Отваря главното меню

Анатолий Банишевски е азербайджански съветски футболист, нападател. Легенда на Нефтчи Баку и съветския футбол. Заслужил майстор на спорта на СССР.

Анатолий Банишевски
Anatoliy Banishevskiy (1967).png
Лична информация
Прякор Баня
Роден Анатолий Андреевич Банишевски
23 февруари 1946
Баку, Flag of the Soviet Union.svg СССР
Починал 10 декември 1997 (51 г.)
Баку, Flag of Azerbaijan.svg Азербайджан
Ръст 178 см
Пост нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1964-1978Flag of the Soviet Union.svg Нефтчи Баку288(136)
Национален отбор
1965-1972Flag of the Soviet Union.svg СССР50(19)
Треньор
1981-1983
1984-1987
1987-1988
1988
Flag of the Soviet Union.svg Нефтчи Баку
Flag of the Soviet Union.svg Автомобилист
Flag of Burkina Faso.svg Буркина Фасо(младежи)
Flag of the Soviet Union.svg Капаз
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Анатолий Банишевски в Общомедия

КариераРедактиране

През цялата си кариера играе само за Нефтчи Баку. В мъжкият тим попада когато е на 16 години. Банишевский впечатлява с играта си и става трансферна цел на московските грандове и Динамо Киев, но избира да остане в Нефтчи. През 1965 Николай Морозов го повиква в националният отбор на СССР. За "червената армия" Банишевски дебютира в контрола с Бразилия. Нападателят вкарва 7 гола в първите си 8 мача за съюза. Участва на световното първенство в Англия през 1966 г., където СССР достига до 4 място. С клубният си отбор печели бронзозите медали в първенството. Попада и в списък "33 най-добри". Банишевски участва 2 пъти на европейски първенства – през 1968 и 1972. През 1972 СССР губи финалът от ФРГ, а Анатолий е обвинен като един от главните виновници за поражението. Това се оказва и последният му мач за "Сборная". В края на сезона Нефтчи изпада в Първа лига. През сезон 1973 Банишевски вкарва 22 гола в 30 мача. Въпреки това, 27-годишният нападател решава да спре с футбола.

През 1975 Банишевски се завръща на терена, след молби на феновете и ръководството. Помага на Нефтчи да се завърнат във Висшата дивизия. В последните си сезони, главната цел на Анатолий е да стане член на Клуб Григорий Федотов. Нападателят е далеч от най-добрите си години, но все пак успява да достигне необходимите 100 гола (81 във Висшата дивизия на СССР и 19 за националният отбор), за да попадне в клуба. Слага край на кариерата си през 1978 г.

От 1981 до 1983 е треньор на Нефтчи. По-късно води Автомобилист и юношите на Буркина Фасо. Принуден е да прекрати треньорската си кариера поради заболяване от панкреатит и диабет. Умира на 10 декември 1997 г.

През 2003 е обявен за най-великият азербайджански футболист, печелейки юбилейната награда на УЕФА за 50-годишнината на организацията.

ИзточнициРедактиране