Амадей Савойски-Ахая

господар (синьор) на Пиемонт и титулярен принц на Ахая

Амадей Савойски-Ахая, Амадей Савойски или Амадей Пиемонтски (Амедео ди Савоя-Акая, на италиански: Amedeo di Savoia-Acaia, на френски: Amédée de Savoie-Achaïe или Amédée de Savoie или Amédée de Piémont; * 13637 май 1402 Пинероло[1][2]), е господар (синьор) на Пиемонт и титулярен принц на Ахая (1367 – 1402).

Амадей Савойски-Ахая
Господар на Пиемонт
Управление 17 май 13677 май 1402
Наследил Жак Савойски-Ахая
Наследник Лудвиг Савойски-Ахая
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Църква „Св. Франциск“ в Пинероло
Други титли Принц на Ахая
Религия Католик
Семейство
Династия Савоя, клон Савоя-Ахая
Баща Жак Савойски-Ахая
Майка Маргарита дьо Божо
Брак Катерина Женевска
Потомци Бона
Маргарита
Матилда
Катерина
Юлий (извънбр.)
Герб Coa of the House of Savoy-Achaea.svg

ПроизходРедактиране

Според френския историк Самюел Гишенон в неговата „Генеалогична история на Кралски дом Савоя“ Амадей е най-големият син на Жак Савойски-Ахая (* 6/16 януари 1315 † 14 май 1367), господар на Пиемонт и принц на Ахая, и на третата му съпруга Маргарита дьо Божо (* 13461402).[3]

Той има един брат – Лудвиг (* 1364 Пинероло † 11 декември 1418 Торино или Пинероло) – негов наследник като господар на Пиемонт (1402 – 1418) и титулярен принц на Ахая (от 1402).

Има също и един полубрат – Филип, претендент за наследството му, както и една полусестра – Мария († сл. 1348) от предходния (втори) брак на баща му със Сибила дел Балцо/дьо Бо († 1361).

Има също двама полубратя от извънбрачни връзки на баща им: Антонио, нар. „Дела Мореа“ (неизв.) – капитан в служба на графовете на Савоя, отива с Амадей VI Савойски в Ориента (1366), следва го във Франция, за да се бие с фламандците (1380), получава като дар феода на Буска (5 март 1418), господар на Дженола (1422), поставя началото на морганатичния клон Буска (5 март 14181477) и Бракето (неизв.).

БиографияРедактиране

На 16 май 1366 г. баща му Жак съставя завещание, според което определя най-големият си син Филип – полубрат на Амадей за свой наследник, споменавайки и третата си съпруга Маргарита и другите си две деца – Лудвиг и Амадей.[4] В същия период обаче Филип се съюзява с маркиза на Салуцо Фридрих II и с господарите на Милано Галеацо II Висконти и Бернабо Висконти, за да започне война срещу савойския граф Амадей VI Савойски.[3]

С документ от 25 април 1367 г. Жак Савойски-Ахая лишава го от наследство, наричайки го „неблагодарен и недостоен“[5], като е принуден да разпредели наследството сред децата от третата си съпруга – Амадей и Лудвиг, поради което Филип застава начело на кървав бунт. Междувременно Амадей, по молба на баща си, е поставен под закрилата на графа на СавояАмадей VI, който от негово име завладява Пиемонт, окупирайки Торино, докато самият Амадей, брат му и майка му вече са отишли в столицата на Савойското графствоШамбери.[6]

Филип е заловен във Фосано през август 1368 г. [3] Амадей VI Савойски организира процес срещу бунтовника, на който той е признат за виновен на 27 септември.[7] Филип е затворен в замъка на Авилияна и е лишен от титлата „принц“.[8] Вероятно умира през декември 1368 г. от удавяне в ледените води на езерото на Авилияна.

След смъртта на баща си Жак през 1367 г. Амадей го наследява с титлите „Господар на Пиемонт“ и „Принц на Ахая“ под попечителството и регентството на савойския граф Амадей VI. Попечителството продължава до 1377 г., когато Амадей навършва пълнолетие на 14-годишна възраст.[6] През ноември същата година той получава своите пиемонтски феодални владения от Амадей VI Савойски, комуто вече се е заклел във вярност.[6]

Амадей го следва в Сион, където за епископ последният назначава чичото на Амадей – Едуард Савойски-Ахая.[6]

През 1380 г. Амадей VI Савойски одобрява брака на Амадей с Катерина Женевска – братовчедка на Амадей VI и сестра на антипапа Климент VII, с чиято подкрепа Амадей по-късно се стреми да отстоява правата си над Княжество Морея.

Като верен поданик на Амадей VI през 1383 г. Амадей участва в експедицията, която донася от Молизе в Савоя тялото на преждевременно починалия савойски граф.

Приятел и на наследника на Савойското графствоАмадей VII Савойски, негов другар от детинство, Амадей го следва в му военните експедиции до смъртта му в началото на 1391 г.

Между края на 1390 и 1391 г. Амадей води епистоларна кореспонденция с Деспота на Румъния и с първенците на Ахая.[9]

През 1391 г. неговите посланици във Венеция сключват договор с представителя на краля на Неапол, за да може Амадей да си възвърне господството над княжество Ахая.[10][11]

По-късно неговите посланици се срещат в Атина с херцога на Атина Нерий I Ачаюоли,[10] който, след като е наел Наварската дружина[12] начело с Пиетро Бордо ди Сан Суперано, е прекарал заради нея една година плен в Ластрина от септември 1389 г. Нерий сключва договор с емисарите на Амадей срещу наварците, които контролират Морея, с който признава Амадей за принц на Ахая и се обявява за негов феодален васал за господство Коринт и за херцогство Атина и Навплио. Междувременно Амадей преговаря и със съперника на Нерий – Пиетро Бордо, като получава признанието на наварците за суверенитета си в замяна на потвърждение на огромните им владения в Гърция.[9] Военната експедиция на Амадей в Гърция обаче никога не се състои, т. к. граф Амадей VII Савойски умира внезапно малко преди качването им на кораба в Генуа.[13]

Понеже наследникът на Амадей VII СавойскиАмадей VIII е все още непълнолетен, Амадей се обявява в защита на неговата баба Бона Бурбонска.[13]

През 1393 г. Амадей води война срещу Теодор II от Монферат, когото през 1396 г. лишава от град Мондови.[13]

През 1394 г. той е на страната на Амадей VIII в битката срещу Томас III от Салуцо, който, нежелаейки да отдаде почит на новия савойски граф, го пребива и затваря в Торино, и след две години го освобождава срещу откуп.[13]

През 1396 г. войната с Монферат се възобновява, както личи в писмото, с което маркиз Теодор II обявява война на Амадей.[14] Примирието между Монферат и Ахая е подписано през 1397 г. благодарение на намесата на Джан Галеацо Висконти. След като отблъсква миланските войски, командвани от графовете на Биандрате, Амадей се оттегля в Пинероло, седалище на неговата власт.

Амадей умира в Пинероло на 7 май 1402 г., където е погребан в църквата „Св. Франциск“. На погребението му присъстват и посланиците на маркиза на Монферат Теодоро II. Понеже Амадей има само дъщери, го наследява брат му Лудвиг.[15]

Брак и потомствоРедактиране

След получаване на папско разрешение (3 и 4 септември 1330) ∞ 22 септември 1380 близо до Женева за Катерина Женевска († 17 октомври 1407) ? дъщеря на Амадей III, граф на Женева и Марго (Мау) д'Оверн.[16] От нея има четири дъщери:[1][17]

Има и един извънбрачен син:

Бележки и източнициРедактиране

  1. а б #ES Foundation for Medieval Genealogy: PRINCES of ACHAIA, SIGNORI del PIEMONTE – AMEDEE de Savoie. // Посетен на 24.4.2020. (на английски)
  2. Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo. Savoia-Acaia. // Посетен на 11.5.2020. (на италиански)
  3. а б в Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 333. (на френски)
  4. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 114 и 117. (на латински)
  5. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXIX. с. 220 – 223. (на латински)
  6. а б в г Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 334. (на френски)
  7. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII. с. 248 – 250. (на латински)
  8. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XIV. с. 253 – 256. (на латински)
  9. а б Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXI, XXII, XXIII e XXIV. с. 267, 274. (на латински)
  10. а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 335. p. 335. (на френски)
  11. Archivio di Stato, Sezione Corte → Scritture riguardanti il Regno di Cipro, il Principato d'Acaia, il viaggio di Levante in Materie politiche per rapporto all'interno. с. [Inventario n. 107] → Principato di Acaja → Mazzo 3.1 → Fascicolo 6 → Principato di Acaia → Mazzo 3.1 → Fascicoli 1 – 7. (на италиански)
  12. Това е приключенска дружина от организирани наемници, които се предлагат като войска на различните господари срещу заплащане. Дружината, съставена главно от хора от Навара и Гаскония, е наречена така по името на своя основател Шарл II Наварски, който я е създал, за да се бори срещу Шарл V от Франция. Мирът между двамата претенденти завършва през 1366 г. и дружината е преобразувана в постоянна наемническа армия от брата на Шарл II – Луи дьо Бомон/д'Еврьо, граф на Бомон-льо-Роже и херцог консорт на Дуръс по правото, придобито чрез женитбата му същата година с Йоана (1344 – 1387) – дъщеря на Карл, херцог на Дуръс (1323 – 1348).
  13. а б в г Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 336. p. 336. (на френски)
  14. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXVIII. с. 278. (на латински)
  15. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 343. (на френски)
  16. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, .... (на френски)
  17. #ES Genealogy: Savoy 2 – Amadeo. // Посетен на 25.4.2020. (на английски)
  18. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 338. p. 338. (на френски)
  19. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 339. (на френски)
  20. Don Fabio Arduino; Cristina Siccardi. Beata Margherita di Savoia Marchesa del Monferrato, Religiosa domenicana. // Посетен на 26.4.2020. (на италиански)
  21. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 342. (на френски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Amedeo di Savoia-Acaia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

БиблиографияРедактиране

Основни източнициРедактиране

Историографска литератураРедактиране

Вижте същоРедактиране