинарии и бизнес групи“.

Хаменеи издава укази и взима окончателните решения за икономиката, околната среда, външната политика и всичко останало в Иран.[53][54][55][56] Редовно се среща с президента, членове на кабинета, ръководителя и служители на съдебната власт, парламентаристи и им казва какво да правят.[57][58][59][60][61][62] Също така уволнява и назначава членове в кабинета на президента.[63] Среща се с чуждестранни високопоставени лица, но не пътува в чужбина. Ако някой иска да го види, трябва да дойде в Иран.

Спорове за статута Велик аятолахРедактиране

Статута му на „Маря“ е спорен.[64] През 1994 г., след смъртта на великия аятолах Мохамед Али Араки, Дружеството на Ком обявява Али Хаменеи за нов „Маря“. Въпреки това, четирима от дисидентските велики аятоласи на Иран отказват да признаят Хаменеи като „Маря“.

Аятолах Мохамед Ширази, който е под домашен арест по време на неговото противопоставяне на Рухолах Хомейни, не приема аятолах Али Хаменеи като „Маря“. Според „правата на човека в Иран“ (2001 г.), Ширази е „възмутен“ над признаването на Хаменеи като лидер.

Фетва срещу ядрените оръжияРедактиране

Хаменеи издава фетва, че производството, натрупването и употребата на ядрени оръжия е забранено по силата на исляма.[65] Ядрената програма на Иран е обект на международен дебат в продължение на десетилетия. Иранското правителство твърди, че целта на ядреното му развитие е за производство на електроенергия, докато експерти смятат, че Иран е в техническо състояние да обогатява уран за производството на бомба в рамките на няколко месеца.[66] В края на 2015 г. Али Акбар Хашеми Рафсанджани разкрива, че Хаменеи е смятал да използва оръжия за масово унищожение по време на ирано-иракската война.[67][68][69]

Фетвата е цитирана в официално изявление от страна на иранското правителство по време на срещата през август 2005 г. на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Виена.[70] Тя е широко обсъждана от международни представители и по-конкретно, призната от администрацията на САЩ. Съмненията са подадени от някои експерти от САЩ и Израел, свързани с нейната автентичност, въздействието ѝ, и очевидно религиозния характер.[71][72] Фетвата идва след края на периода, когато бившият президент Рафсанджани признава, че ядрената алтернатива е ползвана от Пакистан.[73][74][75][76]

Иранският официален уебсайт за информация относно ядрената програма съдържа многобройни случаи на публични изявления на Хаменеи, където той изразява несъгласието си с осъществяването и развитието на ядрените оръжия в морални, религиозни и ислямски юридически термини.[77] Khamenei's official website specifically cites a 2010 version[78] Официалния сайт на Хаменеи конкретно цитира версия от 2010 г., където тези твърдения са в раздела за фетва на фарси, като фетва за „Забрана на оръжията за масово унищожение“.[79]

През юли 2016 г. германското разузнаване твърди, че Иран се опитва да купи незаконна ядрена технология.[80][81]

Отношения с медиитеРедактиране

През 2000 г. е регистриран от Комитета за защита на журналистите като „един от десетте най-големи врагове на пресата и свободата на изразяване“.[82] Опозиционните журналисти Ахмад Зейдабади, Мохсен Сазегара, Мохамед Нуризад и Акбар Ганджи са арестувани и разследвани за публикуване на критични статии, съдържащи недоказани обвинения срещу политиките на Хаменеи като лидер и някои организации.[83][84][85][86][87][88] Според законът за печата на Иран „разпространяване на слухове и лъжи и изкривяване на думите на другите“ не е позволено.[89] Също така според закона, „разпространение на клевети срещу длъжностни лица, институции, организации и физически и юридически лица в страната, дори и с помощта на изображения или карикатури“ не е позволено.

Сред противоречивите му действия са отхвърляне на законопроект, представен от иранския парламент през 2000 г., който има за цел да реформира закона за медиите на страната и лишаването от права на хиляди парламентарни кандидати за изборите през 2004 г.

Протести от 2009 г.Редактиране

 
Хаменеи и бившият президент, Али Акбар Хашеми Рафсанджани.

В средата на август 2009 г., група от неназовани бивши реформаторски законодатели обжалва пред събранието на експертите – конституционния орган, натоварен с избирането и премахването на лидера да се разследва квалификацията на Али Хаменеи.[90] Седмица по-късно друго анонимно писмо „нарича лидера на Иран диктатор и зове за премахването му“, този път от група ирански духовници.[91] Писмата са наречени удар за Хаменеи като неговия „статут на неутрален арбитър и ислямска мутра“, и „безпрецедентно предизвикателство за най-влиятелния човек в страната“. „The New York Times“ съобщава че, фразата „Смърт за Хаменеи“ е започнала да се появява по графити в Техеран, една фраза, която е била почти немислимо да бъде казана преди.

Писмото е адресирано до началника на Съвета на експертите, аятолах Али Акбар Хашеми Рафсанджани, „мощен бивш президент“, който поставя под въпрос резултатите от изборите. Според „Асошиейтед Прес“, малко вероятно е исканията на писмото да бъдат изпълнени, след като „две трети от 86-членния състав се считат за силни привърженици на Хаменеи и ще се противопоставят на всяко разследване за него“.

Според „The ​​New York Times“, 11-страници анонимно писмо от група ирански духовници излиза на 15 август и „нарича лидера на Иран диктатор и призовава за отстраняването му“.[91][92]

Още според вестника, „виден ирански духовник и бивш депутат заявява в неделя, че е разговарял с някои от авторите и не се съмнява, че писмото е истинско“.

Отношения с АхмадинеджадРедактиране

В началото на своето президентство, Ахмадинеджад понякога е описван като „радващ се на пълната подкрепа“ на върховния лидер Али Хаменеи, и дори като негово „протеже“.[93] При втстъпването в длъжност на Ахмадинеджад през 2005 г. Върховният лидер позволява Ахмадинеджад да целуне ръката му и бузите, като нарича това „знак на близост и лоялност“,[94] а след изборите през 2009 г. напълно одобрява Ахмадинеджад срещу протестиращите.[95] Въпреки това, най-рано през януари 2008 г. се проявяват признаци на несъгласие между двамата, относно вътрешната политика, и от периода на 2010 – 2011 г. няколко източника разкриват за „растящ разрив“ между тях.[96] Несъгласието е описано като центриране на Есфандияр Рахим Машей, топ съветник и близък довереник[97] на Ахмадинеджад и противник на „по-голямо участие на духовници в политиката“. През април 2011 г. министър Гейдар Мослехи подава оставка, след като е помолен от Ахмадинеджад, но е възстановен от върховния лидер в рамките на часове.[98] Ахмадинеджад отказва официално да подкрепи възстановяването на Мослехи и в знак на протест. Действията на Ахмадинеджад водят до гневни публични атаки от духовници, парламентаристи и военни командири, които го обвиняват в пренебрегване на решенията на върховния лидер. Консервативните противници в парламента започват процес по импийчмънт срещу него. На 6 май 2011 г. е съобщено, че на Ахмадинеджад е даден ултиматум да приеме намесата на лидера или да си подаде оставката[99], и на 8 май той „очевидно се примирява“ към възстановяването, като приветства обратно Мослехи на заседание на кабинета.[100] Събитията са определени като „унижаващи и отслабващи“ Ахмадинеджад, но президентът отрича, че е имало някакъв разрив между двамата, и според „Fars News“, той заявява, че отношенията му с върховния лидер са „като на баща и син“.[101]

През 2012 г., Али Хаменеи нарежда спиране на парламентарно разследване за неправилно управление на иранската икономика от Ахмадинеджад.[102]

Вътрешна политикаРедактиране

През 2007 г. Хаменеи иска от правителството да ускори хода на Иран към икономическа приватизация.[103][104] Член 44 от конституцията на страната постановява, че основната инфраструктура на Иран трябва да остане собственост на държавата. Този член е премахнат през 2004 г.

 
Хаменеи по време на публична реч.

Освен това, Хаменеи заявява, че вярва в използването на ядрени технологии за граждански цели, защото „нефта и природния газ не може да продължат вечно“.[105][106]

На 30 април 2008 г., Али Хаменеи подкрепя икономическата политика на президента Ахмадинеджад и заявява, че Западът се бори с повече икономически трудности в сравнение с Иран, с „криза“ разпространявана от САЩ до Европа, а инфлацията е широко разпространен проблем. Иранският лидер твърди, че продължаващата икономическа криза, която е осакатила света е безпрецедентна в последните 60 години. „Тази криза принуди ООН да обяви извънредно положение за недостиг на хранителни продукти по целия свят, но чужди медии са фокусирани върху Иран за да внушат, че настоящото повишаване на цените и инфлацията в страната са резултат от небрежност от страна на иранските управници, което, разбира се не е вярно“. Хаменеи подчертава, че никой няма право да обвинява иранското правителство за икономическите проблеми на Иран. Той също не препоръчва на народа и правителството да избягват разхищение с цел решаване на икономическите проблеми. „Аз ви съветвам да имате на впредвид, че тази велика нация никога не я е била страх от икономически санкции“, добавя той.[107][108][109][110]

Наука и технологииРедактиране

Али Хаменеи е подкрепя научния прогрес в Иран. Той е един от първите ислямски духовници, който дава възможност за изследане на стволови клетки и терапевтично клониране.[111] През 2004 г. заявява, че напредъкът на страната е зависим от инвестициите в областта на науката и технологиите. Той също така твърди, че прикачването на висок статус на учени в обществото ще помогне на таланти, за да се развива науката и технологиите, като по този начин се гарантира напредък и развитие на страната.[112]

МалцинстваРедактиране

Бахайската вяра е най-големото религиозно малцинство в Иран, с около 300 000 души (8 000 000 в целия свят) и официално се счита за опасен култ от иранското правителство. Тя е забранена в Иран и няколко други страни[113], докато други изразяват загриженост за групата. Хаменеи одобрява ново законодателство срещу бахаите в Иран за да намали влиянието им в чужбина.[114] Според писмо от председателя на командния щаб на въоръжените сили в Иран, адресирано до Министерството на информацията, Революционната гвардия и полицейските сили, Хаменеи също така нарежда на командния щаб да се наблюдава дейността им и да се събира цялата информация за хората на бахайската вяра.

Права на женитеРедактиране

През юли 2007 г., Хаменеи разкритикува активисти за правата на иранските жени и на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW): „В нашата страна ... някои активистки жени, както и някои хора се опитват да играят с ислямските правила, за да съответстват на международните конвенции, свързани с жените“, заявява той. „Това е грешно“. Хаменеи прави тези коментари два дни, след като правозащитник на иранските жени Деларам Али е осъден на 34 месеца затвор и 10 удара с камшик от съдебната система на Иран.[115] Иранската съдебна система работи под егидата на върховния лидер и е независима от правителството.

Хаменеи е застъпник на ислямската практика на Хиджаб. Той смята, че хиджаб е насочен към почитане на жените. Към Запада той реагира като посочва че, задължителното откриване в някои западни страни е препятствие, за забулените мюсюлманки, които искат да влязат в университети. Освен това той твърди, че жените на Запад са загубили своята чест като посочва, висок процент на сексуално насилие, както и широкото използване на женска жалба за търговски цели: „В действителност, те са третирани като стока, като още един от своите продукти. Ако ви се налага да погледнете списанията, които са публикувани на Запад, вие ще видите, че те рекламират стока за продажба в непосредствена близост до гола снимка на жена. Можете ли да си представите по-голяма обида за жената? Те [Запада] трябва да отговарят [не исляма]“.[116][117]

Али Хаменеи вярва в половата сегрегация.[118]

Хаменеи твърди, че „днес, хомосексуалността е основен проблем в западния свят. Те [западните народи] обаче го игнорират. Но реалността е, че хомосексуалността се е превърнала в сериозно предизвикателство, болка и нерешим проблем за интелектуалците на Запад“.[119]

Човешки праваРедактиране

Хаменеи призовава правата на човека да са основен принцип в основата на ислямските учения, която предхожда западната загриженост за правата на човека от много векове. Той е нападнат от западните сили, които критикуват Ислямската република за лицемерие казвайки, че тези страни икономически потискат хората в страните от Третия свят и подкрепят деспоти и диктатори. В отговор на Западните оплаквания за нарушения на правата на човека в Иран, той заявява, че американската администрация е извършила много престъпления и следователно не е годна да съди Иран.[120]

Иранското правителство редовно е критикувано от Организацията на обединените нации и групи за правата на човека за неговите човешки права. Области на критики включват използването на изтезания, политически затворници, изборен процес на нацията и лошо отношение между сериозност на престъпността и наказание.[121][122]

На своя уебсайт, Хаменеи пише, че „всяко сдружение с подвеждащата Бахайска вяра трябва да се избягва“.[123]

Външна политикаРедактиране

 
Хаменеи се среща с руският президент Владимир Путин, 23 ноември 2015 г.

Противопоставяне на американската външна политикаРедактиране

На 4 юни 2006 г., Хаменеи заявява, че Иран би прекъснал енергийните доставки от региона на Персийския залив (около 20% от дневната нужда от петрол в света преминава от Персийския залив през Ормузкия пролив в непосредствена близост до брега на Иран[124]), в случай че страната бъде подложена на нападение от страна на САЩ, настоявайки, че Техеран няма да се откаже от правото си да произвежда ядрено гориво.

На 14 септември 2007 г. аятолах Али Хаменеи прогнозира, че Джордж У. Буш и американски представители, един ден ще бъдат съдени в международен наказателен съд, за да се подведат в „отговорнист“ за нахлуваването на САЩ в Ирак.[125] Той също така обвинява САЩ за „сляп тероризъм“ след инвазията на Ирак.[126] Той твърди, че САЩ е основната причина за несигурността в Ирак.

 
Хаменеи заедно с китайският президент Си Дзинпин, 23 януари 2016 г.

На 21 март 2009 г., един ден след като американският президент Барак Обама заявява, че ще предложи на Иран „ново начало“ на дипломатическа ангажираност между двата стари врагове, Хаменеи казва, промяна на „думи“ от САЩ не е достатъчно и добавя: „Ние ще следим и ние ще съдим (новата администрация на САЩ) ... Променете се и нашето поведение ще се промени“.[127]

През юни 2011 г., Хаменеи обвинява правителството на Съединените щати за тероризма и отхвърля американската дефиниция за тероризма, той е цитиран да казва, „САЩ и европейските правителства, които преследват палестински бойни групи, които се борят за освобождението на земята си като терористи“.[128]

През юни 2012 г., Хаменеи предупреждава западните правителства, че санкциите на страната само „ще задълбочат омразата към Запада от иранците“.[129]

На 19 юли 2015 г., докато говори в джамия в Техеран, Хаменеи казва на привържениците си, че политиката на САЩ в региона на „180 градуса“[130] се противопоставя на политическото и религиозното движение в Иран. Речта е белязана от скандирания “Смърт на Америка“ и „Смърт на Израел“. Хаменеи заявява по отношение на ядрената сделка от 2015 г., че „дори и след тази сделка нашата политика по отношение на арогантните САЩ няма да се промени“.[131][132][133][134][135][136] Държавният секретар на САЩ Джон Кери казва, че ако коментарите са истински, то те са „много тревожни“.[137]

Осъждане на атаките от 11 септември 2001 г.Редактиране

След атентатите от 11 септември, Хаменеи осъжда акта и нападателите и призовава за осъждане на терористичните дейности по целия свят, но предупреждава категорично против военна интервенция в Афганистан.[138] Той е цитиран да казва, „масовите убийства на човешки същества са катастрофални актове, които са осъдени, където и да се случат, и които и да са извършителите и жертвите“.

Ционизма и ИзраелРедактиране

Али Хаменеи е противник на държавата Израел и ционизма, и е широко критикуван, заедно с цялото иранското правителство, а реториката му е описана като расистка и антисемитска, и за заплахи срещу държавата Израел. На 15 декември 2000 г. Хаменеи нарича Израел „раков тумор“, и че „трябва да бъде отстранен от региона“,[139][140][141][142] а през 2013 г. нарича Израел „бясно куче“.[143] През 2014 г. в туитър акаунт, свързван с него се твърди, че единственият лек за Израел е унищожение.[144][145][146][147]

През 2013 г., Хаменеи обвинява Франция, че „коленичи“ пред Израел, докато казва, че Израел е водена от хора, недостойни да се наричат „хора“.[148]

В друг доклад от реч през 2009 г., той твърди, че „ние ще подкрепим и помогнем на всички народи, всички групи, борещи се срещу ционисткия режим в целия свят, и ние не се страхуваме да обявявим това“.[149][150]

Хаменеи предлага, че „палестинските бежанци ще се завърнат и мюсюлмани, християни и евреи биха могли да изберат правителство, за себе си, с изключение на имигрантите евреи“.[151]

На 10 септември 2015 г., по време на реч за Израел след споразумението относно ядрената програма на Иран, Хаменеи прави забележка „Израел няма да съществува след 25 години“.[152] За първи път, забележката е публикувана в официалния сайт на Хаменеи и в Twitter.[153][154] Това изречение е въведено като най-доброто и най-важното, направено от иранец през 2015 г., в онлайн анкета, проведена от официалния му сайт.[155]

Съмнение в ХолокостаРедактиране

На 21 март 2014 г., Хаменеи в сутринна реч по случай „Nowruz“, персийската Нова година, поставя под съмнение Холокоста. Той казва: „Холокостът е събитие, чиято действителност е несигурна и ако това се е случило, не е сигурно как се е случило“.[156]

ИзточнициРедактиране

  1. Detailed biography of Ayatollah Khamenei, Leader of Islamic Revolution. // Khamenei.ir. Посетен на 17 март 2016.
  2. Iran. // State, 23 юли 2010. Архив на оригинала от 19 август 2010. Посетен на 21 август 2010.
  3. Profile: Ayatollah Seyed Ali Khamenei. // BBC News, 17 юни 2009. Посетен на 28 юли 2009.
  4. The 72 Who Rule The World. // Forbes.
  5. The Supreme Leader – The Iran Primer. // Посетен на 1 юли 2016.
  6. The world's enduring dictators: Sayyid Ali Khamenei, Iran. // 19 юни 2011.
  7. Profile: Iran's 'unremarkable' supreme leader Khamenei. // BBC News, 4 август 2011.
  8. Iran's Khamenei hits out at Rafsanjani in rare public rebuke. // Middle East Eye.
  9. Khamenei says Iran must go green – Al-Monitor: the Pulse of the Middle East. // Al-Monitor.
  10. Charbonneau, Louis, Hafezi, Parisa. Exclusive: Iran pursues ballistic missile work, complicating nuclear talks. Reuters, 16 май 2014.
  11. IranWire – Asking for a Miracle: Khamenei's Economic Plan. //
  12. www.presstv.com
  13. Khamenei controls massive financial empire built on property seizures, reuters.com, Посетен на 2 септември 2015
  14. The Supreme Leader – The Iran Primer. //
  15. Rafsanjani breaks taboo over selection of Iran's next supreme leader. // the Guardian.
  16. www.stalbertgazette.com
  17. BBC NEWS – Middle East – Iranian vice-president 'sacked'. //
  18. english.alarabiya.net
  19. www.al-monitor.com
  20. www.irishtimes.com
  21. www.theguardian.com
  22. english.aawsat.com
  23. english.alarabiya.net
  24. Khamenei was the victim of an attempted assassination. // LinkDay.
  25. Police Are Said to Have Killed 10 in Iran Protests. // The New York Times. 28 декември 2009.
  26. Maziar Bahari. How Khamenei Keeps Control. // Newsweek. 6 април 2007. Посетен на 29 септември 2010.
  27. Khamenei.ir. // Khamenei.ir. Архив на оригинала от 12 ноември 2013.
  28. (на персийски)
  29. Shia-Online.ir – شیعه آنلاین – نگاهی اجمالی به شجره نامه آیت الله خامنه ای. // shia-online.ir.
  30. Robin Wright, The Last Great Revolution: Turmoil and Transformation in Iran, Alfred A. Knopf, 2000
  31. Encyclopedia of the Peoples of Africa and the Middle East – Facts on File, Incorporated, 2009, p.79
  32. Iran and the Caucasus: The Triumph of Pragmatism over Ideology – Centre for World Dialogue. // Worlddialogue.org. Архив на оригинала от 27 септември 2013. Посетен на 1 януари 2014.
  33. Azeris unhappy at being the butt of national jokes. // UN Office for the Coordination of Humanitarian Affairs, 25 май 2006. Посетен на 19 юни 2009.
  34. Iran at sea over Azerbaijan. // Asia Times Online. 28 септември 2004. Архив на оригинала от 18 юни 2009. Посетен на 19 юни 2009. Indeed, Iran's leader Ali Khamenei is an ethnic Azeri and so is Rahim Safavi, the overall commander of the Islamic Revolutionary Guards Corps (IRGC) and the most important military-security official in the country.
  35. www.leader.ir
  36. Historic Personalities of Iran: Seyed Ali Khamenei. // Iran Chamber. Архив на оригинала от 11 юни 2009. Посетен на 19 юни 2009.
  37. rferl.org: „Rare Interview Surfaces With The Wife of Iran's Supreme Leader“, 4 Oct 2011
  38. Khamenei sermon in Arabic. // Irannegah.com. Архив на оригинала от 18 юни 2009. Посетен на 19 юни 2009.
  39. Khamenei speaking Azeri about poetry. // Irannegah. Посетен на 19 юни 2009.
  40. "Meet 'The Decider' of Tehran. It's Not the Hothead You Expect", Nasr, Vali, commentary article, Outlook section, The Washington Post, 9 декември 2007, page B01, Посетен на 9 декември 2007
  41. Reading Khamenei by Karim Sadjadpour (PDF). // carnegieendowment.org.
  42. History of Iran: Iran after the victory of 1979's Revolution. // Iran Chamber. Посетен на 19 юни 2009.
  43. Karsh, Efraim. The Iran-Iraq War 1980 – 1988. Oxford, Osprey Publishing, 2002. ISBN 1-84176-371-3. с. 41.
  44. Yossi Melman. Israel fails to prevent Germany freeing Iranian. // Haaretz. 11 октомври 2007.
  45. Roya Hakakian. The End of the Dispensable Iranian. // Der Spiegel. 4 октомври 2007. Посетен на 31 януари 2009.
  46. German court implicates Iran leaders in '92 killings. // CNN, 10 април 1997. Посетен на 26 януари 2013.
  47. Germany Deports Iranian jailed for 1992 murders
  48. Iran: Terrorist Freed In Germany Is Welcomed By Tehran. // Eurasia Net, 14 декември 2007. Посетен на 21 юни 2013.
  49. بازسازی و سازندگی. 4 юни 1989. (на персийски)
  50. خبرگان رهبری – رييس مجمع تشخيص مصلحت نظام: از مهمترين پيشرفت‌هاي واقعي انقلاب اسلامي، تأسيس سازماني براي ولايت فقيه بود[ايلنا]. // Khobreganrahbari.com. Посетен на 19 юни 2009.
  51. هاشمي رفسنجاني: در سال 68 مهمترين مخالفت با رهبري يك فرد را، خود مقام معظم رهبري داشتند. // Посетен на 19 юни 2009.
  52. بازسازی و سازندگی. 6 август 1989. (на персийски)
  53. Iran's Khamenei hits out at Rafsanjani in rare public rebuke. // Middle East Eye.
  54. Khamenei says Iran must go green – Al-Monitor: the Pulse of the Middle East. // Al-Monitor.
  55. Louis Charbonneau and Parisa Hafezi. Exclusive: Iran pursues ballistic missile work, complicating nuclear talks. // Reuters. 16 май 2014.
  56. IranWire – Asking for a Miracle: Khamenei's Economic Plan. //
  57. english.khamenei.ir
  58. www.leader.ir
  59. english.khamenei.ir
  60. english.khamenei.ir
  61. indianexpress.com
  62. www.presstv.com
  63. BBC NEWS – Middle East – Iranian vice-president 'sacked'. //
  64. John Pike. Ayatollah Hojjat-ul-Islam Ali Khamenei. // Globalsecurity.org. Архив на оригинала от 14 юли 2009. Посетен на 19 юни 2009.
  65. An Iran option the US prefers to ignore. // Asia Times. 17 март 2006.
  66. Q&A: Iran nuclear issue. // BBC News. 11 ноември 2010. Посетен на 28 май 2015.
  67. www.reuters.com
  68. www.i24news.tv
  69. www.ibtimes.co.uk
  70. Iran, holder of peaceful nuclear fuel cycle technology. // Mathaba.net, IRNA, 25 август 2005. Посетен на 13 август 2013.
  71. Iran says nuclear fatwa exists; others don't buy it. // USAToday, 4 октомври 2013. Посетен на 31 януари 2015.
  72. Fact Checker Did Iran’s supreme leader issue a fatwa against the development of nuclear weapons?. // 27 ноември 2013. Посетен на 7 април 2015.
  73. Rafsanjani revelation on Iran drive for nuclear bomb eludes alleged Khamenei fatwa. // Jerusalem Post, 1 ноември 2015. Посетен на 4 ноември 2015.
  74. www.reuters.com
  75. www.i24news.tv
  76. www.ibtimes.co.uk
  77. Legal Aspects–Fatwa against Nuclear Weapons. // nuclearenergy.ir.
  78. Supreme Leader's Message to International Conference on Nuclear Disarmament. // 17 април 2010. Архив на оригинала от 12 ноември 2013.
  79. حرمت سلاح کشتار جمعی. // Official Website of Ayatollah Khamenei–Fatwas Section.
  80. www.newsweek.com
  81. www.ft.com
  82. Spotlight on Press Tyrants: CPJ Names Ten Worst Enemies of the Press. CPJ, 3 май 2000. Посетен на 24 септември 2009.
  83. ادوار نيوز|شکنجه دکتر زیدآبادی غیرقابل انکار است/ توضیحات ادوارنیوز در مورد گزارش کذب صداوسیما. // Advarnews.biz. Посетен на 21 август 2010.
  84. BBC فارسی – ايران – 'محروم کردن زندانی از درمان پزشکی، شکنجه است'. // BBC. Архив на оригинала от 25 юли 2010. Посетен на 21 август 2010.
  85. Iran Human Rights Documentation Center. // Iranhrdc.org, 26 декември 2013. Посетен на 1 януари 2014.
  86. Copyright: gooya.com 2010. gooya news:: politics: شکنجه اکبر گنجی در بیمارستان، گزارش سازمان عفو بین الملل. // News.gooya.com. Посетен на 21 август 2010.
  87. BBC News – MIDDLE EAST – Iran journalist jailed for 23 months. // bbc.co.uk.
  88. 0009.ws | Free Website Hosting with PHP. // Mowjcamp.com. Посетен на 21 август 2010.
  89. Iran's Press Law. // Посетен на 1 юли 2016.
  90. 'Investigate if Khamenei fit to rule' Associated Press, 15 август 2009. Посетен на 24 септември 2009.
  91. а б Robert F. Worth and Nazila Fathi, "Clerics' Call for Removal Challenges Iran Leader", New York Times, 16 август 2009
  92. BBC فارسی – ايران – گزارش نیویورک تایمز از 'درخواست گروهی از روحانیون برای عزل رهبر'. // BBC. Посетен на 21 август 2010.
  93. Fathi, Nazila. Ahmadinejad loses favor with Khamenei, Iran's top leader. // The New York Times. 7 януари 2008. Посетен на 18 юни 2011.
  94. Ahmadinejad gets key endorsement as Iran president, China Daily, 4 август 2009
  95. Ayatollah Ali Khamenei backs Mahmoud Ahmadinejad in address at Friday prayers, The Telegraph, Damien McElroy, 19 юни 2009
  96. Saeed Kamali Dehghan. Ahmadinejad allies charged with sorcery. // The Guardian. London, 5 май 2011. Посетен на 18 юни 2011.
  97. Iranian lawmakers warn Ahmadinejad to accept intelligence chief as political feud deepens, The Associated Press, 20 април 2011
  98. Clash Over Mashaei Reveals Fissures Within the Iranian Regime, 04/26/11
  99. Iran's supreme leader tells Ahmadinejad: accept minister or quit, Saeed Kamali Dehghan, The Guardian, 6 май 2011
  100. Iran's Ahmadinejad affirms Khamenei decision, tensions remain, Thomas Erdbrink, The Washington Post, 8 май 2011
  101. Spy flap weakens Iranian President Mahmoud Ahmadinejad, LA Times, 2 май 2011
  102. "Iran calls off Ahmadinejad parliament probe." Al Jazeera, 21 ноември 2012.
  103. Iran: Leader calls for acceleration of privatization program. // Payvand.com. Архив на оригинала от 18 юни 2009. Посетен на 19 юни 2009.
  104. [1] Архив на оригинала от 2007-03-08 в Wayback Machine.
  105. Khamenei: Iran's Nuclear Program Important to Nation's Future. // Voice of America. Архив на оригинала от 19 ноември 2008. Посетен на 19 юни 2009.
  106. Iran says will not halt uranium enrichment | International. // 18 февруари 2007. Посетен на 19 юни 2009.
  107. Iran leader defends government handling of economy | Reuters. // 30 април 2008. Посетен на 19 юни 2009.
  108. Middle East Online. // Middle East Online, 30 април 2008. Архив на оригинала от 18 юни 2009. Посетен на 19 юни 2009.
  109. Iranians turn threats into opportunities: Leader. // tehran times, 1 май 2008. Архив на оригинала от 18 юни 2009. Посетен на 19 юни 2009.
  110. Irna. // Архив на оригинала от 18 юни 2009. Посетен на 19 юни 2009.
  111. Barnard, Anne. Iran looks to science as source of pride – The Boston Globe. // Boston Globe. 22 август 2006. Посетен на 19 юни 2009.
  112. Students, Scientific Olympiad Winners Meet the Leader. // The Islamic Revolution Cultural-Research Institute for Preserving and Publishing Works by Ayatollah Seyyed Ali Khamenie, 31 октомври 2004. Архив на оригинала от 27 септември 2007. Посетен на 19 юни 2009.
  113. Tim Hume. Iran bans 'underground university,' brands it 'extremist cult'. // CNN International, 10 ноември 2011. Посетен на 1 октомври 2013.
  114. UN Doc. E/CN.4/1993/41, Commission on Human Rights, 49th session, 28 януари 1993, Final report on the situation of human rights in the Islamic Republic of Iran by the Special Representative of the Commission on Human Rights, Mr. Reynaldo Galindo Pohl, paragraph 310.
  115. انتقاد رهبر ایران از تلاش برای تغییر قوانین زنان. // Архив на оригинала от 13 ноември 2007. Посетен на 19 юни 2009.
  116. Jeffrey, Terence P. Iran's Ayatollah: West Abuses Women, Islam Honors Them. // Cybercast News Service, 14 януари 2008. Архив на оригинала от 18 януари 2008. Посетен на 19 юни 2009.
  117. بیانات در دیدار دانشجویان دانشگاه‌های استان یزد (Address to the Students of Universities in Yazd Province). // Official Website for Khamenei Speeches and Works, 3 януари 2008. Посетен на 4 септември 2015.
  118. Backlash: Gender Segregation in Iranian Universities. // Isa-global-dialogue.net. Посетен на 21 май 2014.
  119. بيانات رهبر معظم انقلاب اسلامى در ديدار گروه كثيرى از زنان نخبه در آستانهى سالروز ميلاد حضرت زهراى اطهر (سلاماللَّهعليها). // Архив на оригинала от 18 ноември 2007. Посетен на 19 юни 2009.
  120. BBC Mundo | Irán: advertencia con petróleo. // BBC News, 4 юни 2006. Посетен на 19 юни 2009.
  121. Human Rights in Islam, Islamic Republic of Iran Broadcasting, 31 януари 1997. Посетен на 8 януари 2007.
  122. Ehsan Zarrokh (,Ehsan and Gaeini, M. Rahman). „Iranian Legal System and Human Rights Protection“ The Islamic Law and Law of the Muslim World e-journal, New York law school 3.2 (2009).
  123. FAQ. // leader.ir.
  124. Iran Will Close Strait of Hormuz If Attacked, Fars Reports. // LiveLeak Liveleak.com, 7 юли 2008. Архив на оригинала от 18 юни 2009. Посетен на 19 юни 2009.
  125. Karimi, Nasser. Iran leader: Bush will be tried. // The Washington Post. 14 септември 2007. Посетен на 19 юни 2009.
  126. Imam Khamenei: US trying to save Israel. // Liveleak.com. Архив на оригинала от 18 юни 2009. Посетен на 19 юни 2009.
  127. Iran sees no change in U.S. policy: Khamenei | International. // 21 март 2009. Посетен на 19 юни 2009.
  128. Iran's supreme leader accuses U.S. of terrorism | CTV News. // Winnipeg.ctv.ca. Посетен на 1 януари 2014.
  129. Guardian Reporter. Khamenei threatens Israel with 'lightning' revenge. // The M&G Online.
  130. U.S. 'disturbed' by Iranian leader's criticism after deal. // msn.com.
  131. Kerry says Iran vow to defy U.S. is 'very disturbing' - AOL.com. // AOL Article.
  132. Ali Arouzi. Iran's Ayatollah Vows Opposition to 'Arrogant' U.S. Despite Nuke Deal. // NBC News.
  133. Nuclear deal will not change Iran's relations with U.S.: supreme leader. // Reuters.
  134. Carol Morello. Ayatollah says nuclear deal will not change Iran’s relations with U.S.. // Washington Post.
  135. Iran nuclear: Ayatollah Khamenei chastises 'arrogant' US. // BBC.
  136. Tom Brooks-Pollock. Iran nuclear deal: Ayatollah Khamenei says hostile policies towards 'arrogant' America will not change. // The Independent.
  137. Kerry says Iran vow to defy U.S. is 'very disturbing'. // Yahoo News. 21 юли 2015.
  138. BBC News, Middle East, Iran condemns attacks on US, 17 септември 2001
  139. Richter, Elihu D.. Tehran's Genocidal Incitement against Israel. // The Middle East Quarterly XVI (3). Summer 2009. с. 49 – 51. Посетен на 14 август 2013.
  140. Khamenei: 'Tumor' of Israel is world's biggest problem Ynet News. 19 август 2012
  141. Iranian Leader: Israel A „Cancerous Tumor“ CBS News. 4 март 2009
  142. Israel a ‘cancerous tumor’ and Middle East’s biggest problem, Iranian supreme leader says Times of Israel. 19 август 2012
  143. Kerry Calls Khamenei's 'Rabid Dog' Comment 'Inflammatory'. // ABC News, 21 ноември 2013. Посетен на 6 септември 2015.
  144. "Khamenei on Twitter: No cure for barbaric Israeli regime but to be annihilated." Jpost.com. 9 ноември 2014. 9 март 2015.
  145. Iran leader's call to 'annihilate' Israel sparks fury as nuclear deadline looms CNN. 10 ноември 2014.
  146. Iran's Khamenei: No Cure for Barbaric Israel but Annihilation The Slatest. 9 ноември 2014
  147. Iran's supreme leader Khamenei tweets reasons to 'eliminate' Israel Global News. 10 ноември 2014
  148. Iran's Supreme Leader vows 'no retreat' as nuclear talks begin. // Telegraph.co.uk. 20 ноември 2013.
  149. Iran's Supreme Leader Ayatollah Seyed Ali Khamenei blasts Israel in sermon. The Times.
  150. Ayatollah Khamenei says Iran will back 'any nations, any groups' fighting Israel. // The Washington Post.
  151. Iran leader urges destruction of 'cancerous' Israel. // CNN. 15 декември 2000. Посетен на 30 април 2007.
  152. Karami, Arash. Khamenei: Israel will no longer exist in 25 years. // Al Monitor. 9 септември 2015. Посетен на 2 април 2016.
  153. Rawling, Noah. Iran’s Supreme Leader Says Israel Won't Exist in 25 Years. // ADHD. 10 септември 2015. Посетен на 2 април 2016.
  154. Koski, Justin. Israel’s Netanyahu Returns Fire After Iran Supreme Leader’s Death Threat. // Western Jounrnalism. 10 септември 2015. Посетен на 2 април 2016.
  155. The best 2015 year sentence of Iranian leader in view of Iranian people was selected.. // Jahan News Agency. 17 март 2016. Посетен на 2 април 2016.
  156. Iran's Khamenei questions 'certainty' of Holocaust, Jerusalem Post 21 март 2014

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ali Khamenei“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.