Амур (минен заградител)

Амур (на руски: Амур) е минен заградител, на Руския императорски флот, построен от Балтийския завод и влязъл в строй в 1901 г. В хода на руско-японската война се прославя с активното минно заграждане, което извършва в района на Порт Артур, в резултат на което причинява унищожаването на японските броненосци „Хацусе“ и „Яшима“ на 15 (2) май 1904 г. Потопен е в Порт Артур от японската обсадна артилерия на 26 ноември 1904 г.

„Амур“
Amur1898-1904.jpg
Минният заградител „Амур“
ФлагВоенноморски флот на Русия Руска империя
Клас и типМинен заградител
ПроизводителБалтийски завод, Санкт Петербург в Руската империя
Служба
Заложен7 май 1898 г.
Спуснат на вода27 октомври 1898 г.
Влиза в строй1 юни 1901 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 26 ноември 1904 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2498 t (стандартна)
Дължина92,7 m
Ширина14,9 m
Газене4,36 m
Задвижване2 парни машини с тройно разшрение;
6 парни котли „Белвил“;
2 гребни винта;
2500 + 2387 к.с.
Скорост17,44 възела
(33 km/h)
Далечина на
плаване
3600 морски мили при ход 10 възела
Екипаж304 души
Въоръжение
Артилерия5×1 75 mm;
7×1 47 mm
Други450 морски мини
„Амур“ в Общомедия

След войната по чертежите на „Амур“ е построен едноименен кораб, загинал през 1941 г. От 1907 г. т.н. минни транспорти на руския флот са прекласифицирани в минни заградители.

Проектиране и постройкаРедактиране

През 1889 г. лейтенант В. А. Степанов предлага конструкция на минен заградител, който може да поставя до 10 мини в минута. За това се използва кърмови минен кран (Т-образна направляваща релса, разположена над ниско поставена, закрита минна палуба). През 1895 г. опростената система на Степанов, без парно задвижване на трансмисията на брашпила, е използвана в проекта на бъдещите „Амур“ и „Енисей“. Отказът от механизация увеличава екипажа със 70 души, но за да се разквартируват те, се наложило увеличаване на полубакa и конструиране на полуют, което влошава ходовите качества на корабите. В. А. Степанов впоследствие става командир на „Енисей“ и загива заедно с него на 29 януари 1904 г. в залива Талиенван.

„Амур“ и еднотипния „Енисей“ са заложени по програмата от 1898 г. и приживе се класифицират като минни транспорти. „Амур“ е пуснат на вода през същата година, но заради многото промени влиза в строй едва през 1901 г.

История на службата (датите са по стар стил)Редактиране

  • 1901 г. – влиза в строй
  • 1901 – 1902 г. – преход към Далечния изток с пълен запас мини
  • 28 март 1904 г. – повреден от потънал брандер
  • 1 май 1904 г. – под командването на капитан 2-ри ранг Фьодор Николаевич Иванов поставя заграждение от 50 котвени мини, на което на 2 май се натъкват японските броненосци „Хацусе“ и „Яшима“
  • 3 юни 1904 г. – засяда на плитчина, излиза от строй, поставен на ремонт
  • юни—ноември 1904 г. – заради липса на мини използван като плавбаза
  • 26 ноември 1904 г. „Амур“ е потопен в дока от артилерийски огън. В този ден загиват „Баян“, „Палада“ и „Гиляк
  • 20 декември 1904 г. „Амур“ е взривен от екипажа. Корабът остава за японците, лежащ в дока полупотопен[1].

Команден съставРедактиране

 
Линеен заградител „Амур“ („Амур“ II) от 1907 г., марка на СССР от 1972 г.

КомандириРедактиране

  • 22 юни 1898 – капитан 2-ри ранг Леонид Фьодорович Добротворский
  • 11 октомври 1900 – капитан 2-ри ранг Витолд Людвигович Барщ
  • 23 юни 1903 – капитан 2-ри ранг Хенрих Андржевич Бернатович
  • 18 март 1904 – капитан 2-ри ранг Фьодор Николаевич Иванов 6-и
  • 24 август 1904 – 23 май 1905 – капитан 2-ри ранг Евгений Николаевич Одинцов 2-ри

Старши офицериРедактиране

  • 4 януари 1899 – капитан 2-ри ранг Н. Д. Болсунов
  • 14 септември 1902 – лейтенант (c 1 януари 1904 капитан 2-ри ранг) Евгений Николаевич Одинцов 2-ри
  • 24 август 1904 – капитан 2-ри ранг княз А К. Кекуатов 1-ви

БележкиРедактиране

  1. Фотографии на потопения „Амур“ след взрива на 20 декември: tsushima.org.ru и tsushima.org.ru

ЛитератураРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Амур (минный транспорт, 1898)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​