Алфонсо V Арагонски

Алфонсо V Арагонски
	18-ти крал на Арагон
	худ. Хуан де Хуанес, 1557 г.
Роден	24 февруари 1396 г. Медина дел Кампо, Кралство Кастилия и Леон
Починал	27 юни 1458 г. (62 г.) Кастел дел Ово, Неапол, Арагонска корона
Погребан	Испания
Религия	християнство
Награди	Орден на жартиерата
Управление
Период	1416 – 1458
Предшественик	Фернандо I Арагонски
Наследник	Хуан II
Други титли	крал на Сицилия и Неапол
Отличия	;
Семейство
Род	Династия Трастамара
Баща	Фернандо I Арагонски
Майка	Елеонора д’Албуркерке
Братя/сестри	Елеонора Арагонска; Мария Арагонска; Хуан II
Съпруга	Мария Кастилска (1415)
Партньор	Маргарита де Ихар
Деца	4 Фердинанд I Неаполитански, Мария Арагонска, Фердинанд Арагонски
	Алфонсо V Арагонски в Общомедия

Алфонсо V Арагонски Великодушния (на испански: Alfonso V el Magnánimo; * 1396, Медина дел Кампо; † 27 юни 1458, Неапол) е 18-и крал на Арагон и Сицилия от 1416 година, крал на Неапол под име Алфонс I от 1435 година. Представител на династия Трастамара.

Произход и бракРедактиране

Син е на краля на Арагон и Сицилия Фернандо I Справедливия и Елеонора д’Албуркерке (1374 – 1435).

На 12 юни 1415 г. Алфонсо се жени за втората си братовчедка Мария Кастилска (1401 – 1458), дъщеря на крал Енрике III. Церемонията е извършена в Севилската катедрала от антипапа Бенедикт XIII. Като зестра Мария получава обширни земи и различни ценности, а Алфонсо е обявен за инфант на Кастилия.

Семейният живот на Алфонсо се оказва напълно несполучлив. Скандалите в семейството на Алфонсо се оказват нещо обичайно поради противоречията между родителите на Алфонсо и постоянната намеса на братята му в държавните дела, което по-късно създава затруднения на управляващата по-късно като регент Мария.

Здравето на съпругата Мария се оказва крехко, която вероятно страда от пристъпи на епилепсия. Преболедувана шарка оставя инфантата грозна и непривлекателна. Двамата нямат деца. Кратките моменти на семейно щастие се отнасят към първите години на брака им, но през 1423 г. отношенията между двамата вече видимо деградират, особено след като Алфонсо се връща в Неапол.

УправлениеРедактиране

Алфонсо V Арагонски наследява баща си през 1416 година. През 1420 година започва война с Генуа за превземане на остров Корсика.

НеаполРедактиране

През 1420 година Алфонсо е осиновен от бездетната неаполитанска кралица Джована II Анжуйска, против която започва война претендента за Неапол от трето поколение Луи III Валоа-Анжуйски. През септември същата година Алфонсо V със своя флот пристига в Неапол и е провъзгласен за син и наследник на Джована и получава традиционната за неаполитанските престолонаследници титул на „херцог на Калабрия“. Войната на Алфонсо V и Джована II против Луи III Анжуйски завършва през 1422 година с победа на Алфонсо.

Скоро отношенията между Алфонсо и Джована II Анжуйска се развалят. Алфонсо, пренебрегвайки правата на своята приемна майка, се държи като крал на Неапол, живее в двореца на кралицата. Неговата гвардия нееднократно встъпва в разпри с придворните на кралицата. През май 1423 година Алфонсо с измама залавя Карачоло, фаворита на Джована II, а после се опитва да арестува и самата кралица. Предупредената предварително Джована II Анжуйска избягва от Неапол в Аверса под защитата на своя кондотиер Франческо I Сфорца. Там, с помощта на папа Мартин V обявява правата на престолонаследие на Алфонсо за отнети и осиновява вместо него херцог Луи III Валоа-Анжуйски.

Крепостта в Неапол

Херцогът на Милано Филипо Мария Висконти се присъединява към антиарагонската коалиция. Алфонсо поисква подкрепа от Брачо да Монтоне, който обсажда войските на Джована в Акуила, но трябва да отплава към Арагон, където избухва война между братята му и Кралство Кастилия. На път към Барселона Алфонсо разграбва Марсилия, владение на Луи III Валоа-Анжуйски.^[1]

В края на 1423 година генуезката флота под водачеството на Филипо Мария Висконти се движи в южно Тиренско море, бързо завладявайки Гаета, Прочида, Кастеламаре и Соренто. Неапол, който се владее от брата на Алфонсо, Педро де Арагон, ^[2] е обсаден през 1424 година от генуезки кораби и войските на Джована, водени сега от Франческо I Сфорца, син на Муцио Атендоло Сфорца (който среща смъртта си в Акуила). Градът пада през април 1424 година. Педро, след кратка съпротива в Кастел Нуово, бяга в Сицилия през август. Джована II и Луи III отново завладяват кралството, въпреки че истинската сила е в ръцете на Джани Карачиоло.

Карта на Кралство Арагон към 1443 г.

В самото начало на възобновената война Алфонсо V е принуден да отиде в Арагон. В отсъствието на Алфонсо, неговите сподвижници претърпяват поражение, удържайки само няколко крайбрежни градове. Джована II поддържа за наследник Луи III Валоа-Анжуйски, а след неговата смърт през 1434 година – неговия брат Рене І Добрия.

Към момента на смъртта на Джована II (2 февруари 1435 година) Рене Добрия, водещ продължителна борба за Херцогство Лотарингия, се намира в плен. Алфонсо V, възползвайки се от отсъствието на законния наследник, превзема Неапол. Освободен от плен, Рене Добрия пристига в Неапол едва през 1438 година. Войната между кралете-съперници завършва през 1442 година с победа на Алфонсо V. В същата година папа Евгений IV, върховният суверен на Неапол, признава Алфонсо за крал на тази държава.

През 1442 – 1458 година Алфонсо постоянно живее в Неапол, предпочитайки Италия пред своите наследствени владения. Кралят води разкошен начин на живот, обкръжава се с многочислени фаворитки, убеждава много арагонски и сицилиански велможи да се преселят в Неапол, което придава на двора му невиждан блясък. Алфонсо се прославя като меценат, покровителстващ учени и художници. Годините на неговото царуване оставят спомен като за истински златен век, време на мир, небивал преди, в раздирания от войни Неапол.

Посредник за сватбата на крал Фридрих и инфанта Елеонора ПортугалскаРедактиране

Сватосването на португалската инфанта и германския крал Фридрих, се оказва дълъг процес. Идеята за този брак идва от лелята на Елеонора – бургундската херцогиня Изабела Португалска, сестра на покойния крал Дуарте.

Алфонсо става посредник в преговорите между германския двор и Португалия като вуйчо на инфантата. Именно в Неапол се провеждат и всички преговори около сключването на предбрачния договор. Фридрих и Елеонора на 16 май 1452 г. са венчани от папа Николай V в Рим. Три дни след венчавката, съпругът на Елеонора е коронован за император на Свещената Римска империя. Сватбените тържества се провеждат под егидата на Алфонсо Арагонски в Неапол.

СмъртРедактиране

Алфонсо умира на 27 юни 1458 г. в Кастел дел Ово, Неапол, на 62-годишна възраст. Погребан е в манастир Поблет в Испания.

Гробът в манастир Поблет
манастир Поблет

Покровител на изкуството и наукатаРедактиране

Алфонсо се счита за основател на Барселонския университет.

През 1431 – 1436 година Алфонсо V изпраща своя придворен художник Луис Далмау във Фландрия, за да се запознае с фламандската живопис. Луис работи при Ян ван Ейк и се запознава с маслената живописна техника. Впоследствие този факт има решаващо значение за развитието на каталунското изкуство.

Алфонсо V през 1440-те години поръчва известния манускрипт (сега в Британската библиотека) с текст на „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. На 190 страници художниците Приамо дела Куерча и Джовани ди Паоло, рисуват 112 миниатюри, като дела Куерча илюстрира „Чистилище“, а Джовани – „Рай“. Фантастичния свят, създаден от гения на Данте, намира в тези миниатюри прекрасно визуално въплъщение. Художниците съумяват да създадат поразителна, нереална вселена, по която Данте пътешества в компанията на Вергилий, или със своята възлюблена, Беатриче. Манускриптът няма точна датировка. Примерната дата на неговото създаване е определена по миниатюрата на Джовани ди Паоло, на която е изобразена Флоренция, с недостроения купол на катедралата. Доколкото Филипо Брунелески я завършва в 1444 година, създаването на тези миниатюри се отнася към началото на 1440-те години.

Джовани ди Паоло. Миниатюра към „Божествена комедия“ на Данте.
1440-те г., Британска библиотека.
* Миниатюра с изображение на изглед от Флоренция. Куполът на Санта Мария дел Фиоре не е готов.
Буква от манускрипт

През 1448 година известният художник Пизанело се премества в Неапол, където постъпва на служба при крал Алфонсо V. Тук художникът остава до 1450 г

Портрет на Алфонсо V върху медал от Пизанело

НаследнициРедактиране

Наследник на Алфонсо на неговите наследствени владения – Арагон и Сицилия, става неговия брат Хуан II Велики.
Полученото по пътя на осиновяването и завоювано Неаполитанско кралство, Алфонсо завещава на своя извънбрачен син Фернандо I Неаполитански (1423 – 1494).

ИзточнициРедактиране

↑ Armstrong, Edward (1964). The Papacy and Naples in the Fifteenth Century. In Previte-Orton, C.W.; Brooke, Z.N. (eds.). The Cambridge Medieval History: The Close of the Middle Ages. VIII. Cambridge at the University Press.
↑ Armstrong, Edward (1964). The Papacy and Naples in the Fifteenth Century. In Previte-Orton, C.W.; Brooke, Z.N. (eds.). The Cambridge Medieval History: The Close of the Middle Ages. VIII. Cambridge at the University Press.

Альфонс V // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890 – 1907.
Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.

Предшественик Фернандо I Справедливи	Крал на Арагон 1416 – 1458	Приемник Хуан II Безверни
Предшественик Джована II	Крал на Неапол 1435 – 1458	Приемник Фердинандо I

[1] Armstrong, Edward (1964). The Papacy and Naples in the Fifteenth Century. In Previte-Orton, C.W.; Brooke, Z.N. (eds.). The Cambridge Medieval History: The Close of the Middle Ages. VIII. Cambridge at the University Press.

[2] Armstrong, Edward (1964). The Papacy and Naples in the Fifteenth Century. In Previte-Orton, C.W.; Brooke, Z.N. (eds.). The Cambridge Medieval History: The Close of the Middle Ages. VIII. Cambridge at the University Press.

[1]

[2]