Анатолий Карпов
Анатолий Евгениевич Карпов[1] (на руски: Анато́лий Евге́ньевич Ка́рпов) е 12-ият световен шампион по шахмат от 1975 до 1985 г. и световен шампион на ФИДЕ от 1993 до 1999 г.
| Анатолий Карпов | |
|---|---|
 руски шахматист, 12-и световен шампион по шахмат | |
| Информация | |
| Държава |  Русия |
| Състезател на |  СССР |
| Роден | |
| Звание | гросмайстор (1970) |
| Световен шампион | 1975 – 1985 1993 – 1999 |
| Най-високо ЕЛО | 2780 (юли 1994) |
| Място в света | 14 – за всички времена |
| Място в държавата | 5 – за всички времена |
| Страница в сайта на ФИДЕ | |
| Анатолий Карпов в Общомедия | |
Завършва икономическия факултет на Ленинградския държавен университет. Майстор на спорта на СССР (1966), международен майстор (1969), международен гросмайстор (1970), международен съдия по шахмат (2009). Удостоен е 9 пъти с наградата „Шахматен Оскар“ (1973 – 1977, 1979 – 1981 и 1984).
Детство и възходРедактиране
Анатолий Карпов е роден в Златоуст, индустриален град в Южен Урал. Карпов научава правилата на шахмата от баща си, когато е 4-годишен. На 7 започва да играе в местния шах-клуб. На 10 години става шампион на родния си град и покрива нормата за кандидат-майстор на спорта. На 15 става един от най-младите съветски национални майстори по шахмат. Негов треньор от 1963 г. е 6-ият световен шампион Михаил Ботвиник. През 1965 г. се премества със семейството си в град Тула. През 1966 г. дели петото място на първенството на СССР по шах за юноши. През 1968 г. побеждава в 6-кръгов мач-турнир Ваганян и Щайнберг и получава правото да представя Съветския съюз на европейското първенство по шах за юноши през 1969 г., където става шампион. На първенството на СССР през 1970 г. заема 5 – 7 място, а една година по-късно – 4-то място. През декември 1971 г. печели мемориала „Алехин“ в Москва заедно с трикратния шампион на СССР Леонид Щейн и е обявен за новата звезда на Съветския съюз от Ботвиник.
Световен шампионРедактиране
През 1974 г. в мачовете на претендентите за световната шахматна корона Карпов побеждава на четвъртфинала Лев Полугаевски (+3, -0, =5), на полуфинала – Борис Спаски (+4, -1, =6), а на финала – Виктор Корчной (+3, -2, =19) и достига до мач за световната титла с шампиона Роберт Фишер. Фишер поставя 10 условия, сред които равенствата да не влизат в резултата, да се играе до 10 победи и при резултат 9:9 шампионът (Фишер) да запазва титлата си. ФИДЕ първоначално отказва, но по-късно приема първите две. Боби Фишер обаче иска да са изпълнени всички и не се явява на мача, за да защити титлата си.
На 4 април 1975 г. Световната федерация по шахмат (ФИДЕ) обявява 23-годишния Анатоли Карпов за 12-ия световен шампион по шахмат. Впоследствие Карпов участва в много силни турнири, за да докаже, че заслужава титлата. Той е изявен турнирен шахматист и играещ световен шампион. От 1975 до 1977 г. печели 12 от 14 най-силни турнира в света. До 1981 г. Карпов печели 31 от 38-те турнира, в които участва. След завоюването на шахматната корона има 70 турнирни победи. Казва, че „за да бъдеш шампион, е необходимо повече от това просто да бъдеш силен играч; трябва да бъдеш и силен човек“.
Мачове срещу КорчнойРедактиране
През 1978 г. играе мач за световната титла срещу Корчной в Багио, Филипините. Правилата определят победител да е този, който пръв достигне 6 победи, като равенствата не се зачитат. Карпов печели с 6:5 при 21 равенства в 91-дневния мач и запазва титлата си.
Мачът се запомня с много съмнения в честността си. През изминалите години Корчной вече не играе за Съветския съюз. Корчной твърди, че д-р Жуков се опитва да помага на Карпов, като хипнотизира Корчной по време на партиите. От своя страна Корчной използва огледални очила, за да отбягва хипнотизиращите му погледи. Корчной предлага и да играе под пиратския флаг, когато му е отказано да играе под швейцарското знаме. Има съмнения, че киселото мляко на Карпов е използвано за предаване на съобщения, а Корчной кани двама местни магьосници (съдени за опит за убийство) като членове на екипа си. [2]
През 1981 г. в Мерано (Италия) Карпов играе нов мач за световната титла срещу Корчной. Този път психологическото предимство е на страната на Карпов, след като синът на Корчной е арестуван за укриване от военна служба и излежава за това 2,5-годишна присъда в лагер. Карпов печели с 6 победи, 2 загуби и 10 ремита и отново защитава титлата. [3]
Загуба на титлатаРедактиране
През 1985 г. година губи титлата в мач срещу Гари Каспаров. Мачът започва през 1984 г. и се играе по правилото за постигане на 6 победи. Продължава пет месеца. След 9 партии Карпов повежда с 4:0 победи, но следват 17 равенства. Карпов печели и 27-ата партия и повежда с 5:0. В 32-рата партия Каспаров печели за първи път, а след още 14 равенства печели още 47-а и 48-а партия и резултатът става 5:3 за Карпов. Тогава мачът е прекратен от президента на ФИДЕ Кампоманес с основание преумора на играчите. Шахматната общественост спекулира с това, че ФИДЕ се опитала да спаси титлата на Карпов. Ако мачът бе игран по традиционните правила до 1972 г. (12,5 т. от 24 партии), Карпов би спечелил преждевременно след 19-а партия с убедителния резултат 12:7 без нито една загуба.
През следващата година (1985) се играе нов мач в Москва, този път по стария регламент от 24 партии, като при равенство световният шампион запазва титлата си. Карпов губи с 11:13, а с това и титлата.
От 1986 до 1990 г. Карпов играе срещу Каспаров още три равностойни мача-реванш за титлата от по 24 партии. От тях 2 губи с минимална разлика и 1 завършва наравно и не успява да си върне титлата:
- 1986 г. в Лондон и Ленинград – 11,5:12,5 (4 победи, 15 равенства и 5 загуби),
- 1987 г. в Севиля – 12:12 (4 победи, 16 равенства и 4 загуби) и
- 1990 г. в Лион – 11,5:12,5.
В цялата си кариера Карпов играе 235 партии срещу Каспаров, като печели 23, губи 33 и завършва наравно 179 пъти. От тях в 5-те мача за световната титла играят 144 партии, от които Карпов има 19 победи, 21 загуби и 104 ремита. Изключително високото ниво на играта и дебютно разнообразие във финалните двубои, както и продължителното владеене на световната титла, дава основание Каспаров и Карпов да бъдат считани са най-силните шахматисти за всички времена.
Световен шампион на ФИДЕРедактиране
През 1992 г. Карпов губи кандидатския мач срещу Найджъл Шорт от Великобритания и Шорт получава правото да е претендент на световния шампион Гари Каспаров. Двамата отказват да играят под егидата на ФИДЕ и Карпов играе в официалния мач за определяне на световния шампион на ФИДЕ срещу Ян Тиман от Холандия. Едновременно Каспаров и Шорт играят мач за световната титла „по класически шах“. И Карпов, и Каспаров печелят мачовете си и двамата твърдят, че са световни шампиони. Карпов губи титлата си световен шампион на ФИДЕ на 30 юли 1999 г., след като е дисквалифициран от участие на световното първенство в Лас Вегас, САЩ, защото отказва да подпише новите правила за определяне на световния шампион. Новите правила изисквали световният шампион да играе от 1-ви кръг на световното първенство на принципа на елиминациите, вместо да защитава титлата си срещу най-силния претендент по правилата от 1951 г.
През цялата си професионална кариера Карпов печели над 140 турнира и 1118 партии, губи 287 партии и завършва 1480 партии наравно. Най-доброто му ЕЛО-постижение е 2780 точки. Карпов е първият шахматист-милионер.
Избрани партииРедактиране
1. Анатоли Карпов – Виктор Корчной 1 – 0
Финал на претендентите за световната титла, 2-ра партия, Mосква, 18.9.1974,
Сицилианска защита, Вариант Дракон. [4]
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |                  | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |  | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 | | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |  | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
1. e4 c5 2. Kf3 d6 3. d4 c:d4 4. K:d4 Kf6 5. Kc3 g6 6. Oe3 Og7 7. f3 Kc6 8. Дd2 0 – 0 9. Oc4 Od7 10. h4 Tc8 11. Ob3 Ke5 12. 0-0-0 Kc4 13. O:c4 T:c4 Тук в равностойна позиция Карпов жертва пешка за инициатива и разкрива линията h за атака на черния цар. 14. h5! (диаграма 1) K:h5 15. g4 Kf6 16. Kde2 Да5 17. Oh6! O:h6 18. Д:h6 Tfc8 Корчной отговаря с контраатака на дамския фланг срещу белия цар. 19. Td3 Предотвратява жертвата на качество 19. ...Т:с3. 19. ...Т4c5. Защита срещу хода на белите g5, но въпреки това Карпов жертва втора пешка: 20. g5!! (диаграма 2) T:g5 Завличане – черния топ е отклонен от линията с и от прикритието на дамата. 21. Td5!! T:d5 22. K:d5 Te8 23. Kef4 Oc6 24. e5 (диаграма 3) О:е5? Нужно беше 24. ...d:e5 25. K:f6+ e:f6 26. Д:h7+ Цf8 с печалба за черните. Сега белите разкриват и линията е и това се оказва решаващо. 27. e:f6 e:f6 28. Дh7+ Цf8 29. Дh8+ (диаграма 4). Черните се предават. На 29. ...Це7 следва 30. K:d5+ Д:d5 31. Te1+! Цd7 32. Д:e8+ с печалба на топ.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Шахматна енциклопедия, 1989 г.
- ↑ ((en)) World Chess Championship 1978 Karpov – Korchnoi Title Match Yogurt, Parapsychology, Ananda Marga, ... – От marks-weeks.com, посетен на 14 май 2010 г.
- ↑ No Longer A Nonperson Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine. – статия в Sports Illustrated от 1 октомври 1990 г.
- ↑ Anatoly Karpov vs Viktor Korchnoi, Karpov – Korchnoi Candidates Final (1974), Moscow URS, rd 2, Sep-18 Sicilian Defense: Dragon Variation. Yugoslav Attack (B77) 1 – 0, chessgames.com
Използвана литератураРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- Биография на Карпов
- ((en)) Профил във ФИДЕ
- ((en)) Партии на Карпов на chessgames.com
- ((ru)) Биография на peoples.ru