Анатолий Луначарски
Анатолий Луначарски (на руски: Анато́лий Васи́льевич Лунача́рский) е руски и съветски писател, обществен и политически деятел, преводач, публицист, критик и изкуствовед[1].
| Анатолий Луначарски Анатолий Васильевич Луначарский | |
| руски политик | |
 | |
| Роден |
11 ноември 1875 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 26 декември 1933 г.
|
| Погребан | Некропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия |
| Учил в | Цюрихски университет |
| Политика | |
| Партия | Болшевизъм Руска социалдемократическа работническа партия КПСС |
| Уебсайт | |
| Анатолий Луначарски в Общомедия | |
От октомври 1917 г. по септември 1929 г. е първи комисар на „Наркомпрос“, активен участник в Руската революция от 1905 – 1907 г. и Октомврийската революция от 1917 г., академик на Академията на науките на СССР.
С марксизъм започва да се занимава още като ученик. След Октомврийската революция изиграва съществена роля в привличане на част от старата интелигенция на страната на болшевиките. Той е един от основоположниците на пролетарската литература. През 1933 година умира по пътя за Испания като глава на съветска делегация. Урната с праха му е погребана в некропола на Кремълската стена на Червения площад в Москва.
Библиография
редактиране- Этюды критические и полемические. Москва: „Правда“, 1905.
- Королевский брадобрей. Санкт-Петербург: „Дело“, 1906.
- Отклики жизни. СПБ: изд. О. Н. Поповой, 1906.
- Пять фарсов для любителей. СПБ: „Шиповник“, 1907.
- Идеи в масках. М.: „Заря“, 1912.
- Культурные задачи рабочего класса. Петроград: „Социалист“, 1917.
- А. Н. Радищев, первый пророк и мученик революции. Петроград: издание Петроградского совета, 1918.
- Диалог об искусстве. М.: ВЦИК, 1918.
- Фауст и город. Петроград: изд. Литературно-издательского отдела Наркомпроса, 1918.
- Маги. Ярославль: изд. Тео Наркомпроса, 1919.
- Василиса премудрая. Петроград: Гиз, 1920.
- Иван в раю. М.: „Дворец искусства“, 1920.
- Оливер Кромвель. Ист. мелодрама в 10 картинах. М.: Гиз, 1920.
- Канцлер и слесарь. М.: Гиз, 1921.
- Фауст и город. М.: Гиз, 1921.
- Искушение. М.: Вхутемас, 1922.
- Освобожденный Дон-Кихот. Гиз, 1922.
- Фома Кампанелла. М.: Гиз, 1922.
- Этюды критические. Гиз, 1922.
- Драматические произведения, тт. I—II. М.: Гиз, 1923.
- Основы позитивной эстетики. М.: Гиз, 1923.
- Искусство и революция. М.: „Новая Москва“, 1924.
- История западно-европейской литературы в её важнейших моментах, чч. 1 – 2. Гиз, 1924.
- Ленин. Л.: Госиздат, 1924.
- Медвежья свадьба. М.: Гиз, 1924.
- Поджигатель. М.: „Красная новь“, 1924.
- Театр и революция. М.: Гиз, 1924.
- Толстой и Маркс. Ленинград: „Academia“, 1924.
- Литературные силуэты. Л.: Гиз, 1925.
- Критические этюды. Л.: изд. Книжного сектора Ленгубоно, 1925.
- Судьбы русской литературы. Л.: „Academia“, 1925.
- Этюды критические (Западно-европейская литература). М.: „ЗИФ“, 1925.
- Яд. М.: изд. МОДПиК, 1926.
- На Западе. М.-Л.: Гиз, 1927.
- На Западе (Литература и искусство). М.-Л.: Гиз, 1927.
- Н. Г. Чернышевский, Статьи. М.-Л.: Гиз, 1928.
- О Толстом, Сборник статей. М.-Л.: Гиз, 1928.
- Личность Христа в современной науке и литературе (об „Иисусе“ Анри Барбюса)
- Стенограмма диспута А. В. Луначарского с Александром Введенским. М.: изд. „Безбожник“, 1928.
- Максим Горький. М.-Л.: Гиз, 1929.
- Спиноза и буржуазия. 1933.
Източници
редактиране- ↑ Bernice Glatzer Rosenthal, New Myth, New World: From Nietzsche to Stalinism, Pennsylvania State University, 2002, p.85 ISBN 0-271-02533-6
Външни препратки
редактиране
- ((en)) Наследие А. В. Луначарского