Анна Фройд
Анна Фройд (на немски: Anna Freud) е австрийска и британска психоаналитичка и педиатърка, последното от 6-те деца на Марта и Зигмунд Фройд.
| Анна Фройд Anna Freud | |
| австрийска и британска психоаналитичка и педиатърка (1895–1982) | |
 Ана Фройд на конгрес в Париж през юли 1957 г. | |
| Родена |
3 декември 1895 г.
|
|---|---|
| Починала | 9 октомври 1982 г.
|
| Погребана | Великобритания |
| Националност |  Австрия |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работила в | Йейлски университет |
| Семейство | |
| Баща | Зигмунд Фройд |
| Майка | Марта Бернайс |
| Братя/сестри | Ернст Фройд |
| Уебсайт | www.annafreud.org |
| Анна Фройд в Общомедия | |
Тя единствена измежду децата на Фройд последва стъпките на баща си[1], допринася за развитието на психоанализата, основателка е на детската психоанализа. Сравнена с баща си, работата на Анна Фройд подчертава важността на егото, неговата способност да се тренира социално.
Биография
редактиранеАнна Фройд е родена на 3 декември 1895 година във Виена, Австро-Унгария. Завършва училище с добър успех и получава свидетелство (1911). Следва педагогика.
Става учителка. Ученичка е на баща си от 1914 година. По време на Първата световна война слуша лекции при своя баща и прави визитации във Виенската университетска психиатрична клиника, ръководена от прочутия Юлиус Вагнер фон Яурег. От 1922 година е член на Виенското психоаналитично общество. През 1924 година е приета в Тайния комитет (Вътрешен кръг на психоанализата), призван да бди за интересите на психоанализата. През 1938 година емигрира заедно с Фройд в Англия, където работи с Дороти Бърлингъм в Хъмпстед Нърсърис – приют за деца, пострадали от войната.
През 1936 година публикува книгата „Азът и механизмите на защитата“ (на български излиза под заглавието „Егото и защитните механизми“). През 1945 година участва активно в създаването на международно списание за детска психоанализа Psychoanalytic study of the Child. Главният ѝ труд излиза през 1965 година под заглавие „Нормалност и патология в детството“, преведен на немски от нея през 1968 година със заглавието „Правилни и погрешни пътища на детското развитие“. Води многобройни курсове, става учебна и контролна аналитичка на цяло поколение детски психолози.
Анна Фройд умира на 8 октомври 1982 година в Лондон. На нея след смъртта ѝ е наречен научно-лечебният Център Ана Фройд на Университетски колеж Лондон, основан от нея заедно с Дороти Бърлингам и Хелън Рос през 1951 година.
Приноси за психоанализата
редактиранеАнна се измества от класическата позиция на баща си, която се концентрира върху несъзнателното То (перспектива, която тя намира за ограничаваща) и вместо това набляга на важността на Аз-а, непрестанната борба и конфликти се преживяват от нуждата за отговор на противоречивите желания, нужди, ценности и изискванията на реалността. С това тя установява значението на его функциите и концепцията за защитните механизми.
Фокусирайки се върху изследвания, наблюдение и лечение на деца, Фройд създава група от видни детски аналитици (която включва Ерик Ериксън, Едит Якобсон и Маргарет Малер), които забелязват, че детските симптоми са краен аналог на личностните разстройства сред възрастните и по такъв начин са често свързани със стадиите на развитие. По това време тези идеи са революционни и Анна ни предоставя изчерпателна теория на развитието и концепция за линии на развитието, които комбинират важния модел за нагона на баща ѝ с по-съвременните теории на развитието за обектните взаимоотношения, които наблягат на значението на родителите в процесите на детското развитие.
Фройд за психоаналитика
редактиране_met_dr._Mari,_Bestanddeelnr_091-0251.jpg)
| „ | "Скъпи Джон ...,
Ти ме попита какво мисля за същностните личностни качества на бъдещия психоаналитик. Отговорът е сравнително лесен. Ако искаш да бъдеш истински психоаналитик, трябва да имаш голяма любов към истината – към научната истина, също както и към личната истина, и трябва да поставиш това разбиране за истината по-високо от всеки дискомфорт при срещата с неприятни факти, независимо дали принадлежат на външния свят или на твоя собствен вътрешен свят. По-нататък мисля, че психоаналитикът трябва да има... интереси... отвъд границите на медицинското поле... във факти, които принадлежат на социологията, религията, литературата [и] историята...; [иначе] неговият поглед върху... пациента ще остане прекалено ограничен. Тази точка съдържа...необходимата подготовка отвъд изискванията направени от кандидатите за психоанализа в институтите. Ти си длъжен да бъдеш голям читател и да се запознаеш с литературата от много страни и култури. Във великите литературни фигури ще намериш хора, които знаят поне толкова за човешката природа, колкото психиатрите и психолозите се опитват да намерят. Отговори ли това на твоя въпрос?[2] |
“ |
Библиография
редактиране- На български
- Фройд, Ана, Егото и защитните механизми, изд. „ЛИК“, 2000[3]
- Фройд, Ана, Егото и защитните механизми, изд. „Изток-Запад“, 2017
- На английски
- Freud, Anna (1966 – 1980). The Writings of Anna Freud: 8 Volumes. New York: IUP. (These volumes include most of Anna Freud's papers.)
- Vol. 1. Introduction to Psychoanalysis: Lectures for Child Analysts and Teachers (1922 – 1935)
- Vol. 2. Ego and the Mechanisms of Defense (1936)
- Vol. 3. Infants Without Families Reports on the Hampstead Nurseries by Anna Freud
- Vol. 4. Indications for Child Analysis and Other Papers (1945 – 1956)
- Vol. 5. Research at the Hampstead Child-Therapy Clinic and Other Papers (1956 – 1965)
- Vol. 6. Normality and Pathology in Childhood: Assessments of Development (1965)
- Vol. 7. Problems of Psychoanalytic Training, Diagnosis, and the Technique of Therapy (1966 – 1970)
- Vol. 8. Psychoanalytic Psychology of Normal Development
- Anna Freud in collaboration with Sophie Dann: An Experiment in Group Upbringing, in: The Psychoanalytic Study of the Child, VI, 1951.[4] A group of six three-year-old former Terezin children is observed as regards group behavior, psychological problems and adaption. (Information taken from Biography Erna Furman)
Източници
редактиране- Йозеф Ратнер, Психоанализа Класиците, „Кибеа“, 2005
- ↑ Егото и защитните механизми, Книга бг
- ↑ От писмо, написано от Анна Фройд. The International Journal of Psycho-Analysis And Bulletin of the International Psycho-Analytical Association, Volume 49, 1968, Article of Heinz Kohut HEINZ KOHUT: The evaluation of applicants for psychoanalytic training Pages 548 – 554 (P. S. 552, 553)
- ↑ Фройд, Ана, Егото и защитните механизми, Книга бг
- ↑ The Psychoanalytic Study of the Child Series Архив на оригинала от 2013-03-30 в Wayback Machine. Yale University Press
Външни препратки
редактиране- ((en)) Живот и дейност на Анна Фройд Архив на оригинала от 2007-08-10 в Wayback Machine.
- ((en)) Център Ана Фройд Архив на оригинала от 2015-10-16 в Wayback Machine.
- ((en)) International Psychoanalytical Association (Международна психоаналитична асоциация, Великобритания)
- ((en)) George Boeree, Anna Freud, Personality Theories
- ((en)) Doug Davis, Lost Girl
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anna Freud в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
