Амадей Савойски-Ахая

господар (сеньор) на Пиемонт и титулярен княз на Ахая

Амадей Савойски-Ахая, Амадей Савойски или Амадей Пиемонтски (на италиански: Amedeo di Savoia-Acaia, на френски: Amédée de Savoie-Achaïe или Amédée de Savoie или Amédée de Piémont; * 1363, Пинероло, Пиемонт; † 7 май 1402[1][2], пак там), е господар (сеньор) на Пиемонт и титулярен княз на Ахая (1367 – 1402).

Амадей Савойски-Ахая
Господар на Пиемонт
Роден
1363 г.
Починал
7 май 1402 г. (39 г.)
ПогребанЦърква „Св. Франциск“, Пинероло
РелигияКатолицизъм
Управление
Период17 май 1367 – 7 май 1402
ПредшественикЖак Савойски-Ахая
НаследникЛудвиг Савойски-Ахая
Други титлиТитулярен княз на Ахая
Герб
Семейство
РодСавоя-Ахая
БащаЖак Савойски-Ахая
МайкаМаргарита дьо Божо
Братя/сестриЛудвиг
Природени:
Филип
Мария
Антонио
Бракето
ДецаБона
Маргарита
Матилда
Катерина
Амадей Савойски-Ахая в Общомедия

Произход редактиране

Според френския историк Самюел Гишенон Амадей е най-големият син на Жак Савойски-Ахая (* 1315, † 1367), господар на Пиемонт и княз на Ахая, и на третата му съпруга Маргарита дьо Божо (* 1346, † 1402).[3]

Има един брат:

  • Лудвиг (* 1364 † 1418), негов наследник като господар на Пиемонт (1402 – 1418) и титулярен княз на Ахая (от 1402).

Има и един природен брат и една природена сестра от предходния (втори) брак на баща си, както и двама природени братя от извънбрачните му връзки.

Биография редактиране

На 16 май 1366 г. баща му Жак Савойски-Ахая съставя завещание, с което определя най-големия си син Филип – природен брат на Амадей за свой наследник, споменавайки и третата си съпруга Маргарита и другите си две деца – Лудвиг и Амадей.[4] В същия период обаче Филип се съюзява с маркграфа на Салуцо Фридрих II и с господарите на Милано Галеацо II Висконти и Бернабо Висконти, за да започне война срещу савойския граф Амадей VI Савойски.[3]

С акт от 25 април 1367 г. баща им Жак лишава Филип от наследство, наричайки го „неблагодарен и недостоен“,[5] и разпределя наследството сред самия Амадей и неговия брат Лудвиг. Това кара Филип да застане начело на кървав бунт. Междувременно Амадей, по молба на баща си, е поставен под закрилата на граф Амадей VI Савойски. Графът завладява Пиемонт, окупира Торино, докато Амадей, брат му и майка им се намират в столицата на Савойското графство Шамбери.[6] Полубрат му Филип е заловен във Фосано през август 1368 г.[3] Амадей VI организира процес срещу бунтовника и той е признат за виновен на 27 септември.[7] Филип е затворен в Замъка на Авиляна и е лишен от титлата „княз“,[8] а през декември 1368 г. умира вероятно от удавянето му в ледените води на езерото на Авиляна.

След смъртта на баща си Жак през май 1367 г. Амадей го наследява с титлите „Господар на Пиемонт“ и „Княз на Ахая“ под регентството на савойския граф Амадей VI. Графът е регент до 1377 г., когато Амадей навършва пълнолетие на 14-годишна възраст. През ноември същата година Амадей VI, комуто Амадей вече се е заклел във вярност, му дава феодите в Пиемонт. Амадей следва графа в Сион, където за епископ последният назначава чичото на Амадей – Едуард Савойски-Ахая.[6]

През 1380 г. Амадей VI Савойски одобрява брака на Амадей с Катерина Женевска – братовчедка на графа и сестра на антипапа Климент VII, с чиято подкрепа Амадей по-късно се стреми да отстоява правата си над Ахейското княжество.

Като верен поданик на Амадей VI през 1383 г. Амадей участва в експедицията, която донася от Молизе в Савоя тялото на преждевременно починалия савойски граф. Амадей е приятел и с наследника на Савойското графствоАмадей VII Савойски, негов другар от детинство. Той го следва във военните експедиции до смъртта му в началото на 1391 г.

Между края на 1390 и 1391 г. Амадей води епистоларна кореспонденция с Деспота на Румъния и с първенците на Ахая.[9]

През 1391 г. неговите посланици във Венеция сключват договор с представителя на Краля на Неапол, за да може Амадей да си възвърне господството над Ахейското княжество.[10][11] По-късно посланиците се срещат в Атина с херцога на Атина Нерий I Ачайоли,[10] който, след като е наел Наварската дружина[12] начело с Пиетро Бордо ди Сан Суперано, е бил хвърлен от нея в плен в Ластрина от септември 1389 г. Нерий сключва договор с посланиците на Амадей срещу наварците, които контролират Мореа, с който признава Амадей за княз на Ахая и се обявява за негов васал за Господарство Коринт, Атинското херцогство и Херцогство Аргос и Науплия. Междувременно Амадей преговаря със съперника на Нерий – Пиетро Бордо и получава признанието на наварците за суверенитета си в замяна на потвърждение на огромните им владения в Гърция.[9] Военната експедиция на Амадей в Гърция обаче не се състои, т. к. граф Амадей VII Савойски умира внезапно малко преди качването им на кораба в Генуа.[13]

Понеже наследникът на Амадей VII Савойски – Амадей VIII е все още непълнолетен, в негова защита Амадей застава на страната на баба му Бона Бурбон.[13]

През 1393 г. Амадей води война с маркграфа на Монферат Теодор II, от когото през 1396 г. отнема Мондови.[13]

През 1394 г. той е на страната на Амадей VIII в битката срещу Маркграфа на Салуцо Томас III. Томас III не желае да отдаде почит на новия савойски граф, дори го пребива и затваря в Торино, и две години по-късно го освобождава срещу откуп.[13]

През 1396 г. войната с Маркграфство Монферат се възобновява, което личи в писмото, с което маркграф Теодоро II обявява война на Амадей.[14] Примирието между Монферат и Ахая е подписано през 1397 г. благодарение на намесата на Джан Галеацо Висконти. След като отблъсква миланските войски, командвани от Графовете Биандрате, Амадей се оттегля в Пинероло – седалище на неговата власт.

Амадей умира на около 39 години в Пинероло на 7 май 1402 г., където е погребан в църквата „Св. Франциск“. На погребението му присъстват и посланиците на маркграфа на Монферат Теодор II. Понеже Амадей има само дъщери, го наследява брат му Лудвиг.[15]

Брак и потомство редактиране

След папско разрешение (3 и 4 септември 1330) ∞ 22 септември 1380 близо до Женева за Катерина Женевска († 17 октомври 1407 във Вигоне), дъщеря на Амадей III, граф на Женева, и на Марго (Мау) д'Оверн,[16] от която има четири дъщери:[1][17]

Има и един извънбрачен син:

  • Юлий († 1399)

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Основни източници редактиране

Историографска литература редактиране

Други редактиране

Бележки редактиране

  1. а б #ES Foundation for Medieval Genealogy: PRINCES of ACHAIA, SIGNORI del PIEMONTE – AMEDEE de Savoie // Посетен на 24.4.2020. (на английски)
  2. Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo. Savoia-Acaia // Посетен на 11.5.2020. (на италиански)
  3. а б в Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 333. (на френски)
  4. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 114 и 117. (на латински)
  5. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXIX. с. 220 – 223. (на латински)
  6. а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 334. (на френски)
  7. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII. с. 248 – 250. (на латински)
  8. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XIV. с. 253 – 256. (на латински)
  9. а б Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXI, XXII, XXIII e XXIV. с. 267, 274. (на латински)
  10. а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 335. p. 335. (на френски)
  11. Archivio di Stato, Sezione Corte → Scritture riguardanti il Regno di Cipro, il Principato d'Acaia, il viaggio di Levante in Materie politiche per rapporto all'interno. с. [Inventario n. 107] → Principato di Acaja → Mazzo 3.1 → Fascicolo 6 → Principato di Acaia → Mazzo 3.1 → Fascicoli 1 – 7. (на италиански) Архив на оригинала от 2023-02-06 в Wayback Machine.
  12. Наварската дружина (на итал.Compagnia Navarrese) е дружина авантюристи, съставена главно от жители на Навара и Гаскония, които воюват в Гърция в края на 14 и началото на 15 век, в залеза на франкската власт и разпадането на остатъка от Латинската империя. Това е приключенска дружина от организирани наемници, които се предлагат като войска на различните господари срещу заплащане. Дружината, съставена главно от наварци и гасконци, е наречена така по името на своя основател Шарл II Наварски, който я е създал, за да се бори срещу Шарл V от Франция. Мирът между двамата претенденти завършва през 1366 г. и дружината е преобразувана в постоянна наемническа армия от брата на Шарл II – Луи дьо Бомон/д'Еврьо, граф на Бомон льо Роже и херцог консорт на Дуръс по правото, придобито чрез женитбата му същата година с Йоана (1344 – 1387) – дъщеря на Карл, херцог на Дуръс (1323 – 1348).
  13. а б в г Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 336. p. 336. (на френски)
  14. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXVIII. с. 278. (на латински)
  15. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 343. (на френски)
  16. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, .... (на френски)
  17. #ES Genealogy: Savoy 2 – Amadeo // Посетен на 25.4.2020. (на английски)
  18. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 338. p. 338. (на френски)
  19. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 339. (на френски)
  20. Don Fabio Arduino; Cristina Siccardi. Beata Margherita di Savoia Marchesa del Monferrato, Religiosa domenicana // Посетен на 26.4.2020. (на италиански)
  21. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 342. (на френски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amedeo di Savoia-Acaia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​