Алтайски край
- Вижте пояснителната страница за други значения на Алтай.
Алтайският край (на руски: Алтайский край) е един от субектите на Руската федерация, част от Сибирския федерален окръг и Западносибирския икономически район[1]. Площ 167 996 km2 (21-во място по площ в Руската Федерация, 0,98%). Население на 1 януари 2017 г. 2 365 680 души (22-ро място в Руската Федерация, 1,61%). Административен център град Барнаул. Разстояние от Москва до Барнаул 3419 km.
Алтайски край Алтайский край | |
Субект на Руската федерация | |
Алтайски край на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Барнаул |
Площ | 167 996 km² |
Население | 2 365 680 души (2017) 14,1 души/km² |
Адм. център | Барнаул |
Федерален окръг | Сибирски федерален окръг |
Губернатор | Александър Карлин |
Часова зона | UTC +7 |
МПС код | 22 |
Официален сайт | www.altairegion22.ru |
Алтайски край в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПрез втората половина на ХVІІ век започва заселване на руски селяни за усвояване на земите в региона и разработване на находищата на полезни изкопаеми. В началото на ХVІІІ век се построяват първите руски крепости Бикатунска (днешния град Бийск, 1707 г.) и Белоярската (1717 г.) за защита на руски селища от набезите на номадските народи. През 1744 г. възниква голямо селище в близост до предприятие за добив на желязо, което през 1771 г. е преобразувано в град Барнаул, а през 1782 г. Бикатунската крепост също е преобразувана в градско селище Бийск.[2]
До 1917 г. днешната територия на Алтайския край влиза в състава на Томска губерния, а през юли 1917 г. е образувана Алтайската губерния с център Барнаул. От 1925 до 1930 г. регионът последователно влиза в състава на Сибирския край с център Новосибирск, а от 1930 до 1937 г. – в Западносибирския край с център Новосибирск. На 28 септември 1937 г. е образуван Алтайския край с център град Барнаул, като до 25 октомври 1990 г. в него влиза Горно-Алтайската антономна област, която към днешна дата е самостоятелен субект на Руската Федерация – Република Алтай).[2]
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеАлтайският край е разположен в югоизточната част на Западен Сибир, в басейна на горното течение на р. Об. На север граничи с Новосибирска област, на североизток – с Кемеровска област, на югоизток – с Република Алтай, а на юг и запад – с Казахстан (Павлодарска и Източноказахстанска област). В тези си граници заема площ от 167 996 km2 (21-во място по големина в Руската Федерация, 0,98% от нейната територия).
Релеф
редактиранеТериторията на Алтайски край се дели на две неравни части – равнинна и планинска. Северозападните, североизточните и централни райони на края, заемащи 4/5 от цялата му територия попадат в югоизточната периферия на Западносибирската равнина. Тук се разграничават няколко физикогеографски региона: обширната Кулундинска равнина, изпъстрена с дълги, широки и плитки долове и оврази и голямо количество безотточни солени или сладководни езера; Приобското плато, покрай левия бряг на река Об, Бийско-Чумишкото възвишение между реките Об на запад, Чумиш на север и Бия на юг; западните склонове на възвишението Салаирски кряж и Предалтайската равнина, югоизточно от река Алей (ляв приток на Об). Останалата 1/5 от територията на Алтайски край, в югоизточната му част е заета от крайните северни и северозападни ниски хребети на планината Алтай с максимална височина до 2490 m.[2]
Климат
редактиранеВ равнинните части климатът е умерен, рязко континентален с продължителна студена и малоснежна зима, с горещо и често сухо лято. Средна януарска температура -19 °C, средна юлска 18,9 °C. Годишно количество на валежите 250 – 350 mm. Продължителност на безмразовия период 122 – 127 дни. Климатът в югоизточните планински райони се характеризира с височинна зоналност и значително по-голямо количество на валежите (до 1500 – 3000 mm), а в междупланинските котловини – едва 150 – 200 mm.[2]
Води
редактиранеРечната мрежа на Алтайския край е представена от 17085 реки и потоци с дължина над 1 km и обща дължина над 50 хил. km. Около 70% от територията на края попада във водосборния басейн на река Об, а останалите 30% са безотточни области в Кулундинската равнина. Най-голямата река в Алтайски край е река Об (най-горното течение), заедно с двете съставящи я реки Катун (лява съставяща) и Бия (дясна съставяща) и нейните притоци Чариш и Алей (леви) и Чумиш (десен). В Кулундинската равнина протичат реките Кулунда, Бурла и др., вливащи се в безотточни езера. Много от реките на югоизток водят началото си от снежници и ледници и се характеризират с бързо течение, прагове и водопади и тесни и дълбоки долини. В средните си течения долините им се разширяват, склоновете им стават полегати, а в долните течения те вече са типични равнинни реки с широки и плитки долини, бавно течение, множество меандри, заливни и надзаливни тераси. Много от средните и малките реки в безотточната област на запад нямат постоянен отток, а по време на маловодие в някои участъци напълно пресъхват. Подхранването на повечето реки е смесено, с преобладаване на снежното и дъждовното, а по най-високите части – ледниково. Спрямо водния си режим реките в Алтайския край се делят на три групи: реки с ниско, силно разтегнато във времето пролетно-лятно пълноводие; реки с ясно изразено пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания (реките водещи началото си от Алтай); реки с кратко пролетно пълноводие и продължително лятно-есенно маловодие (реките в безотточните райони). Реките в района обикновено замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април.[3]
В Алтайски край има над 4300 естествени и изкуствени езера с обща площ 2710 km2. Те са разпределени неравномерно по територията на края. Най-много езера има в Кулундинската равнина и Приобското плато, като голяма част от тях са високоминерализирани (засолени). Най-голямото естествено езеро в Алтайски край е Кулундинското езеро (солено). Други по-големи са: Кучукско, Голямо Тополно, Голямо Яровое (всичките солени). В северната част на края попада „опашката“ на голямото Новосибирско водохранилище на река Об, а в най-южната част, на река Алей е изградено Гильовското водохранилище.[3]
Почви
редактиранеВ равнинните части на Алтайския край широко са разпространени черноземните почви, а в западните части често се срещат засолените и солончаковите почви. В планините най-голяма площ заемат различните видове на планинско-подзолистите почви, покриващи склоновете на хребетите, а в междупланинските котловини и по долините на големите реки са разпространени различни видове черноземни почви.[2]
Растителен и животински свят
редактиранеПочти 1/3 от територията на Алтайския край е заета от гори, а равнинните части – от степи и лесостепи. Степната растителност почти на 100% е заменена с обработваеми земи, като тук-таме се срещат борови и брезови гори и изкуствено засадени полезащитни горски пояси. Планинските склонове са обрасли с гори от лиственица, сибирска ела и сибирски кедров бор. Растителността по долините на реките и в междупланинските котловини се изменя от полупустинна в най-високите части на Алтай до степна в подножията. В планините, нагоре от пояса на иглолистните гори са разположени субалпийски и алпийски пасища и високопланинска тундра.[2]
Степните райони са обитавани от различни видове гризачи, хищници – вълк, лисица, птици – степен жираф, дропла, степен орел, а по долините на реките – прелетни водоплаващи птици. В планините се срещат лос, марал, планински козел, планински овен.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2017 г. в Алтайски край живеят 2 365 680 души, което представлява 1,61% от населението на Руската Федерация и 22-ро място в страната.
В края живеят над 100 националности, като 94% са руснаците, малко над 2% немци и др.
Разпределение по национален състав на населението на Алтайски край при преброяването през 2010 г.
- Руснаци – 2 234 324 (93,9%)
- Немци – 50 701 (2,1%)
- Украинци – 32 226 (1,4%)
- Казахи – 7979 (0,3%)
- Арменци – 7640 (0,3%)
- Татари – 6794 (0,3%)
- Беларуси – 4591 (0,2%)
- Алтайци – 1763 (0,1%)
- Кумандинци – 1401 (0,1%)
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Алтайски край се дели на 10 краеви градски окръга, 59 муниципални района, 12 града, в т. ч. 9 града с краево подчинение и 3 града с районно подчинение и 5 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Барнаул (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Краеви градски окръзи | ||||||
01. Алейск | 44 | 28 735 | гр. Алейск | 28 735 | 125 | |
02. Барнаул | 940 | 698 057 | гр. Барнаул | 633 301 | Южни | |
03. Белокуриха | 92 | 15 264 | гр. Белокуриха | 15 264 | 237 | |
04. Бийск | 292 | 212 834 | гр. Бийск | 203 108 | 163 | |
05. Заринск | 79 | 46 830 | гр. Заринск | 46 830 | 99 | |
06. Новоалтайск | 72 | 73 712 | гр. Новоалтайск | 73 712 | 12 | |
07. Рубцовск | 84 | 145 333 | гр. Рубцовск | 145 333 | 281 | |
08. Славгород | 2137 | 40 438 | гр. Славгород | 30 186 | 394 | |
09. Яровое | 44 | 18 159 | гр. Яровое | 18 159 | 405 | |
10. Сибирски[4] | 6 | 11 896 | сгт Сибирски | 11 896 | 50 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Алейски | 3402 | 14 513 | гр. Алейск | 125 | ||
2. Алтайски | 3400 | 26 022 | с. Алтайское | 14 235 | 245 | |
3. Баевски | 2739 | 9362 | с. Баево | 4188 | 230 | |
4. Бийски | 2200 | 32 387 | гр. Бийск | 163 | ||
5. Благовещенски | 3694 | 23 596 | сгт Благовещенка | 11 577 | 275 | |
6. Бурлински | 2746 | 10 448 | с. Бурла | 4162 | 439 | |
7. Бистроистокски | 1804 | 8955 | с. Бистри Исток | 3382 | 234 | |
8. Волчихински | 3594 | 17 704 | с. Волчиха | 10 162 | 310 | |
9. Егоревски | 2500 | 13 239 | с. Новоегоревское | 5461 | 318 | |
10. Елцовски | 2158 | 6113 | с. Елцовко | 2900 | 313 | |
11. Завяловски | 2224 | 18 215 | с. Завялово | 6906 | 250 | |
12. Залесовски | 3274 | 14 041 | с. Залесово | 7749 | 142 | |
13. Зарински | 5214 | 17 752 | гр. Заринск | 99 | ||
14. Змеиногорски | 2802 | 19 550 | гр. Змеиногорск | 10 739 | 435 | |
15. Зонални | 1717 | 20 199 | с. Зоналное | 3835 | 145 | |
16. Калмански | 1819 | 13 179 | с. Калманка | 3595 | 58 | |
17. Каменски | 3617 | 52 187 | гр. Камен на Об | 42 045 | 208 | |
18. Ключевски | 3043 | 16 788 | с. Ключи | 9004 | 383 | |
19. Косихински | 1877 | 16 199 | с. Косиха | 5174 | 68 | |
20. Красногорски | 3073 | 15 260 | с. Красногорское | 5925 | 252 | |
21. Красношчековски | 3531 | 16 947 | с. Красношчеково | 4935 | 316 | |
22. Крутихински | 2051 | 10 699 | с. Крутиха | 3726 | 232 | |
23. Кулундински | 1980 | 22 161 | с. Кулунда | 14 512 | 343 | |
24. Курински | 2500 | 9423 | с. Куря | 3341 | 271 | |
25. Китмановски | 2540 | 12 545 | с. Китманово | 5005 | 167 | |
26. Локтеевски | 2341 | 26 021 | гр. Горняк | 12 972 | 360 | |
27. Мамонтовски | 2305 | 22 311 | с. Мамонтово | 10 231 | 191 | |
28. Михайловски | 3100 | 19 727 | с. Михайловское | 10 759 | 450 | Малиновое Озеро |
29. Немски нац. район | 1432 | 16 366 | с. Галбщад | 1756 | 430 | |
30. Новочихински | 3100 | 9210 | с. Новичиха | 4312 | 251 | |
31. Павловски | 2203 | 40 727 | с. Павловск | 14 807 | 59 | |
32. Панкрушихински | 2700 | 12 101 | с. Панкрушиха | 5074 | 288 | |
33. Первомайски | 3596 | 53 754 | гр. Новоалтайск | 12 | ||
34. Петропавловски | 1618 | 11 799 | с. Петропавловское | 2581 | 220 | |
35. Поспелихински | 2423 | 23 191 | с. Поспелиха | 11 817 | 211 | |
36. Ребрихински | 2679 | 23 010 | с. Ребриха | 9174 | 113 | |
37. Родински | 3118 | 18 806 | с. Родино | 8218 | 323 | |
38. Романовски | 2082 | 11 844 | с. Романово | 5281 | 222 | |
39. Рубцовски | 3305 | 23 672 | гр. Рубцовск | 281 | ||
40. Смоленски | 2033 | 22 017 | с. Смоленское | 8719 | 193 | |
41. Съветски | 1500 | 15 504 | с. Съветское | 4786 | 195 | |
42. Солонешенски | 3529 | 9597 | с. Солонешное | 4828 | 313 | |
43. Солтонски | 3020 | 7460 | с. Солтон | 3114 | 286 | |
44. Суетски | 1108 | 4455 | с. Верхная Суетка | 2368 | 287 | |
45. Табунски | 1782 | 9282 | с. Табуни | 4360 | 368 | |
46. Талменски | 3914 | 46 597 | сгт Талменка | 19 157 | 84 | |
47. Тогулски | 2000 | 7793 | с. Тогул | 4424 | 173 | |
48. Топчихински | 3301 | 22 273 | с. Топчиха | 8983 | 90 | |
49. Третяковски | 1998 | 12 659 | с. Староалейское | 4519 | 410 | |
50. Троицки | 4200 | 23 016 | с. Троицкое | 9701 | 97 | |
51. Тюменцевски | 2241 | 14 164 | с. Тюменцево | 5162 | 167 | |
52. Угловски | 4845 | 12 491 | с. Угловское | 5822 | 377 | |
53. Уст Калмански | 2300 | 14 145 | с. Уст Калманка | 6487 | 185 | |
54. Уст Пристански | 2704 | 11 525 | с. Уст Чаришкая Пристан | 4688 | 139 | |
55. Хабарски | 2804 | 14 621 | с. Хабари | 5084 | 350 | |
56. Целинни | 2882 | 15 297 | с. Целинное | 4778 | 233 | |
57. Чаришки | 6881 | 11 385 | с. Чаришкое | 3093 | 310 | |
58. Шелаболихски | 2510 | 12 790 | с. Шелаболиха | 3805 | 95 | |
59. Шипуновски | 4256 | 32 328 | с. Шипуново | 13 559 | 173 |
Стопанство
редактиранеРазвито е машиностроенето (селскостопански машини, вагони), химическа и нефтохимическа промишленост (гуми, изкуствени влакна и др), дърводобив и дървообработване, лека и хранително-вкусова промишленост.
Селското стопанство е предимно земеделско (зърнени култури, захарно цвекло, слънчоглед, лен). Отглежда се едър рогат добитък, свине, овце, сибирски марали, зърнени, фуражни, технически култури, картофи. Има пчеларство.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 7669[5] | 6380[6] | 5832,6 | 5344,9[6] | 5191,3[7] | 5149,3 | 5394,3[7] |
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Локтева Ж. В., Самойлова Г. С. и др. Алтайски край (Алта́йский край) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 1. А — Анкетирование [А - Анкети]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2004. ISBN 5-85270-326-5. с. 766. Посетен на 31 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-03-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Алтайски край
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Алтайски край
- ↑ закрито административно-териториялно образувание
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Алтайского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |