За начало на организираните анархистки прояви в България се смята сиромахомилството на Спиро Гулабчев, макар че отделни автори търсят елементи на анархистко учение в богомилството.[1] Христо Ботев има приятели сред руските анархисти (най-изтъкнат от които е Сергей Нечаев) и е силно повлиян от тяхното учение.[2][3] Редица български анархисти (напр. Миле Попйорданов) вземат дейно участие в народните борби срещу османската власт след Освобождението.

През април 1907 г. е приет „Законът против анархистите“, по силата на който са разтурени легалните анархистки групи, забранени са печатните им издания, а някои дейци са арестувани.[4]

Времето след края на Първата световна война до преврата на 9 юни 1923 г. е най-силният период на анархизма в България.[5] Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни 1919 г. на Федерацията на анархистите-комунисти в България (ФАКБ).

Около и след Деветоюнския преврат анархистите влизат в пряка борба с властта, като са преследвани наравно с комунистите.

След 9 септември 1944 г. ФАКБ излиза легално на политическата сцена и започва пропаганда сред населението. В началото на 1946 г. властите започват поголовно преследване на анархистите, в резултат на което организираното анархистко движение в страната е унищожено до 1989 г. По данни на Държавна сигурност при ликвидирането им в различните анархистки организации – анархокомунистически, анархосиндикалистки и фересистки – членуват общо 2917 души.[6]

През 1990 г. ФАКБ е възстановена под името Федерация на анархистите в България (ФАБ). Създадени са и други анархистки или близки като идеи до анархизма организации, като сформираната през 2001 г. неформална група „АнархоСъпротива“.[7] Някои от тези нови организации, развиват дейност.

Бележки редактиране

  1. Габриела Ангелова. Нова книга за богомилите разкрива малко известни факти от историята. Христо Буковски. Страховитото прераждане на богомилите. Посетен на 18 октомври 2021
  2. 172 години от рождението на Христо Ботев // calgarybulgariansociety.com. Посетен на 17 юни 2023.
  3. Йонков, Христо. Руските приятели на Христо Ботев // novazora.net, 3 юни 2008. Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 17 юни 2023.
  4. Закон за анархистите и престъпниците против държавната и обществената собственост, 1907 г. // anamnesis.info. Посетен на 17 юни 1012.
  5. Дневни новини – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 1.
  6. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 15.
  7. История на „АнархоСъпротива“ // www.aresistance.net. Посетен на 6 септември 2012.

Външни препратки редактиране