Анатолий Луначарски

руски политик

Анатолий Луначарски (на руски: Анато́лий Васи́льевич Лунача́рский) е руски и съветски писател, обществен и политически деятел, преводач, публицист, критик и изкуствовед[1].

Анатолий Луначарски
Анатолий Васильевич Луначарский
руски политик
Роден
Починал
ПогребанНекропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия
Учил вЦюрихски университет
Политика
ПартияБолшевизъм
Руска социалдемократическа работническа партия
КПСС
Уебсайт
Анатолий Луначарски в Общомедия

От октомври 1917 г. по септември 1929 г. е първи комисар на „Наркомпрос“, активен участник в Руската революция от 1905 – 1907 г. и Октомврийската революция от 1917 г., академик на Академията на науките на СССР.

С марксизъм започва да се занимава още като ученик. След Октомврийската революция изиграва съществена роля в привличане на част от старата интелигенция на страната на болшевиките. Той е един от основоположниците на пролетарската литература. През 1933 година умира по пътя за Испания като глава на съветска делегация. Урната с праха му е погребана в некропола на Кремълската стена на Червения площад в Москва.

Библиография редактиране

  • Этюды критические и полемические. Москва: „Правда“, 1905.
  • Королевский брадобрей. Санкт-Петербург: „Дело“, 1906.
  • Отклики жизни. СПБ: изд. О. Н. Поповой, 1906.
  • Пять фарсов для любителей. СПБ: „Шиповник“, 1907.
  • Идеи в масках. М.: „Заря“, 1912.
  • Культурные задачи рабочего класса. Петроград: „Социалист“, 1917.
  • А. Н. Радищев, первый пророк и мученик революции. Петроград: издание Петроградского совета, 1918.
  • Диалог об искусстве. М.: ВЦИК, 1918.
  • Фауст и город. Петроград: изд. Литературно-издательского отдела Наркомпроса, 1918.
  • Маги. Ярославль: изд. Тео Наркомпроса, 1919.
  • Василиса премудрая. Петроград: Гиз, 1920.
  • Иван в раю. М.: „Дворец искусства“, 1920.
  • Оливер Кромвель. Ист. мелодрама в 10 картинах. М.: Гиз, 1920.
  • Канцлер и слесарь. М.: Гиз, 1921.
  • Фауст и город. М.: Гиз, 1921.
  • Искушение. М.: Вхутемас, 1922.
  • Освобожденный Дон-Кихот. Гиз, 1922.
  • Фома Кампанелла. М.: Гиз, 1922.
  • Этюды критические. Гиз, 1922.
  • Драматические произведения, тт. I—II. М.: Гиз, 1923.
  • Основы позитивной эстетики. М.: Гиз, 1923.
  • Искусство и революция. М.: „Новая Москва“, 1924.
  • История западно-европейской литературы в её важнейших моментах, чч. 1 – 2. Гиз, 1924.
  • Ленин. Л.: Госиздат, 1924.
  • Медвежья свадьба. М.: Гиз, 1924.
  • Поджигатель. М.: „Красная новь“, 1924.
  • Театр и революция. М.: Гиз, 1924.
  • Толстой и Маркс. Ленинград: „Academia“, 1924.
  • Литературные силуэты. Л.: Гиз, 1925.
  • Критические этюды. Л.: изд. Книжного сектора Ленгубоно, 1925.
  • Судьбы русской литературы. Л.: „Academia“, 1925.
  • Этюды критические (Западно-европейская литература). М.: „ЗИФ“, 1925.
  • Яд. М.: изд. МОДПиК, 1926.
  • На Западе. М.-Л.: Гиз, 1927.
  • На Западе (Литература и искусство). М.-Л.: Гиз, 1927.
  • Н. Г. Чернышевский, Статьи. М.-Л.: Гиз, 1928.
  • О Толстом, Сборник статей. М.-Л.: Гиз, 1928.
  • Личность Христа в современной науке и литературе (об „Иисусе“ Анри Барбюса)
  • Стенограмма диспута А. В. Луначарского с Александром Введенским. М.: изд. „Безбожник“, 1928.
  • Максим Горький. М.-Л.: Гиз, 1929.
  • Спиноза и буржуазия. 1933.

Източници редактиране

  1. Bernice Glatzer Rosenthal, New Myth, New World: From Nietzsche to Stalinism, Pennsylvania State University, 2002, p.85 ISBN 0-271-02533-6

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за