Али паша (велик везир)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Али паша.

Чандарлъ Али паша е османски военачалник и велик везир (1387 – 1406) на султаните Мурад I и Баязид I, а по време на османското междуцарствие и на Сюлейман Челеби.[1] Представител е на династията велики везири Чандарлъ.

Али паша
Çandarlılar2.JPG
Роден
неизв.
Починал

Религия Сунизъм
Семейство
Род Чандарлъ (фамилия)
Баща Чандарлъ Халил Хайредин паша

БиографияРедактиране

Али паша е най-големия син на Чандарлъ Кара Халил Хайредин паша, първия велик везир на османския бейлик. Има двама братя – Илиас и Ибрахим, който също става велик везир.[2] Няма информация за месторождението и датата, не е известно и къде получава образованието си[3]; първоначално е кадия, а към 1387 г. вече е кадъаскер (военен съдия).[4][5]

При Мурад IРедактиране

Поема поста на велик везир след смъртта на баща си, по време на която е заедно в Мурад I в Анадола. По-късно султанът му възлага операцията срещу Търновското царство на българския цар Иван Шишман, който иска да се присъедини към Балканския съюз. Али паша, с армия от 30 000 души, преминава Стара планина при прохода Надир на север от Айтос и влиза в Североизточна България през 1388 г., превземайки Провадия, Венчан, Шумен, Мадара, части и от Добруджанското десподство. По време на втори поход обсажда в Никопол Иван Шишман, без да успее да превземе града, но ограничава територията на Търновското царство до град Никопол и няколко по-малки дунавски крепости. Българският цар трябва да поиска мир и с подписаното споразумение е възпрепятстван да участва в Косовската война поради споразумението си с османците.[3]

Участва в битката при Косово (1389) и изиграва важна роля. Свидетел е на смъртта на Мурад I в битката; сражава се редом с Баязид.[6][3][5] Ставайки султан, Баязид го запазва на поста велик везир.[1][6]

При БаязидРедактиране

Чандарлъ Али паша води битката при Никопол срещу кръстоносците на Сигизмунд (1396).[7]

През 1394 г. Баязид започва първата обсада на Константинопол, в която участва и Али-паша.[1][6][7] Везирът се застъпва за запазване на дипломатическите връзки и именно той е авторът на споразумението с императора, съгласно което османците временно свалят обсадата в замяна на създаване на турски квартал и строителство на джамия в града, а също назначаване на мюсюлмански съдии (кадии).[5][7] Появата на Тамерлан спасява Константинопол, тъй като на Бязид се налага да се отправи към Анадола с цялата си армия и да снеме блокадата.[1]

Али паша смята, че войната с Тамерлан ще доведе до катастрофа, и се застъпва за мирни преговори. И той, и други съветници на Баязид го съветват да бъде предпазлив и да избягва битка в открито поле, но султанът решава по своему.[1] Включва в битката тримата си сина: Сюлейман, Мустафа и Мехмед. В армията има много татари и "неверници" . Според османския историк Мехмед Нешри, по съвет на Али паша за пръв път са набрани наемници от Рум (централната част на Анадола).[8] Битката при Анкара завършва с катастрофа – разгром на армията, пленяване на Баязид и разпад на империята му.[5]

При Сюлейман ЧелебиРедактиране

Когато Али паша вижда, че битката при Анкара е загубена, той с агата яничар Хасан и везира Мурад паша, за да спасят държавата, решават да спасят този, когото считат за наследник - Сюлейман, и го отвеждат първоначално в Бурса, а после в Одрин,[1][3] където с подкрепата на византийския импеартор Сюлейман се обявява за султан. Започва съперничество между братята - т.нар. османско междуцарствие, гражданска война.[5] Али паша подкрепя Сюлейман в течение на четири години, до 1406/7 г. [1][6][5] Вероятно той в сключил мирните договори с християнските държави (вкл. Византийската империя, Генуа и Венеция) през 1403 г.[6][7]

Опитен политик, Али паша разбира, че държава, създадена в Румелия, няма да направи Сюлейман глава на Османската държава, затоова предлага да се завземе Анадола.[5] Хитростта му позволява на Сюлейман без бой да завладее Анадола: Али прехващал и променял писмата, които Мехмед челеби и комендантът на Анкара си пращали.[7][3]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Majer H. G. Ali Pascha, Çandarlızade // Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas / Hgg. Mathias Bernath. München, Felix von Schroeder, 1974. Vol. 1. S. 54 – 55.
  2. Uzunçarşılı, I. Hakki. Çandarlı (Cenderli) Kara Halil Hayreddin Paşa. Т. 91. Belleten, 1959. ISBN 0041-4255. с. 457–477. (на турски)
  3. а б в г д Aktepe M. Çandarlı Ali Paşa. // Islam Ansiklopedisi. İslâm Araştırmaları Merkezi, 1993. Vol. 8, p. 211 – 212.
  4. Aktepe M. Çandarlı Kara Halil Hayreddin Paşa. // Islam Ansiklopedisi. İslâm Araştırmaları Merkezi, 1993. Vol. 8, p. 214 – 215.
  5. а б в г д е ж Nazım Tektaş. Sadrâzamlar. // books.google.com.cy.
  6. а б в г д Mantran, R. ʿAlī Pas̲h̲a Čāndārli̊̊-Zāde // Encyclopaedia of Islam, Second Edition / Edited by: P. Bearman, Th. Bianquis, C.E. Bosworth, E. van Donzel, W.P. Heinrichs. Leiden: BRILL, 1986. Vol. 1. P. 394.
  7. а б в г д Atçıl A. Çandarlızade Ali Paşa // Encyclopaedia of Islam, THREE / Edited by: Kate Fleet, Gudrun Krämer, Denis Matringe, John Nawas, Everett Rowson. Leiden: BRILL.
  8. Нешри, Мехмед. Огледало на света: История на османския двор. ОФ, 1984. с. 137.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чандарлы Али-паша“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.