Амбелакия (дем Орестиада)
Кулакли (на гръцки: Αμπελάκια, Амбелакия) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Орестиада с 325 жители (2021).
| Кулакли Αμπελάκια | |
| — село — | |
  Кулакли  Кулакли  Кулакли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Орестиада |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 170 m |
| Население | 325 души (2021) |
| Пощенски код | 682 00 |
| Телефонен код | 25520 |
География
редактиранеСелото е разположено на дванадесет километра югозападно от Орестиада. То се намира на 170 метра надморска височина, на склона на едно възвишение, далеч от влажността в равнината.
Население
редактиранеНаселението на Кулакли наброява 325 жители според преброяването от 2021 г. В десетилетията след Втората световна война то отбелязва сериозен спад, дължащ се емиграция към страните от Западна Европа и в частност ФРГ.
Численост на населението според преброяванията през годините:
| 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 901 | 1025 | 772 | 959[1] | 675[2] | 574[3] | 470[4] | 325[5] |
Име
редактиранеИмето на селото произлиза от тур. kulaklı (ушат, от kulak „ухо”). Сегашното си гръцко наименование Амбелакия (от гр. αμπελάκια, лозя, в превод Лозево) то получава след 1920 г.
История
редактиранеВ XIX век Кулакли е българско село в Одринската кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кул-кьой (Koul-keui) има 60 домакинства и 323 българи.[6]
Според Анастас Разбойников преди Балканската война населението на Кулакли се е състояло от погърчени българи – парапанковци.[7] Възрастните хора все още са говорели добре български език и са били запазени български лични и родови имена.[8]
Населението към 1900 г. е било 350 души, към 1912 г. – 80 къщи,[9] а към 1920 е нараснало на 731 души.[10]
Селото, заедно с цялата територия на днешния дем Орестиада, влиза в границите на България след сключването на Българо-турската конвенция на 24 август 1915 г. След подписването на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. то е предадено под управлението на Антантата до май 1920 г., когато попада под гръцка власт.
Икономика
редактиранеПо-голямата част от населението на Кулакли е заета в земеделието. Основните култури, които се произвеждат там, са жито, царевица, слънчоглед, цвекло и памук.
Редовни събития
редактиранеПразникът на селото се провежда на 27 юли – денят на св. Пантелеймон, чието име носи и местната църква.[11]
Източници
редактиране- ↑ Αποτελέσματα απογραφής πληθυσμού - κατοικιών της 5ης Απριλίου 1981
- ↑ Αποτελέσματα απογραφής πληθυσμού - κατοικιών της 17ης Μαρτίου 1991 // Архивиран от оригинала на 2013-05-14. Посетен на 2016-08-29.
- ↑ Απογραφή 2001
- ↑ «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011», σελ. 10489 (σελ. 15 του pdf)
- ↑ "Αποτελέσματα Μόνιμου Πληθυσμού κατά δημοτική κοινότητα" (in Greek). Hellenic Statistical Authority. 21 April 2023. // ΔΗΜΟΚΡΙΤΕΙΟ ΠΑΝΕΠΙΣΤΗΜΙΟ ΘΡΑΚΗΣ, 2023. Посетен на 24 март 2024.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 12.
- ↑ Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр.28
- ↑ Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр.27
- ↑ Димитър Шалапатов, Българските християнски селища в Западна Тракия, стр.231
- ↑ Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр.50-51
- ↑ Димитър Шалапатов, Българските християнски селища в Западна Тракия, стр.231