Амударя (на пущунски: آمو سيند‎; на таджикски: Амударё; на туркменски: Amyderýa; на узбекски: Amudaryo; на персийски: آمودریا‎ е втората по дължина и най-пълноводна река в Средна Азия, вливаща се в Аралско море[1][2].

Амударя
Мост над Амударя между Узбекистан и Афганистан в района на град Термез
Мост над Амударя между Узбекистан и Афганистан в района на град Термез

Карта на района около Аралско море. Държавите, които са поне частично в басейна на Амударя, са показани в жълто.
Общи сведения
МестоположениеАзия
Дължина1415 (2540) km
Водосб. басейн309 000 km²
Отток1330 m³/s
Начало
Мястосливането на реките Пяндж и Вахш
Координати37°06′30.24″ с. ш. 68°18′50.39″ и. д. / 37.1084° с. ш. 68.314° и. д.
Надм. височина318 m
Устие
МястоАралско море
Координати44°03′36″ с. ш. 59°34′48″ и. д. / 44.06° с. ш. 59.58° и. д.
Надм. височина29 m
Амударя в Общомедия
Схематична карта на водосборния басейн на река Амударя
Амударя, космическа снимка на делтата, ноември 1994 г.

Наименование редактиране

Персийската дума дар означава река, море или океан. Предполага се, че Аму произлиза от името на града Амул[3], който сега се нарича Туркменабат. В античността Амударя е известна като Окс (ус), на гръцки „Oxos“, на латински „Oxus“. През 921 г. ибн Фадлан пресича реката по време на описаното от него пътешествие до Волжка България, като я записва в спомените си под името Джайхун.[4]

Географска характеристика редактиране

Течение редактиране

Река Амударя се образува от сливането на двете съставящи я реки Пяндж (лява съставяща) и Вахш (дясна съставяща), на границата между Таджикистан и Афганистан. В началото, на протежение около 80 km служи за граница между Таджикистан и Афганистан, като ширината на долината ѝ варира от 4 до 25 km. След това на протежение около 200 km служи за граница между Узбекистан и Афганистан. В този участък на десния ѝ бряг, на узбекска територия е разположен град Термез, а в близост до него е изграден афгано-узбекистанския мост на дружбата. Тук долината ѝ добива коритообразен профил, като значително се стеснява и рядко превишава 2 – 4 km. По-нататък на протежение на още около 100 km реката служи за граница между Туркменистан и Афганистан и в близост до туркменското сгт Мукри изцяло навлиза на туркменска територия, като променя посоката си в северозападна. Оттук до края Амударя протича през пустинята Каракум и не получава нито един приток. В този участък долината и силно се разширява и достига няколко десетки km. На туркменска територия по бреговете ѝ са разположени градовете Керки и Туркменабат (Чарджоу), след което отново става гранична река, този път между Узбекистан и Туркменистан. След град Дружба окончателно навлиза в узбекска територия. Тук тече в близост до градовете Турткул, Ургенч, Бируни, Мангит, Нукус и Ходжейли. След последните два Амударя завива на север, разделя се на множество ръкави, които по-рано, при вливането в Аралско море, са формирали делтата ѝ, но вече не достигат до него и се губят в пустинята, като само в изключително влажни години малка част от водите ѝ достигат до Аралско море, което се е отдръпнало далеч на север.[5]

Притоци редактиране

Амударя получава притоци само в първите си 180 km, а на останалото си протежение водите ѝ се използват за напояване, губят се в изпарение и филтрация в пясъците на пустинята и постепенно оттокът ѝ намалява. Основните ѝ притоци са: леви – Кундуз (Сурхаб); десни – Кафирниган, Сурхандаря, Шерабад.[5]

Хидроложки показатели редактиране

Дължината на Амударя от сливането на двете съставящи я реки е 1415 km, а от извора на река Пяндж – 2540 km. Площта на водосборния ѝ басейн до град Керки е 309 хил.km² (без водосборните басейни на реките Зеравшан и Кашкадаря). Площта на водосбора, от който се осъществява воден отток е 227 хил.km² (с водосборните басейни на реките Зеравшан и Кашкадаря). Основният отток на реката се формира във водосборния басейн на реките Пяндж и Вахш, където широко разпространение имат вечните снегове и ледници с площ около 10 хил.km², поради което основното ѝ подхранване е ледниково-снежно. Обикновено оттокът започва да нараства през март, поради топенето на снеговете в долните части на водосборния басейн и частично от повишеното киличество на дъждовете през този период. От юни до август се наблюдава най-голям отток на реката, обусловен от топенето на снежната покривка, фирновите полета и ледниците в най-високите части на водосборът ѝ. Максималният отток при град Керки е обикновено през юли. През януари и февруари, рядко през март, се наблюдава минимален отток. До 1960 г. средният годишен отток при град Керки е съставлявал 2000 m³/s, или 63 km³ годищно, а сега около 1330 m³/s,. Вследствие на увеличеното прехвърляне на вода в Каракумския и Аму-Бухарския канали и много други по-малки, оттокът на реката силно намалява, особено в долното ѝ течение в периода на маловодие. Водите на Амударя се отличават с голяма мътност (3,3 kg/m³) и по количеството на внасяните от нея наноси заема едно от първите места на Земята. До 1960 г. при град Керки те са съставлявали 210 млн. тона годишно. В долното си течение реката замръзва ежегодно. В района на град Нукус продължителността на заледяването достига почти четири месеца.[5]

Стопанско значение редактиране

Използването на водите на Амударя за напояване е главният фактор за смаляването на Аралско море от края на 1950-те години насам. По бреговете на реката (особено в долното ѝ течение) широко разпространение имат т.нар. тугайни гори (млаки горички от топола, тамарикс, джида, тръстика). Макар и силно намалял все още има промишлен риболов. Нейните води, както и водите на притоците ѝ имат голямо иригационно значение. Напояват се големи площи в Таджикистан, Узбекистан, и Афганистан. Общата площ на напояваните с нейните води райони (без тези на реките Зеравшан и Кашкадаря и без територията на Афганистан) съставлява 1260 хил. ха. В миналото реката е имала важно транспортно значение, но поради отклоняването на водите ѝ за напояване и затвореността на басейнът ѝ транспортното ѝ значение сега е слабо. Същите тези фактори, както и протичането ѝ предимно в равнинни райони допринасят за минималните ѝ хидроенергийните ѝ ресурси.[5]

Историческа справка редактиране

Историческите документи сочат, че в различни периоди реката се е вливала в Аралско море (от юг), Каспийско море (от изток) или и в двете едновременно, подобно на Сърдаря. Река Амударя, в басейна на която са се простирали древните държави в Средна АзияХорезъм (в устието на реката), Согдиана и Бактрия (в средното и горното ѝ течения) е извастна на хората още от античността. През средните векове, а и по-късно по нея е преминавал търговски път от Русия в Хорезъм и Бухара, през Астрахан, река Емба и покрай Аралско море. Голямо внимание започва да се отделя на реката по времето на Петър І, който се стреми да я въвлече в орбита на руската търговия. По това време се появяват и първите ѝ карти, показващи че се влива в Аралско море. Повече или по-малко систематичните изследвания на Амударя започват чак в края на ХІХ и началото на ХХ век.[5]

Източници редактиране