Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Алкан.

Алканите, с обща формула CnH2n+2, са органични химични съединения, принадлежащи към класа на ацикличните наситени въглеводороди. Най-простият представител е метанът. Редицата продължава неограничено. Алканите се срещат в природата като съставна част на нефта, но могат да се получат и чрез химичен синтез.

Модел на молекулата етан

ЕтимологияРедактиране

Наименованието алкани произтича от aliphas – масло, тъй като участват в растителните и животинските мазнини. Наименованието им парафини е свързано с ниската им химична активност.[1]

Хомоложен ред и номенклатураРедактиране

Алкани
Наименование Химична формула
Метан CH4
Етан C2H6
Пропан C3H8
Бутан C4H10
Пентан C5H12
Хексан C6H14
Хептан C7H16
Октан C8H18
Нонан C9H20
Декан C10H22
Обща формула CnH2n + 2*

В този ред всеки следващ алкан се различава по състав от предходния с по една метиленова група (CH2)

Наименованията се получават от гръцките бройни съществителни с наставка -ан. Първите четири наименования (метан, етан, пропан и бутан) са изключение и се използват тривиални наименования.

Физични свойства на алканите
n Название Т.к. Т.т. Плътност Показатели
1 Метан −164 −182,48 0,466 (-452324) -
2 Етан −88,63 −183,3 0,546 -
3 Пропан −42,1 −189,7 0,5853 (-45) -
4 Бутан −0,5 −138,35 0,5788 1,3326
Изобутан −11,73 −159,60 0,5510 1,3508
5 Пентан 36,1 −130 0,626 1,3575
6 Хексан 68,7 −95 0,659 1,3749
7 Хептан 98,4 −91 0,684 1,3876
8 Октан 125,7 −57 0,703 1,3974
9 Нонан 150,8 −54 0,718 1,4054
10 Декан 174,1 −30 0,730 1,4119
11 Ундекан 195,9 −25,6
12 Додекан 216,3 −9,7
13 Тридекан 235,5 −6 
14 Тетрадекан 253,6 5,5
15 Пентадекан 270,7 10
16 Хексадекан 287,1 18,1
17 Хептадекан 302,6 22
18 Октадекан 317,4 28
19 Нонадекан 331,6 32
20 Ейкозан 345,1 36,4
21 Генейкозан 215 (15 мм рт ст) 40,4
22 Докозан 224,5 (15 мм рт ст) 44,4
23 Трикозан 234 (15 мм рт ст) 47,4
24 Тетракозан 243 (15 мм рт ст) 51,1
25 Пентакозан 259 (15 мм рт ст) 53,3
26 Хексакозан 262 (15 мм рт ст) 57
27 Хептакозан 270 (15 мм рт ст) 60
28 Октакозан 280 (15 мм рт ст) 61,1
29 Нонакозан 286 (15 мм рт ст) 64
30 Триаконтан 304 (15 мм рт ст) 66
40 Тетраконтан 81,4
50 Пентаконтан 421 92,1
60 Хексаконтан 98,9
70 Хептаконтан 105,3
100 Хектан 115,2

С изключение на първите три хомолога при алканите съществува само верижна изомерия. Алканите могат да бъдат с права (наречени нормални, n-) или разклонена верига (изоалкани). Когато два еднакви заместителя са свързани с един и същ въглероден атом, те се означават като геминални (гем-) изомери, а когато са на съседни атоми – вицинални (виц-). Алкани, при които въглероден атом е свързан с три метилови групи, се означават като неоалкани (нео-).

Алкани с циклична верига се обособяват в отделен клас, наречен циклоалкани

Състав и строежРедактиране

В състава на алканите участват само въглеродни и водородни атоми. Химичните връзки между въглеродните атоми са прости, неполярни ковалентни, а между въглеродните и водородните атоми – слабо полярни. Въглеродните атоми са в sp3-хибридно състояние. Молекулите на алканите са неполярни.

 
Конформация в молекулата на етана

СвойстваРедактиране

  • С увеличаване на молекулната маса температурите на топене и кипене се повишават.
  • Първите четири алкана при обикновени условия са газове, следващите до хексана са течности, а след него са твърди вещества.
  • Газообразните и твърдите алкани нямат миризма, а течните имат специфична бензинова миризма.
  • Алканите са неразтворими във вода, но разтворими в неполярни органични разтворители като CCl4
  • По химичните свойства алканите са подобни на метана.
  • Поради малката си реакционна способност алканите са получили названието парафини (бедни на активност).
  • Алканите горят с отделяне на голямо количество топлина. Получава се вода и въглероден диоксид:
     , където Q е количество топлина.
  • Алканите участват в заместителни реакции с халогени. Последователно се заместват един, два или повече водородни атома. Получават се халогенопроизводни на алканите. Реакциите се извършват по верижно-радикалов механизъм. Халогенирането протича под действие на пряка слънчева светлина.
    1.  
    2.  
    3.  
    4.  
    5.  
    6.  
  • Хлороетанът се използва в медицината и зъболечението за местна упойка. Дихлороетанът, дихлорометанът и тетрахлорметанът се използват като разтворители на органични вещества. Трихлорометанът, известен като хлороформ, е широко разпространено упойващо вещество. Фреоните представляват алкани, чиито водородни атоми са заместени с флуорни и хлорни.
  • Освен връзките C-H при алканите могат да се разкъсат и връзките C-C. Тези реакции протичат при високи температури или в присъствието на катализатори. Наричат се крекинг-процеси.

ПолучаванеРедактиране

Алканите могат да се получат по различни лабораторни и промишлени методи. Основен природен източник на алкани са нефта и земния газ.

  • Синтез на Вюрц

При взаимодействие на хлорометан с натрий се получават натриев хлорид и въглеводород със състав C2H6, наречен етан. Процесът е известен като реакция на Вюрц.

 

Получаване на пропан по метода на Вюрц:

 

РазпространениеРедактиране

Алканите влизат в състава на нефта и природния газ, откъдето се добиват за промишлени цели. Използват се като висококалорично гориво. Смес от газовете пропан и бутан се използва като екологично чисто гориво за автомобилите. Алкани с висока молекулна маса влизат в състава на вазелините, които се използват в козметиката и медицината. От висшите алкани се получава парафин.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Петров, Галин. Органична химия. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006. ISBN 978-954-07-2382-2. с. 141 – 162.