Алонсо де Охеда (на испански: Alonso de Ojeda) (ок.1465 – 1515) е испански конкистадор, пътешественик-изследовател, един от първите завоеватели на Америка, както и първият значим испански откривател след Колумб.

Алонсо де Охеда
Alonso de Ojeda
испански пътешественик-изследовател
Роден
около 1466 г.
Починал
около 1515 г. (49 г.)
ПогребанСанто Доминго, Доминиканска република
Националност Испания
Активен периодот 1493 г.
Алонсо де Охеда в Общомедия

Произход и младежки години (1466 – 1493) редактиране

Роден е около 1466 година в Куенка, Кастилия - Ла Манча, Испания. Произлиза от обедняло благородническо семейство. Започва кариерата си със служба при графовете на Медина-Сидония.

Участие във второто плаване на Христофор Колумб (1493 – 1496) редактиране

Благодарение на патронажа на Хуан Родригес де Фонсека, архиепископ на Бургос, Де Охеда се включва във втората експедиция на Христофор Колумб до Новия свят през 1493 г., в която се отличава в битките с туземците. Експедицията открива Малките Антилски острови, Пуерто Рико, Ямайка, южния бряг на Куба и завоюва Испаньола.

По време на пребиваването си на остров Хаити през 1494 г. пръв прониква в централните части на острова и открива златни находища и донася новината, че вътрешните части на острова са гъсто населени. Връща се в Испания в 1496 г.

Откриване северното крайбрежие на Венецуела (1499 – 1500) редактиране

 
Плаванията на Алонсо де Охеда (1499 и 1509 – 1510 г.)

След като през 1499 г. испанската корона премахва монопола на Колумб върху плаванията към „Западните Индии“ Охеда организира собствена експедиция, финансирането на която най-вероятно е осъществено то флорентински банкери – това е възможната причина и за присъствието сред 60-те членове на екипажа на Америко Веспучи. Сред тях е и авторът на най-старата известна карта на Америка – космографът Хуан де ла Коса. Две каравели напускат пристанището на Кадис на 18 май 1499 и около средата на юни достигат до Южна Америка приблизително на 1000 км югоизточно от устието на Ориноко. Корабите завиват на северозапад и Охеда открива брега на Гвиана от 54º до 60º з.д. (делтата на Ориноко).

Експедицията продължава на запад брега на Венецуела от 66º до 72º 10` з.д. – нос Ла Вела. Открива залива Тристе (10°45′ с. ш. 68°15′ з. д. / 10.75° с. ш. 68.25° з. д.), остров Кюрасао (961 км2, 12°10′ с. ш. 69°00′ з. д. / 12.166667° с. ш. 69° з. д.), остров Аруба (193 км2, 12°30′ с. ш. 70°00′ з. д. / 12.5° с. ш. 70° з. д.), п-ов Парагуана (9 август, 11°55′ с. ш. 70°00′ з. д. / 11.916667° с. ш. 70° з. д.), Венецуелския залив (9 август), лагуната Маракайбо (24 август, 9°50′ с. ш. 71°30′ з. д. / 9.833333° с. ш. 71.5° з. д.) и полуостров Гуахира (1 септември, 12°00′ с. ш. 71°40′ з. д. / 12° с. ш. 71.666667° з. д.). В лагуната Маракайбо испанците откриват многолюдно индианско селище, построено във водата на колове, което наподобява Венеция и в тази връзка Охеда назовава целия залив Венецуела (на испански „Малка Венеция“), което название по-късно се разпространява на целия северен бряг на Южна Америка.

В средата на септември провизиите са на привършване и Охеда се отправя към остров Испаньола, където има спречкване с поддръжниците на Христофор Колумб. При връщането си в Испания през юли 1500 г. Охеда отвежда в Европа над 200 туземци, които пленява на Бахамските о-ви по време на наказателна операция и ги продава като роби, които в известна степен покриват разходите по експедицията.

Първа испанска колония в Южна Америка и смърт на Охеда (1502 – 1515) редактиране

В Испания Де Охеда организира нова експедиция, която тръгва от Кадис през 1502 и акостира на Американския континент на място, наречено Санта Крус. Тук експедицията основава колония, която обаче скоро е ликвидирана, тъй като е в нарушение на папската була разделяща света между Португалия и Испания. При завръщането си в Испания Де Охеда е осъден да плати голяма глоба, но при обжалването е оправдан.

 
Площад „Алонсо де Охеда“ в Маракайбо, Венецуела

Де Охеда отново заминава за Испаньола, където се намира Хуан де ла Коса. От там той моли правителството за разрешение за основаване на колония на материка между Кабо де Вела и залива Ураба. След получаването на разрешение се връща в Испания и организира третата си последна експедиция през 1509 г. с четири кораба и 300 моряци и войници. В експедицията му участва Франсиско Писаро, бъдещият покорител на Перу. Начело на флотилията, Охеда отплува от Испаньола, за да влезе във владение като губернатор на Нова Андалусия – територията между залива Ураба и полуостров Гуахира. Акостира в близост до мястото, на което днес се намира град Картахена със 70 души, за да залови индианци за роби. В разразилата се схватка с туземците испанците са избити, като се спасяват само Де Охеда и още един войник. Въпреки всичко Де Охеда получава подкрепления от Испаньола и през 1510 г. основава колонията Сан Себастиан. В новосъздадената колония липсват продоволствия и бойни припаси и сред испанците започва брожение. Охеда с жестоки мерки поддържа дисциплината: на един дворянин отсича главата; обикновените моряци и войници беси, жигосва с нажежено желязо, наказва с бой с камшици, реже езици и пръсти.

Част от робите и златото, заграбено от индианците, Охеда изпраща в Испаньола, за да получи помощ. В колонията обаче пристига само шайка пирати с кораб с малко провизии. След като обменя своите богатства за хранителни припаси, Охеда с пиратите се отправя за Куба, където тогава все още няма испански гарнизони. Боейки се от бесило, пиратите изоставят кораба и се прехвърлят на остров Ямайка, а Охеда с празни джобове пристига на Испаньола. Не му се удава да събере средства за нова експедиция и умира в пълна нищета на острова през 1515 г.

Хипотеза за български произход редактиране

Съществува хипотеза за българския произход на Алонсо де Охеда, която е напълно отхвърлена в сериозната българска историография.[1] Хипотезата е развита от дипломата и любител историк Иван Димитров в няколко публикации през 80-те години и периодично се появява в жълтата преса оттогава насам.[2] Според Димитров Де Охеда всъщност е Драган от Лихнида (Охрид), който кръщава с български топоними свои открития (според открита от самия Димитров карта) и по свое желание е погребан под прага на малка църква, „та всеки да тъпче един клетник, който не изпълнил дълга си към Отечеството“.[1]

Източници редактиране

  1. а б Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 61 – 62.
  2. Бакалов, Иван. Една глупост на Росен Петров и Валерия Велева или как се раждат български митове // e-vestnik.bg. e-vestnik.bg, 2012. Посетен на 30 януари 2016.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 61, 73 – 76, 125 – 126.

Външни препратки редактиране