Амадей Савойски-Ахая

господар (сеньор) на Пиемонт и титулярен княз на Ахая

Амадей Савойски-Ахая, Амадей Савойски или Амадей Пиемонтски (на италиански: Amedeo di Savoia-Acaia, на френски: Amédée de Savoie-Achaïe или Amédée de Savoie или Amédée de Piémont; * 1363, † 7 май 1402 в Пинероло[1][2]), е господар (синьор) на Пиемонт и титулярен княз на Ахая (1367 – 1402).

Амадей Савойски-Ахая
Господар на Пиемонт
Управление 17 май 13677 май 1402
Наследил Жак Савойски-Ахая
Наследник Лудвиг Савойски-Ахая
Лични данни
Роден
Починал
Пинероло
Погребан в Църква „Св. Франциск“ в Пинероло
Други титли титулярен княз на Ахея
Религия Католик
Семейство
Династия Савоя, клон Савоя-Ахая
Баща Жак Савойски-Ахая
Майка Маргарита дьо Божо
Брак Катерина Женевска
Потомци Бона
Маргарита
Матилда
Катерина
Юлий (извънбр.)
Герб Coa of the House of Savoy-Achaea.svg

ПроизходРедактиране

Според френския историк Самюел Гишенон в неговата „Генеалогична история на Кралски дом Савоя“ Амадей е най-големият син на Жак Савойски-Ахая (* 6/16 януари 1315, † 14 май 1367), господар на Пиемонт и княз на Ахая, и на третата му съпруга Маргарита дьо Божо (* 1346, † 1402).[3]

Има един брат:

  • Лудвиг (* 1364 в Пинероло, † 11 декември 1418 в Торино или Пинероло) – негов наследник като господар на Пиемонт (1402 – 1418) и титулярен княз на Ахая (от 1402).

Има и един полубрат и една полусестра от предходния (втори) брак на баща му със Сибила дел Балцо/Сибил дьо Бо († 1361):

  • Филип (* август 1340, † октомври или 21 декември 1368 в Авиляна), претендент за наследството му
  • Мария († сл. 1348)

Има също двама полубратя от извънбрачни връзки на баща му:

  • Антонио Извънбрачни Савойски, нар. „Дела Мореа“ – капитан в служба на графовете на Савоя, поставя началото на морганатичния клон Савоя-Буска (5 март 14181477)
  • Бракето

БиографияРедактиране

На 16 май 1366 г. баща му Жак Савойски-Ахая съставя завещание, с което определя най-големия си син Филип – полубрат на Амадей за свой наследник, споменавайки и третата си съпруга Маргарита и другите си две деца – Лудвиг и Амадей.[4] В същия период обаче Филип се съюзява с маркграфа на Салуцо Фридрих II и с господарите на Милано Галеацо II Висконти и Бернабо Висконти, за да започне война срещу савойския граф Амадей VI Савойски.[3]

С акт от 25 април 1367 г. баща им Жак лишава Филип от наследство, наричайки го „неблагодарен и недостоен“[5], и разпределя наследството сред самия Амадей и неговия брат Лудвиг. Това кара Филип да застане начело на кървав бунт. Междувременно Амадей, по молба на баща си, е поставен под закрилата на граф Амадей VI Савойски. Графът завладява Пиемонт, окупира Торино, докато Амадей, брат му и майка им се намират в столицата на Савойското графство Шамбери.[6] Полубрат му Филип е заловен във Фосано през август 1368 г. [3] Амадей VI организира процес срещу бунтовника и той е признат за виновен на 27 септември.[7] Филип е затворен в Замъка на Авилияна и е лишен от титлата „княз“,[8] а през декември 1368 г. умира вероятно от удавянето му в ледените води на езерото на Авиляна.

След смъртта на баща си Жак през май 1367 г. Амадей го наследява с титлите „Господар на Пиемонт“ и „Княз на Ахая“ под регентството на савойския граф Амадей VI. Графът е регент до 1377 г., когато Амадей навършва пълнолетие на 14-годишна възраст.[6] През ноември същата година Амадей VI, комуто Амадей вече се е заклел във вярност, му дава феодити в Пиемонт.[6] Амадей следва графа в Сион, където за епископ последният назначава чичото на Амадей – Едуард Савойски-Ахая.[6]

През 1380 г. Амадей VI Савойски одобрява брака на Амадей с Катерина Женевска – братовчедка на графа и сестра на антипапа Климент VII, с чиято подкрепа Амадей по-късно се стреми да отстоява правата си над Ахейското княжество.

Като верен поданик на Амадей VI през 1383 г. Амадей участва в експедицията, която донася от Молизе в Савоя тялото на преждевременно починалия савойски граф. Амадей е приятел и с наследника на Савойското графствоАмадей VII Савойски, негов другар от детинство. Той го следва във военните експедиции до смъртта му в началото на 1391 г.

Между края на 1390 и 1391 г. Амадей води епистоларна кореспонденция с Деспота на Румъния и с първенците на Ахая.[9]

През 1391 г. неговите посланици във Венеция сключват договор с представителя на Краля на Неапол, за да може Амадей да си възвърне господството над Ахейското княжество.[10][11] По-късно посланиците се срещат в Атина с херцога на Атина Нерий I Ачайоли,[10] който, след като е наел Наварската дружина[12][13] начело с Пиетро Бордо ди Сан Суперано, е бил хвърлен от нея в плен в Ластрина от септември 1389 г. Нерий сключва договор с посланиците на Амадей срещу наварците, които контролират Мореa, с който признава Амадей за княз на Ахая и се обявява за негов васал за Господарство Коринт, Атинското херцогство и Херцогство Аргос и Науплия. Междувременно Амадей преговаря със съперника на Нерий – Пиетро Бордо и получава признанието на наварците за суверенитета си в замяна на потвърждение на огромните им владения в Гърция.[9] Военната експедиция на Амадей в Гърция обаче не се състои, т. к. граф Амадей VII Савойски умира внезапно малко преди качването им на кораба в Генуа.[14]

Понеже наследникът на Амадей VII Савойски – Амадей VIII е все още непълнолетен, в негова защита Амадей застава на страната на баба му Бона Бурбон.[14]

През 1393 г. Амадей води война с маркграфа на юмонхерат Теодор II, от когото през 1396 г. отнема Мондови.[14]

През 1394 г. той е на страната на Амадей VIII в битката срещу Маркграфа на Салуцо Томас III. Томас III не желае да отдаде почит на новия савойски граф, дори го пребива и затваря в Торино, и две години по-късно го освобождава срещу откуп.[14]

През 1396 г. войната с Маркграфство Монферат се възобновява, което личи в писмото, с което маркграф Теодоро II обявява война на Амадей.[15] Примирието между Монферат и Ахая е подписано през 1397 г. благодарение на намесата на Джан Галеацо Висконти. След като отблъсква миланските войски, командвани от Графовете Биандрате, Амадей се оттегля в Пинероло – седалище на неговата власт.

Амадей умира на около 39 години в Пинероло на 7 май 1402 г., където е погребан в църквата „Св. Франциск“. На погребението му присъстват и посланиците на маркграфа на Монферат Теодор II. Понеже Амадей има само дъщери, го наследява брат му Лудвиг.[16]

Брак и потомствоРедактиране

След папско разрешение (3 и 4 септември 1330) ∞ 22 септември 1380 близо до Женева за Катерина Женевска (Catherine de Genève; † 17 октомври 1407 във Вигоне) – дъщеря на Амадей III, граф на Женева и Марго (Мау) д'Оверн.[17] От нея има четири дъщери:[1][18]

Има и един извънбрачен син:

  • Юлий (Giulio; † 1399)

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

Основни източнициРедактиране

Историографска литератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б #ES Foundation for Medieval Genealogy: PRINCES of ACHAIA, SIGNORI del PIEMONTE – AMEDEE de Savoie. // Посетен на 24.4.2020. (на английски)
  2. Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo. Savoia-Acaia. // Посетен на 11.5.2020. (на италиански)
  3. а б в Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 333. (на френски)
  4. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 114 и 117. (на латински)
  5. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXIX. с. 220 – 223. (на латински)
  6. а б в г Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 334. (на френски)
  7. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII. с. 248 – 250. (на латински)
  8. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XIV. с. 253 – 256. (на латински)
  9. а б Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXI, XXII, XXIII e XXIV. с. 267, 274. (на латински)
  10. а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 335. p. 335. (на френски)
  11. Archivio di Stato, Sezione Corte → Scritture riguardanti il Regno di Cipro, il Principato d'Acaia, il viaggio di Levante in Materie politiche per rapporto all'interno. с. [Inventario n. 107] → Principato di Acaja → Mazzo 3.1 → Fascicolo 6 → Principato di Acaia → Mazzo 3.1 → Fascicoli 1 – 7. (на италиански)
  12. Наварската дружина (на итал.Compagnia Navarrese) е дружина авантюристи, съставена главно от жители на Навара и Гаскония, които воюват в Гърция в края на 14 и началото на 15 век, в залеза на франкската власт и разпадането на остатъка от Латинската империя.
  13. Това е приключенска дружина от организирани наемници, които се предлагат като войска на различните господари срещу заплащане. Дружината, съставена главно от наварци и гасконци, е наречена така по името на своя основател Шарл II Наварски, който я е създал, за да се бори срещу Шарл V от Франция. Мирът между двамата претенденти завършва през 1366 г. и дружината е преобразувана в постоянна наемническа армия от брата на Шарл II – Луи дьо Бомон/д'Еврьо, граф на Бомон льо Роже и херцог консорт на Дуръс по правото, придобито чрез женитбата му същата година с Йоана (1344 – 1387) – дъщеря на Карл, херцог на Дуръс (1323 – 1348).
  14. а б в г Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 336. p. 336. (на френски)
  15. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXVIII. с. 278. (на латински)
  16. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 343. (на френски)
  17. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, .... (на френски)
  18. #ES Genealogy: Savoy 2 – Amadeo. // Посетен на 25.4.2020. (на английски)
  19. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 338. p. 338. (на френски)
  20. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 339. (на френски)
  21. Don Fabio Arduino; Cristina Siccardi. Beata Margherita di Savoia Marchesa del Monferrato, Religiosa domenicana. // Посетен на 26.4.2020. (на италиански)
  22. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 342. (на френски)

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Amedeo di Savoia-Acaia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.