Анастас Разбойников
Анастас Спасов Разбойников, наричан Канарски и Скандала,[1] е български просветен деец, историк и географ, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Анастас Разбойников | |
български революционер и историк | |
Анастас Разбойников като четник. | |
Роден |
27 декември 1882 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Одринска българска мъжка гимназия Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | История, география |
Семейство | |
Баща | Станко Попанастасов Разбойников |
Анастас Разбойников в Общомедия |
Биография
редактиранеАнастас Разбойников е роден в 1882 година в Мустафа паша в Османската империя. Завършва Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ през 1902 година. Там заедно със свои съученици основава ученически революционен кръжок. След като завършва, става главен учител в Бунархисарско. Там се среща с четата на Тодор Шишманов, за да се уговаря начинът на организиране на населението. По време на Илинденско-преображенското въстание е секретар на войводата Стоян Петров.[2]
Делегат е на конгреса на Петрова нива (представител на Бунархисарския околийски революционен район), където заедно с Христо Силянов е избран за секретар на конгреса.[3] През 1905 – 1909 година следва история и география в университетите в София и Лозана. В 1909 – 1910 година Разбойников е учител в българското педагогическо училище в Сяр,[4] а в 1910 – 1912 година – в Солунската българска мъжка гимназия. В Солун редактира вестници и списания („Искра“[5] и „Знание“), публикува първите си научни трудове.[6][7] След навлизането на Българската армия в Мустафа паша по време на Първата Балканска война е избран за кмет на града. Участва в Междусъюзническата война.[8] Мобилизиран е в началото на Първата световна война и в свободното си време пише записки върху тракийското освободително движение.
В периода 1913 – 1934 година Разбойников живее в Пловдив, където е учител, директор на Учителския институт, окръжен училищен инспектор, гимназиален директор. В 1934 година се установява в София, където работи като окръжен училищен инспектор и гимназиален директор до 1943 г.
Научна дейност
редактиранеРазбойников публикава над 180 труда с научно значение, посветени предимно на българското минало по време на Османския период и Възраждането. Географски, интересите на Разбойников са ориентирани преди всичко към изследването на Тракия. Той изследва поселищна история, демографски процеси, социални отношения, националноосвободително движение в Тракия и Македония, публикува или въвежда в обращение османски и други извори. Разбойников е автор и на учебници по различни географски дисциплини.
Сътрудник е на Институтите по история, география етнография и археология към БАН.
Научни трудове
редактиране- Село Булгаркьой, Тракийски Сборник, 2, 1930, с. 63 – 103.
- Клокотница, Българска историческа библиотека, 1930, № 3, с. 228 – 237.
- Свиленград. Произход на селището, Тракийски Сборник, 3, 1930, с. 115 – 163.
- Обезбългаряването на Западна Тракия, София, 1940, 132 с., второ издание – София, 1941.
- Народностният образ на източния дял от Западна Тракия, София 1944, 128 с.
- Тракия. Географски и исторически преглед, София 1946, 267 с. (в съавторство с Иван Батаклиев и Иван Орманджиев)
- Чифлици и чифлигари в Тракия преди и след 1878 г., Известия на Института по история, 9, 1960, с. 143 – 186.
- Турски извори за българската история, т. XVI, 1972 (в съавторство с Бистра Цветкова)
- Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София, 1999.
Учебници и учебни помагала
редактиране- География на Европа. Пособие по география за курсисти от Учителския институт и за прогимназиални учители. Ч. I Общ преглед. северозападна Европа. Южна Европа, Пловдив 1922, 152 с.
- Америка. Географски четива, Пловдив 1924, 32 с.
- География на Америка, Ръководство за курсисти и прогимназиални учители, Пловдив 1929, 208 с.
- Австралия и Океания. Отбрани географски четива, София, (1929), 32 с.
- Кратка климатология. Ръководство за курсисти и прогимназиални учители, Пловдив, 1930, 104 с.
- Кратка хидрография. Ръководство за курсисти и учители, Пловдив 1931, 60 с.
- Черно море. Географско описание. Книжка за курсисти и учители, Пловдив, 1931, 48 с.
- Азия на мусоните. Отбрани географски четива, София 1931, 24 с.
- Австролия и Океания. ръководство по география за курсисти от Учителския институт и учители, Пловдив 1932, 120 с.
- Планински климати (Свободен и допълнен превод на съчиненията на Emm. de Martonne. Допълнени с данни за България), Пловдив 1934, 28 с.
- Обща стопанска география. Помагало за ученици от IV клас на средните реални училища, Пловдив 1935, 108 с.
- Учебник по география. За II клас на прогимназиите, София 1940, 120 с., второ издание – София 1942, 115 с.
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 49, 87.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 143.
- ↑ Тракийско дружество „Антим Първи“, архив на оригинала от 6 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090206192102/http://www.meridian27.com/trakia/v22.htm, посетен на 2 август 2009
- ↑ Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София, 1999, с. 374 – 375.
- ↑ Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 274.
- ↑ Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско? Чавде Чернески, ISBN 954-323-631-3, стр. 57.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 400-401.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 345 – 346.